Предложението за въвеждането на учебен предмет, свързан с религията, похвално дошло от министерството на образованието, предизвика оживени, на моменти бурни спорове. Тези дебати понякога са свидетелство, че не всичко в иначе рационалната идея на министерството е било добре обяснено на гражданите. В отговор на тази неяснота в неделя, 27 април, Клуб “1-ви ноември” организира дискусия с участието на д-р по богословие Десислава Панайотова, старши експерт в отдел “Образование” на Светия Синод. От разясненията на г-жа Панайотова стана ясно, че в проекта на министерството не става въпрос предметът “Вероучение”, съществувал в българското образование до 1947 г., да бъде заменен с предмет “Добродетели и религии” в новите учебни програми, каквото мнение битува в обществото и поражда ответни реакции и спорове. Напротив съдържанието на предмета “Вероучение” от епохата на Третото българско царство се запазва, но с ново име “Християнство и православие”. За разлика от епохата на Царство България обаче се въвежда и нов предмет “Ислям”, предвиден за ученици от семействата на традиционната за българските земи ислямска културна общност. И това е напълно естествено и обосновано, отговарящо на новите цивилизациони условия. За да бъдат удоволетворени настроенията и желанията и на трета немалка група български граждани, несвързани с културната среда на православните и мюсюлманите, съответно се въвежда предметът “Добродетели и религии”. В този смисъл този предмет не е заместил “Вероучението”, наричано днес “Християнство и православие”, а е негова алтернатива за деца от семейства с друга културно-религиозна насоченост, вкл. атеисти. Редакцията на “Посока.орг” преценява замислената реформа като много добра, даваща възможност на родителите да избират насоката на обучение на своите деца съобразно семейната традиция в предвидения да се въведе предмет по религиознание. Не можем да не отбележим, че тази реформа е крайно необходима за българското общество, деморализирано и изгубило морален ориентир в епохата на глобализма, постмодернизма и повсеместната престъпност. Големият проблем, който засяга всички нас, е в това дали обявената реформа ще бъде осъществена или обратно ще бъде заметена под килима, както често се е случвало с добрите нициативи. Имайки повече яснота по въпроса за подготвяната реформа всички ние ще можем и по-активно да се застъпим за нейното провеждане, към което редакцията призовава.
С тези предварителни разяснения публикуваме по-долу статията на нашата талантлива сътрудничка Милена Върбанова, без да се ангажираме със защита на нейните тези и аргументи. Те си остават позиция на автора, не на редакцията.
От редакцията на “Посока.орг”
29 април 2025
АСТЕРОИД ИЛИ БОГ?
Преди няколко дни български научен сайт публикува моята статия „Предмет „Вероучение“ и предмет „Добродетели и религии“ са коренно различни понятия“, след което във форума се разгоря дискусия. Един от участниците в нея коментира текста ми с думите: „Все още не можем да се произнесем по въпроса, защото не знаем кой стои в началото – астероидът или Бог“. Тази насмешлива забележка, която зад високомерната фасада на „научния скепсис“, приравнява и дори поставя Твореца по-долу от един каменен къс, ме предизвика да отправя към нейния автор следния отговор:
Уважаеми господа,
Бях решила да не участвам в коментарите във форума, но мнението на г-н Т., ме кара да наруша обещанието, което си дадох. Предполагам, че г-н Т. е преподавател или научен сътрудник в някое злачно академично звено, ето защо изразеното от него мнение ми въздейства по-болезнено, отколкото стрелбата с мокър барут на несменяеми сороски оръдия като Личева, Димова и сие, както и заклинанията на исконни дяволопоклонници като Мони Паси, Емил Азар и пр.
Тезата за „астероида“, който уж е донесъл на земята „спори на живота“ (или нещо подобно) от друго небесно тяло или „просто от космоса“, е много лесно разобличима. Достатъчно е да запитаме: а как се е зародил животът на „другата планета“ или „в космоса“? Веднага става ясно, че това с „астероида“ е елементарно избягване на въпроса как се е появил животът на Земята – мошенически трик, софистика, която цели да завоалира истинския проблем – кой е източникът на живота (на Земята, на „астероида“, на „другата планета“), откъде произтичат началата на живата природа (пък и на „мъртвата“, защото днес се знае, че мъртва природа няма – нито водата, нито земята са „мъртва природа“), на живите същества и човека?
Да зададеш въпрос кой стои в началото – „астероидът или Бог“ – е също толкова комично и абсурдно през 2025 г., както да се питаш „колко дяволи могат да се хванат на върха на една игла“ – въпрос, който „учените“ не на шега са си задавали през Средновековието.
Само преди век и половина (няма и толкова) отговорът на този въпрос е бил ясен – Бог е творец на Вселената, Земята, живите същества и човека. Пропагандирането на еволюционната теория на Дарвин обаче – умишлено налагана от „тайните общества“ с цел утвърждаване на атеизма (за консумация на останалото човечество, а не на самите тях – те никога не са вярвали в еволюционизма) – доведе до искрено отричане на съществуването на Бога. Заблудите на науки като физика и биология, които в края на 19 в. все още не са разполагали с необходимата основа и сегашните технологии за изследователска работа, „потвърждават“ атеистичната философия, че животът се е зародил „случайно“, че видовете са плод на еволюция и „естествен подбор“ и т.н. В началото на 21 в. с бурното развитие на науките се постигна нов етап на познанието и се разбра, че никога никакъв „еволюционизъм“ не е имало, че видове, определени като „междинни“ и „измрели“, съществуват и днес, че 65 хромозома отдалечават всички животински видове от едноклетъчното същество, следователно видовете не са произлезли едни от други и т.н. и т.н. Откритията на знаменития руски учен Пьотр Гаряев са огромна крачка напред в познанието за сътворението на човека и всички живи същества, че думите са в състояние да променят ДНК, точно както древните автори (напр. Йоан Богослов) са писали – „Бог е Слово“. Речта и мисълта са у човека със самото му създаване – той никога не мучал нечленоразделно. Професор Гаряев е автор и на друго съкровено откритие – че всеки човек носи в себе си „клетка на Бога“. Все повече изумителни доказателства се откриват за съществуването на древните цивилизации – живели на Земята преди човешката раса и обладавали изключително високо равнище на интелект и технологични възможности.Сега е ясно, че „тайните общества“, чието оръдие е напр. престъпният Смитсънов институт, ограбват, укриват и унищожават векове наред реликтите, останали от атлантската раса и разумните раси преди нея. Достатъчно е да спомена изумителното неотдавнашно откритие на дълбоките съоръжения под пирамидите, доказателствата за подземна атомна централа от прадревни времена в Габон, мегастроежите в Мексико и Перу и толкова други. Развитието на дълбоководните изследвания на морското и океанското дъно също непрекъснато допълват картината на разумното минало на планетата Земя, което не е започнало преди 100 хиляди години с австралопитеците. Теорията, че хората са произлезли от маймуната е измислена, за да унизи човека и цялото Божие творение. Митологиите на различните народи по света ясно говорят, че всички човешки раси са вярвали в креационизма и дори дават множество подробности как точно човекът е сътворен. Никоя митология не съобщава, че сме произлезли от маймуни и за четири хиляди години записана човешка история няма оповестен нито един случай, в който маймуна да се е превърнала в човек. Доказано е, че прословутата Дарвинова мутация на гените, от която произлизат по-висши видове, не се потвърждава в действителността. Настъпи ли мутация, тя води само към израждане. Възможността „спори на живота“ да паднат „случайно“ на Земята и от тях да избуи всичко, което днес населява планетата, е милион пъти по-малка от тази шимпанзе да препише без грешка Библията 400 пъти.
В този форум всички сте научни работници най-вече в областта на точните дисциплини. Със сигурност вие знаете по-добре от мен, хуманитаристката, колко големи са днешните научни достижения и че те не влизат в противоречие с вярата, а напротив – потвърждават древната й мъдрост.
Колосалната еволюционистка гавра, в която човечеството бе принудено да повярва чрез безалтернативното й натрапване в образователната система на народите, цели – както писах и по-горе – да наложи атеизма и материализма като основен човешки мироглед. Това е пряк път към деградацията на човешкия род, защото материализмът не изгражда добродетели, а пороци – алчност, неблагодарност, подлост, себичност, пълна липса на състрадание. Какво остава от човека, когато е лишен от човечност, в какво се превръща той? Виждаме го в днешната реалност – човекът се превръща в звяр към по-слабите и в плазмодий пред по-силните. „Успял“ е този, който с престъпления е натрупал повече материални блага, „неудачник“ и „глупец“ е духовният човек, алтруистът, безсребреникът, верующият, християнинът. Това са критериите на материализма и безбожието. Докъде ни доведе тая вакханалия? До трансхуманизма и в крайна сметка до сатанизма. Защото този, който не вярва в Бог, неминуемо пада в капана и властта на сатаната. Конските капаци на атеизма са чудесно прикритие за неговото – на сатаната – съществуване. Казано е – най-голямата победа на дявола е, че накара хората да мислят, че дявол няма.
Земята е живо същество в пряка връзка с Духовния свят и Твореца. Ако се прекъсне тази благодатна нишка – чрез пагубна невяра и заблуда, човешкият род ще загине в собствената си мръсотия. Ще загине и Земята, която е създадена да бъде дом на любещи и отговорни пред своя Създател човеци. Ще повторя това, което писах в статията си – добродетелите имат духовен, идеален произход, те могат да бъдат възпитавани и опазени само чрез несъкрушима вяра в Бог. Твърденията на Красимир Вълчев – актуален титуляр на МОН, че неконфесионалният, факултативен предмет „добродетели и религии“ няма да се основава на вярата, а „само ще възпитава в добро“, са блъф. Какво „добро“ може да съществува извън Бог и Духовния свят, който е източник на всички добродетели?
Мисля си – защо някои хора се пристрастиха към атеизма като към наркотик, прилепиха се, враснаха се в него, без непременно да са комунисти, глобалисти, евроатлантици и соросоиди – тоест без да имат финансова и властова изгода от него? И си отговарям – атеизмът е единствената „религия“, според която всичко свършва с края на земния живот. Каквито и престъпления да си извършил, умираш, без да носиш отговорност за тях. Няма Божи съд, няма ад. Още по-добре е ако си успял да избегнеш и земното правосъдие.
Познавах атеисти, които цял живот самоуверено мъкнеха своя астероид или своята маймуна. И всички те на прага на смъртта молеха Бог за прошка.
В заключение ще припомня стария необорим аргумент за съществуването на Бога – когато влезем в един дом, в който цари съвършен порядък, това какво означава – че той има стопанин, нали?
С уважение:
Милена Върбанова
