Автор: Румен Дечев
Вече почти 80 дни хиляди хора искат оставката на мутрата Борисов. Но с това ли се изчерпват исканията на множеството? Липсата на ясно формулирани цели е една от големите слабости на протеста. ПР-ите на Борисов веднага са го забелязали и не пропускат случай да ни го напомнят. „Как, искаме оставката на Борисов, какво по-ясно от това”, правеха се на ударени от „отровното трио”, накрая усетиха, че олекват. И на третото „въстание” заявиха, че готвят програма. А ние да си изпратим предложенията на някакъв мейл. Ха, заприлича ми на една епоха, когато решенията се вземаха от тесния кръг на политбюро, а гражданите изпращаха своите предложения по пощата. На това му викаха народна демокрация, на днешното само демокрация. „Искаме демокрация и върховенство на закона”, непрекъснато повтарят от триото. Демокрацията обаче всеки разбира по своему, а както знаем, не се и яде, затова хората са измислили по-конкретните политически и икономически искания. Например ревизия на всички сделки и разпореждания с държавно имущество. И където се установи тяхното несъответствие с националния интерес – безапелационното им анулиране. Леле колко хора ще изпищят… Дали това не притеснява „триото”, че не го споменават?
И понеже има много такива въпроси, останали некоментирани, единственото логично решение би било не ново издание на Политбюро, а кръгла маса под егидата на президента. Само на кръгла маса с участието на граждански активисти и независими интелектуалци, подкрепящи протеста, може да се уточнят детайлите на една бъдеща програма, която защитава националния интерес. Айде стига с тия есемеси.
