Автор: Румен Дечев
Годишнината от победата над Германия и парадът на 9 май в Русия не може да бъде пренебрегнат от никой наблюдател. Те са ехо от събития, които още търсят своето точно определение. В същото време са показателни и за днешния ден.
ЗА ХАРАКТЕРА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
В днешна Русия определението за ВСВ продължава да бъде идеологизирано, посткомунистическо. Борбата и разгрома на фашизма, посочи в речта си Вл. Путин. Същата е и западната интерпретация. За западните „демокрации“ ВСВ бе наистина война на живот и смърт с конкурентна идеология. За Русия нюансът е определено по-различен, не че борбата на идеологиите не съществува. От една страна темата за антифашизма сближава Русия с бившите й съюзници и това я поддържа актуална. Но реалността беше друга. Много хора в СССР в началото на войната симпатизираха на Хитлер и очакваха от него освобождение от комунизма. Показателно е сформирането на РОА, ръководена от ген. Власов, в която влизат не само военнопленици, но и емигранти. Според немският военен историк Йоахим Хофман движението (на Власов) е било руско патриотично, демократично и освободително по характера си и би могло да доведе до немска победа в Източна Европа, ако Хитлер е обявил и водил войната против Съветският съюз като „Освободителен поход против Болшевизма“ вместо като „расова война“, е отбелязано в Уикипедия. И това не е просто някаква „западна“ теза. Чувал съм я от изключително достойни руснаци в Москва. Факт е, че антикомунистическата логика води много руски патриоти до симпатии към Хитлер, ярък пример за което е големият руски философ Дмитрий Мережковски. А и ген. Деникин в изстраданото си решение да подкрепи СССР срещу Хитлер остава изолиран сред емиграцията. Факт е, обаче, че е бил по-прозорлив. Ако трябва да обобщя този сложен аспект, не антикомунистическия (фашистки) характер на тази, започната от Хитлер война, е определящ, а нейният завоевателен антируски и антиславянски характер. Един български пример. На 22 юни 1941 г. проф. Борис Йоцов, отчаян русофил и зам. председател на Световния славянски съвет, прекратява лекцията си в Университета в знак на протест срещу германската агресия. „Това е трагичен ден за цялото славянство“, казва на студентите. Което не пречи на комунистите да го разстрелят в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Много важен пример, който ни показва, че в по-голяма степен идеологически воюваха комунистите, от което и резултатите от тази война съвсем не се възприемат като освободителни от народите в Източна Европа. А Хитлер водеше империалистическа завоевателна антиславянска война. Дранг нах Остен! Както посочва немският историк и както потвърждаваха моите приятели от Москва, ако той бе водил идеологическа война за унищожаването на комунизма в Русия, щеше да спечели. И именно тази определяща завоевателна, а не идеологическа характеристика на войната доведе до макар и трудното обединяване на руския народ около ненавижданото партийно ръководство на Сталин. Все пак, въпреки тежката идеологическа обвивка, дори за СССР войната срещу Хитлер мъчително, но неизбежно приемаше характер на национална, отечествена, освободителна война на руския народ. Трудно и мъчително, но неизбежно това се осъзнаваше и от промитите мозъци на съветското ръководство, което под удара на събитията схвана, че класовите лозунги въобще не работят. Неизбежно войната наложи на Сталин дори реабилитацията на православната църква, жестоко преследвана дотогава. Затова за мен по-точно и разбираемо би било войната и победата на СССР да се интерпретират като реванш на славянството и окончателно пречупване на германските мераци за „Поход на Изток“ (Дранг нах Остен). През целият драматизъм и противоречивост на събитията този аспект може да се види ясно. Чехия си връща Судетите, Полша – Данциг и земите до Одер, Украйна е спасена от германизация. Струва ми се това е най-важният и значим аспект на ВСВ в Европа, а не нейният антифашистки характер.
ЗА ПАРАДА И СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
Русия е голяма държава, която непрекъснато възбужда апетити към себе си. Тя не би могла да съществува без мощна армия. В това е и смисълът на парада. Той демонстрира инстинкта за самосъхранение. В съвременността мощта на руската армия е един от факторите на многополюсния свят. Каквото и да говорим тази армия разгроми ислямистите в Сирия. За България, а и за Европа това беше животоспасяващо. В съвременните общества обаче чисто военният аспект на силата вече няма същото значение както в миналото. Важни са икономиката, общественият морал, демографията, а именно тук Русия куца. Само с паради няма да стане, необходима е коренна промяна на системата. С посткомунистическият манталитет, демонстриран в днешното руско общество, както и на самия парад, ще бъде трудно. Проследих имената на военните подразделения. В голямото си мнозинство те са на военачалници от ВСВ, което е разбираемо. Но не е разбираемо важно военно подразделение на руската армия да се казва Будьони. Направо е смешно, не само като знаем неговите трагикомични изпълнения през войната (глуповатият бивш фелдфебел и съветски маршал, атакува танкове с конница), но най-вече самият факт, че той е съмнителен герой от Октомврийската революция, организирана и проведена с цел унищожаването на Русия. Какво символизира Будьони на офицерите и войниците от руската армия – патриотизъм, военни умения, що ли? В същото време на гения на руското военно изкуство, Александър Суворов, е наречено сержантското училище. Да бяха кръстили на него и пожарникарския факултет… Недостойно по съветски ми се вижда за човека, служил 50 години в армията на Русия и разгромил абсолютно всичките си противници. Друг такъв случай в историята няма, не Анибал, не Наполеон. А примерът на Суворов има на какво да научи руските военни. И не сержантското училище, а генералщабната академия трябва да носи неговото име. Що се отнася до легендарните руски генерали, които бранеха Русия срещу болшевиките, никой от тях не е патрон на военна част. Дори Деникин, който прозря, че да подкрепиш Сталин срещу Хитлер е по-малкото зло. Някой ще каже „дребни неща“, но тези дребни неща изразяват духа на времето – безхаберието на постсъветската прослойка и администрация. Руската армия със сигурност все още е силна, но по-бих се зарадвал, ако възвърне своята сила и мисия за справедливост руската държава. „Не в силе Бог, а в правде!“, беше казал друг велик руски полководец.
