Автор: Мария Малцева
Защо на ваксинираните се дава сертификат, като те пак могат да заразяват? Защо не се признава за зелен сертификат наличието на антитела? Колко месеца трае зеленият сертификат на доказалите се с антигенен тест, откъде да си го вземат?
Тези и много други подобни въпроси кръжат в общественото пространство. По тях спорят люде по митинги, шествия и групи в социалните мрежи.
Тези прости въпроси, макар и не маловажни, всички отвличат вниманието от главния, същностния проблем. А този проблем вече докосва главиците на децата, много от които се „завърнаха“ в училище, бидейки обаче „тествани“ два пъти в седмицата за тайно носителство на актуалната зараза. Или три пъти. Или един. Няма значение.
Кой ще ги тества – родителите или учителите; ще има ли медицински лица наоколо; ще се карантинират ли цели класове при един позитивен тест; а как ще им се вярва, ако точността по данни на производителя е под 50%? И тези въпроси ни занимаваха за известно време, обаче и те бият встрани от важния проблем.
Безсимптомните заразоносители – тях ще търсим с тестове (рекламирани шумно като неинвазивни и следователно – приемливи). Колко бързо приехме, че видимо здрав човек може да се счита за болен?! Каква е тази нова медицина, в която видимо здрав ще се счита болен? Ще се счита за… опасен?! Ще бъде…. карантиниран?!!
Някак неусетно се хлъзнахме по наклонената плоскост. Без колебание повярвахме, че сред нас има чудовища – видимо здрави и нормални хора, които са опасни за нас – някакви изчадия, които безгрижно си вървят и си тананикат и сеят смърт. И че даже сред децата има такива демони!
Само допреди трийсетина години слушахме друга подобна мантра – че вярващите в Бог са опасни за обществото. Поповете бяха „враг на народа“. Милиция дебнеше по Великден в и около църквите и после докладваше кой е отишъл да пали свещи и да се чука с шарено яйце. Ти си един обикновен човек, но видиш или, щото вярваш в Бог – ти си враг на народа.
Враг на народа беше и всеки, който слуша „упадъчна музика“ – примерно Бийтълс. И тези получаваха съветване със синини.
И едните, и другите биваха привиквани на „справка“ и предупреждавани, а по-немирните биваха изпращани в „трудови“ лагери. Врагове на народа. Вярващи в богове. Слушащи музика.
Ето, че днес мнозина вярват, че трябва да издирваме и да търсим „безсимптомно болните“ – новия вид „врагове на народа“. За тях, според сегашния модел, има 14-дневна карантина. Кой знае, след някоя и друга мутация може да се наложи едногодишна карантина? А може би след няма и година ще можем да приемем, че такива опасни „врагове на народа“ трябва незабавно да бъдат евтаназирани?!
