АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Усещате ли засилената сеизмична активност около София? Причината е огромното шубе, което тресе бункера на майкопродавците, окопали се в Народния театър – някогашното светилище на българщината. Колкото повече наближава 7 ноември – датата на „премиерата“ на драматургичния сурогат на Б.Шоу, клеветящ България ( на тази неслучайна дата през 1885 г. българската армия извоюва при Сливница блестящата си победа над Сърбия ), толкова по-истерична става клозетната „публицистика“ на сороските наемници срещу Съюза на българските писатели, който заклейми въпросната гавра с нашата нация и държава. Както колониите гниди, загнездили се в кичурите на нападнат от паразити нещастник, се боят от дезинфектанта, така и сороската сган се разпищя от страх и злост при обявяването на студентския протест, заплашващ да измете американо-сръбския провокаторатор Малкович и еничаря Василев не само от сцената, но и от България. Студентите са велика сила, чието събуждане хвърля в огън сороските сноби.
Вече не минава и ден без СБП и членовете на неговия УС да не са охулвани поименно с най-вулгарен език в неолибералните издания, собственост на Сорос и Пеевски. В новия си 44-и брой, бастионът на словесната чалга – в. „Уикенд“, излиза с два „матр’яла“, пълни с ругатни към СБП и с комични венцехваления за Малкович. Автор на единия от тях, озаглавен „Как Джон Голямович се изгаври с бездарните джуджета от СБП“, е щатният сквернодумец на изданието, т.нар. Евгений Чертовенски, класик на глобалното фекално „слово“. Не знам дали става дума за реално съществуваща персона или за фиктивно чортовско име – този фантом, постоянно скрит зад черни очила, никога не показва лицето си, а сервира само вонящия продукт на дебелоочието и дебелото си черво. Ето пример от „текста“ му под цитираното заглавие: „Те ( писателите – М.В. ) си търсят някоя друга жертва от пропадналия и прогнил Запад, за да я направят на гъз. От насрани гъзове какво искаш?“ Няма да се унижавам да докосвам „детайлите“ в неговото съчинение, от които вее нетърпима смрад, ще цитирам само най-ярките му „доводи“ в подкрепа на Малкович и Василев:
„Какъв писател си, ако не можеш да осъзнаеш какво значи художествена измислица? И какъв характер имаш, когато те обижда писана преди век пиеса? Мислите ли, че в САЩ някой ще протестира срещу постановка, в която има психясали расисти или надрусани чернокожи? Французите ще крещят ли като побеснели, ако са описани като страхливи женчовци, вонящи на лук и чесън? Хайде на бас, че няма!“
С тия редове клозетният псувач Чертовенски се разкрива като крайно примитивен и лесно разобличим манипулатор. Какво нарича той „художествена измислица“? Вярно, бездарното поръчково произведение на Шоу е „измислица“ – но в никакъв случай не е „художествена“. Това е цинична клевета срещу българския народ, написана в угода на имперските интереси на илюминатска Великобритания, която по конюнктурни съображения не възпира българското Съединение, но скоро си дава сметка в каква степен то вреди на агресивната й политика. И „почва да пикае газ“ – както се изразява соросоидът Чертовенски, но тази „изискана метафора“ е съотносима не към съвременните български писатели, а към подкупното и безчестно перо на Нобеловия лауреат ( говоря за конкретната „творба“, не за цялостното му творчество ). Ако Шоу е искал да напише автивоенна пиеса, защо не иронизира Сърбия, която се опозорява с двойната роля на агресор и победен в Сръбско-Българската война? Защо с интригантска подлост окарикатурява нашата държава, чийто войници и капитани героично защитават собствената си земя от сръбския завоевател – оръдие на западните интереси? Отговорът е прост – защото българският народ винаги е бил трън в петата на англомасонския империализъм.
„Какъв характер имаш, щом те обижда писана преди век пиеса?“ – дере гърло Чортик. И преди хилядолетие да бе сътворена, една такава долнопробна пасквилна „драматургия“, открито гавреща се с българския народ, обвиняван в нецивилизованост и страхливост, след като е дал върховен пример за героизъм и рицарство, няма място на българска сцена. Нито пък в който и да е европейски театрален репертоар. „Художествените й качества“ и „идеен заряд“ заслужават само едно – освиркване и проваляне в небитието на антикултурата – както са сторили българските студенти в началните десетилетия на 20 в. Нека пътуващият халтурчик Малкович си я поставя колкото си ще в театралното фургонче пред непредубедения деревенски жител на Айова или Минесота. Я ми кажете, американските кравари и бродягите от лондонските трущоби по-окъпани ли са били от благородния български земеделец и войник? По-храбри ли са били от него? Ако са били, нямаше да млатим англичаните като „мачета о дирек“ през Първата световна.
Колкото до примерите, които Чортик дава за „разбирането и толерантността към изкуството“ в САЩ и Франция, те са съвсем несъстоятелни. В Щатите от поне два века насам има друсани негри и психясали расисти ( за разлика от тогавашна България, в която е нямало страхливи „зайци“ в армията ), но ако някой чужд навлек се затири в Бродуей да се гаври с достойнството на американците – ще го размажат от бой и ще го хвърлят в океана, да не мърси земята с гроба си. За Франция да не говорим – още повече, че петльовската гордост днес избива предимно в показни жестове, а не в реална съпротива. Французите ще го натупат, а арабите ще го сгащят в кривите сокаци.
Представете си, че Малкович се замъкне да поставя антитурска пиеса в Истанбул, антигръцка в Атина или антиеврейска в Иерусалим – а мекерета като Василев му отварят дверите на тамошните национални театри. Колко минути живот давате на цялата банда?
Защо Джон Малкович прилетя като птица-улулица да поставя антибългарския водевил на Шоу тъкмо в България и тъкмо в Народния театър, носещ името на Иван Вазов? Казвала съм го десетки пъти, заявявали са го и други автори – Малкович изпълнява важно глобалистко и сатанистко диверсионно задание – да пробва доколко е умъртвен българският дух. Джонът е дошъл да тества нашия народ. Ако българите не реагират на тая гавра, която катастрофално поругава достойнството им и се изплюва право в челата им, значи наистина са превърнати в духовни трупове и дълбоката държава може да се поздрави с пълна победа в колония България. Тъй като възмущението на СБП и на студентите избухна сравнително късно, сатанистите вече жизнерадостно бяха почнали да се готвят за празника. Но писателите възнегодуваха, студентите обявиха протест. В резултат сороските наемници се стреснаха, заеха бойните си постове, развяха чертовенските байряци и атаката с фекалии се отприщи. Други доводи тази сган няма.
Потопил език дълбоко в кафявата канализация, Чортик попържа
писателите – „те сами не искат да признаят пред себе си колко са нищожни, сурогатни, административни, болшевишки, без всякаква културна и литературна стойност“. Отдавна исках да попитам – ако някой соросоид смята лично мен за бездарна, това значи ли, че Малкович може да оплюва България? Къде е връзката между двете неща, нима едното следва от другото? Има ли логика? И в какво се състои „културната и литературна стойност“ на един творец – да приеме нихилизма и присмеха над Отечеството като норма на поведение?
Но Чортик не мирясва – членовете на СБП са мухлясали комплексари и завистници, които в случая с „розово-либералния“ Господинов избиват “ жалките си лични комплекси, а сега – още по-мижитурските национални“. Моля читателя да вникне добре в цитата: сороският търгаш заявява в прав текст, че защитата на българската националната чест е – ни повече, ни по-малко – комплексарщина и мижитурщина. Камъчето е изплюто.
„Ето защо Малкович вече е Голямович – продължава да бълва поучения доайенът на екскременталната полемика – защото показа на шайката примитивни комунисти, че не живеят в 1976 г. И не решават кое произведение може да види бял свят и кое трябва да остане в чекмеджето…“. Щом признаваш, че смяташ за „Голям“ само тоя, който ти го набу@тва четвъртит и храчи в очите ти – ти си пробит отвсякъде. Значи затова на снимката винаги си с тъмни цайси. По-ясно признание за душевна педер@стия и робска психика не съм срещала.
Говори се, че Джон Гавин Малкович е хърватски или сръбски евреин – баща му се казва Даниел Леон. Ако Джон има сръбски корен, тази постановка, осмиваща българската армия и Сръбско-Българската война, за него е вид исторически реванш. Това, че по същото време официален Белград пусна филм „за българските зверства“, дава интересен поглед върху избора на точно тази пиеса на Шоу и говори за съгласуваност на събитията. Самият Голямович ( в иврит „гулем“ е направено от глина чудовище ), атакува насмешливо СБП – „тия ли са същите хора, които изключиха Георги Марков?“ – като че ли цял живот е бил почитател на писателя и – видиш ли? – продължава горко да скърби над печалната му участ. От километри личи, че бъкел не знае за Георги Марков и тая пошла реплика му е подадена от услужлив български соросоид. Колкото до шегата, че му е забавно как в днешно време някой си позволява „да го цензурира“, ще му отговоря сериозно: цензурата е задължителна хигиенна мярка срещу боклука, пропит със заразни миазми. Включително срещу треторазрядния пенсиониран холивудски боклук, комуто сороските сноби приписват фалшивия блясък на „звезда“ от първа величина. В случая с Малкович цензурата е прекалено щадяща мярка, нужно е изгонване от България и обявяване за персона нон грата. За еничаря Василев и компанийката от актьорчета-халтурчета, „въплътили се“ в героите на позорния фарс – Народен съд!
За да не остане никакво съмнение в тежестта на психическото заболяване на Чертовенски – маниакална психоза, неумолимо преливаща в шизофрения, ще добавя, че той е поклонник не само на Голямович. Негов обожествен херой е терминаторът Нетаняху, който проведе успешен геноцид над палестинския народ и най-вече над палестинските деца. В шедьовъра си, озаглавен „Ядрен удар срещу Пхенян! Веднага! Какво чакате, европутьовци?“ и публикуван над текста, на който току-що направих разбор, на същата вестникарска страница на „Уикенд“, Чортик размазва шушумигите Урсула и Рюте – и с огнен патос зове Нетаняху да вземе ЕС в свои ръце. За да цапардоса незабавно с ядрена бомба Северна Корея: „Ако вместо Фон дер Лайен и Рюте имахме един Нетаняху, този коптор ( С.Корея – М.В.) отдавна щеше да е превърнат в обгорено поле и радиоактивни отпадъци“. Звучи чудесно в устата на противника на цензурата, който възхвалява „антивоенната“ постановка на Малкович.
