Маските падат и предателите показват истинските си лица.
Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е бил приет по бързата процедура в последната работна седмица на 48-то Народно събрание.
Освен изпращането на „излишна“ военна техника на ВСУ, приетите промени в Закона дават възможност за използване на ВС на България извън пределите на страната, респективно на фронта срещу Русия. Също така и на територията на България в състав на многонационални сили – може би срещу собствения си народ!?
Партиите приели този Закон, както и президентът Румен Радев издал Указа за неговото обнародване, извършиха национално предателство и трябва да бъдат изправени на съд.
~~~~
Народно събрание
брой: 14, от дата 10.2.2023 г.
Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ – стр.2
Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
УКАЗ № 34
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 48-ото Народно събрание на 1 февруари 2023 г.
Издаден в София на 7 февруари 2023 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Крум Зарков
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 103 от 2017 г., бр. 7, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр. 16, 23 и 25 от 2021 г. и бр. 15 и 62 от 2022 г.)
§ 1. В чл. 56 т. 4 се изменя така:
„4. участие в операции, мисии и в международни инициативи на или извън територията на страната;“.
§ 2. В чл. 60д, ал. 1, т. 4 буква „в“ се изменя така:
„в) движими вещи с общо предназначение, обявени за излишни с акт на министъра на отбраната.“
§ 3. В глава трета наименованието на раздел II се изменя така: „Участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната“.
§ 4. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. Въоръжени сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната при спазване на българското законодателство, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори в сила за Република България, като се отчитат националните интереси.“
§ 5. В чл. 72 ал. 1 се изменя така:
„(1) Оперативното управление на българските въоръжени сили в случаите по чл. 61 се осъществява в съответствие с решенията на международните организации или международните договори за мандата на конкретната операция, мисия или международна инициатива.“
§ 6. В глава трета, раздел II се създават чл. 76а и 76б:
„Чл. 76а. (1) Редът и условията за преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзнически и/или чужди въоръжени сили за участие в операции, мисии или международни инициативи на територията на страната се уреждат в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
(2) Органът, разрешаващ преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзнически и/или чужди въоръжени сили по ал. 1, определя условията и реда за участие на българските въоръжени сили в съответната операция, мисия или международна инициатива.
(3) Разпоредбите на чл. 67, чл. 68, ал. 1, чл. 69, чл. 70, ал. 1 и чл. 72 се прилагат и в случаите на участие на въоръжените сили в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции, мисии и други международни инициативи на територията на страната.
Чл. 76б. (1) За участие в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции или мисии на територията на страната, извън случаите по чл. 109, 111 и 122, министърът на отбраната назначава българските военнослужещи за срок, не по-дълъг от една година.
(2) Срокът по ал. 1 може еднократно без съгласие на военнослужещия да бъде удължен до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната.
(3) Срокът по ал. 1 или удълженият срок по ал. 2 могат да бъдат удължавани със срок до една година след предварително писмено съгласие на военнослужещия.
(4) За военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 134, ал. 3, т. 2, в случаите, когато международната организация или инициатива участва в операция или мисия на територията на страната, срокът на участието им е за срока на участието на международната организация или инициатива в операцията или мисията, но не е по-дълъг от срока по чл. 134, ал. 4.“
§ 7. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
- В ал. 2, т. 1 след думата „многонационални“ се добавя „военни“.
- Алинея 3 се изменя така:
„(3) Военна служба може да се изпълнява на територията на страната и във:
- състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции или мисии;
- състава на многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи.“
- Алинея 4 се изменя така:
„(4) Длъжностите по ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 2 се заемат за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока до една година, доколкото не е предвидено друго в този закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.“
- Създава се нова ал. 5:
„(5) Длъжностите по ал. 2, т. 2 се заемат за срок четири години. Този срок може да бъде последващо удължаван с периоди, не по-дълги от една година, при невъзможност да бъде определен военнослужещ за заемане на длъжността.“
- Досегашната ал. 5 става ал. 6.
§ 8. В чл. 290б се правят следните изменения и допълнения:
- В ал. 1 изречение второ се заличава.
- Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Командироването за изпълнение на служба в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната и извън нея е за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването до една година, доколкото не е предвидено друго в този закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.
(3) Командироването за изпълнение на служба в задгранично представителство на Република България е за срок четири години. Този срок може да бъде последващо удължаван с периоди, не по-дълги от една година, при невъзможност да бъде определен друг цивилен служител за заемане на длъжността.“
- Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 9. (1) Длъжностите за военнослужещите от въоръжените сили на Република България в бойната група, създадена като международна инициатива на територията на страната съгласно Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република относно мерките по усилена бдителност на НАТО в България и предоставянето на поддръжка от страната домакин и други отговорности (ДВ, бр. 93 от 2022 г.), се заемат за срок, не по-дълъг от една година.
(2) Срокът по ал. 1 може еднократно без съгласие на военнослужещия да бъде удължен до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната.
(3) Срокът по ал. 1 или удълженият срок по ал. 2 могат да бъдат удължавани за срок до една година след предварително писмено съгласие на военнослужещия.
§ 10. Военнослужещите и цивилните служители, командировани на длъжности в задгранични представителства на Република България до влизането в сила на този закон, се смятат за командировани за срока съответно по чл. 134, ал. 5, изречение първо и по чл. 290б, ал. 3, изречение първо, след получено писмено съгласие от тяхна страна.
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 1 февруари 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов
