АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
От дълги години насам в блог.бг и блогспот, в Гугъл, в електронните сайтове и по телевизионните екрани, а напоследък и в Ютуб, се подвизава едно озадачаващо същество – своего рода пелтечещ и лапащ срички Кашпировски, без елементарно образование и харизма, което като фокусник си присвои прозвището „народен будител“ и „истинник“, разкриващ „истинската история на българския народ“. Това е тъй нареченият „спароток“, който изскочи от нищото – както обикновено се явяват пророците или шмекерите.
Никога не можах да разбера къде е родена тази призрачна личност – в някакво пловдивско село? Какво образование има – някакъв техникум по занаятчийство? Къде и какво е работил, как се е препитавал този субект в странство, преди да изгрее ярката му звезда на небосклона на историческата наука. В блог.бг „спароток“ публикуваше смехотворни неграмотни статии с множество правописни грешки, което продължи да прави и в блогспот – с известни мелиорации. Твърдя с пълна убеденост, че текстчетата на този вдъхновен „свише“ пратеник на „истината“, станаха далеч по-поносими и в граматически и в научен аспект, откакто започна с пълни шепи да гребе от моите авторски материали.
Подредила съм предълга хроника на интелектуалното му джебчийство от моите статии и книги, но така и не дочаках да се засрами и да престане да ме ограбва. Натрупах огромен архив с написани от мен гневни разобличения. Почти всяко мое откритие е претършувано и похитено от него. В това отношение той има значителен стаж и действа като ювелирен специалист – никога не преписва дословно, а преразказва „със свои думички“ новаторската теза на „гостоприемника“, в когото се е впил. За съжаление, историческата наука дава такава възможност на плагиаторите. Инкрустира абзаци с преразказаните идеи на автора в своите „публикации“, умело изменяйки датите с по-ранни – за да излезе, че мислите, които даден историк наскоро е споделил, отдавна вече са се пръкнали в неговата гениална главица, погалена от една незнайна фея – корпорацията, която го подпомага, урежда срещи с негови „почитатели“ и издава „творбите“ му. Използва всички акробатики на електронните технологии, за да маскира кражбите си. Изобличенията посреща с невиждано дебелоочие. В постоянно усъвършенстваното си плагиаторско изкуство е внедрил разделен подход – грижливо цитира академичните учени, защото ако ги отараши, както той си знае – ще има последствия. А с нетитулувани историци като мен изобщо не се церемони – отмъква откритията им и преспокойно се се подписва под тях.
Вече се страхувам да публикувам исторически изследвания, за да не ги видя след седмица или месец в неговата кошница – „статия“, „видео“ или „лекция“. Почна ли да пиша, се чувствам като птица, мътеща в гнездото, която вижда как свраката кръжи над нея, за да изпие светкавично снесеното яйце. Откъде се взема това негово дълголетие в лъженаучната практика? Кой го държи над водата, в която би потънал всеки невежа като негова милост? Ясно е, че той е дълбоко безпросветен, няма не само историческо, но и никакво образование, не знае ни нови, ни древни езици, сайтът персеус му замества така нужната за всеки историк ерудиция – и въпреки това издава книги като тухли четворки ( аз ги наричам „склад за крадени вещи“ ), шества по екраните и неуморно работи за “ възраждане и опазване на народната памет“. Ареалът на „научните му интереси“ е галактически по своите размери и се простира от праисторията до късното Средновековие. Наскоро сви шайбата на всички като изнесе лекция … в Националната Библиотека. И друга …
в Пловдивския университет. Няма как да не си спомня ужасяващите прозрения на Георги Джагаров: „Слепец ще те води по правия друм…“.
Негово светейшество, първожрецът на „истинската българска история“, е единственият „историк“, който винаги, при задочни стълкновения с опоненти, е защитаван от тълпа словесни гангстери, които са изцяло на негово разположение. Не съм срещала другаде подобен прийом в научните дискусии. Ако някой се опита да изтъкне недостатък или плагиаторство в неговите „трудове“, цяла сюрия лумпени с помиярски език като по даден знак почват да оплюват „наглеца“ – „пий си хапчетата, дебил“ и пр. Аз самата неведнъж съм се изправяла фронтално пред „научните доводи“ на спаротоковите „любители на историята“, жужащи като едри зелени мухи в коментарите под „статиите“ му в блоговете.
Няколко пъти съм предизвиквала на научен дуел тоя „исторически“ франкенщайн. Познайте дали е приел и дали някога ще се реши да приеме. Впрочем мнозина са му хвърляли ръкавица за публичен диспут, но той – ясно защо – избягва близки контакти с историци.
Приканвам ви да изгледате клипчето на самозвания „истинник“, озаглавено „Скандално или не, но гръцки бог ли е Зевс“, качено в Ютуб на 16.05.2024 – плод не на безсънни изследователски нощи, а на рафинирано плагиаторство от статията ми „Вълчата следа на българите“, публикувана на 28.12.2021г. в моя блог и на 31.12.2021 в сайта факти.бг – и нарочно препубликувана от мен в същия сайт, под заглавие „Вълчето ехо на българите“, на 16 май, два часа подир излизането на плагиаторското видео.
След драматично предисловие – точна, но опростенческа реплика на предговора в моята статия, в което „спаротокът“ озвучава душевните си терзания, свързани с истината, която е решил да повери на съвременниците, следва ядрото:
Омир е нарекъл върховния, уж гръцки бог – Зевс Пеласгийски. Откъдето бързият изследователски рефлекс на спароток, заключава, че щом Зевс е Пеласгийски, значи не е гръцки. Той цитира учения Чадуик, който коментирайки древните микенски документи от бронзовата епоха, е попаднал на споменатото в тях слово divo. Друг учен пък – Ерик Берингер, се е произнесъл, че словото divo – ще рече “ светлина“, „сияние“. Чадуик, уви, „не се е досетил да свърже или не е искал да свърже“ прозвището divo със Зевс. А гениалният „спароток“ ги е свързал и е ударил съвсем заслужено бингото – ето откъде иде името Зевс и то не е гръцко, а микенско – т.е. пеласгийско и тракийско“. Всичко това е изречено с голямо пелтечене и непрекъснато гълтане на срички.
А сега прочетете моята статия „Вълчата следа на българите“. Да забелязвате прилики? Само дето аз съм отишла много по-напред в съжденията си относно името на Зевс. Миличкият „спароток“ не може да изрече, че Зевс означава „вълк“. Това би било равностойно на признание – откъде е преписал.
Сигурна съм, че пътят на плагиаторската му логика е обратен на тоя, който той описва – за да стигне до заключенията си. Първо е прочел моята статия, която му е дала наготово всички логически връзки, а после е потърсил сайта персеус – за да измъкне някакви сведения, свързани със Зевс – и да укрие кражбата си. Простичък трик – но работещ!
Впрочем плагиаторът и този път се е погрижил да замете следите си. Във видеото той твърди, че е направил това историческо откритие – ехе! още преди мноого, мноого годинки, още когато е пишел в скромния си блог, още „га е бил малечък и е минавал прав под масата“. Явно е пришил моята теория към старите си, комични публикации. Но винаги има детайл, с който крадецът неволно се издава. Дребният акцент в случая е думичката „скандално“. Във въведението си към темата в текста „Вълчата следа на българите“, аз пиша: „Докато работех над статията си „Вълчето писмо на българите“ ( предишна моя публикация, М.В.), ме осени идея, която в първия момент отхвърлих като неправдоподобна и дори скандална.“ А спаротокът е озаглавил епохалното си откритие: „Скандално, но гръцки бог ли е Зевс“.
Държа да осведомя тези, които са далеч от историческата наука и биха махнали небрежно с ръка „какво пък толкова!“, че става дума за революционна теория и откраднатото й авторство би изстреляло плагиатора на сериозни позиции в съвременната световна историография.
Но за плагиатор в единствено или за плагиатори в множествено число иде реч? Винаги когато изобличавам Павел Серафимов ( по-уместно е да го норека Сатанаилов ), каквото е истинското име на „спаротока“, имам чувството, че стрелям с топ в мъглата. В чезнещ фантом, в едва загатнат призрачен силует. Мнозина твърдят, че става дума за подставено лице, зад което стоят неизвестни сили. Чужд дългосрочен проект, подплатен със сериозни финанси. Каква точно е целта на този „проект“, който е едва в своето начало – мога само да гадая. „Спароток“ е осиновен от издателство „Атеа Букс“, което, според данни в Гугъл, е създадено през 2008 г. в България. Той е най-популяризираният автор на въпросното издателство, което, впрочем, публикува и книги на читави български писатели, без да вдига толкова шум около тях. Питам – има ли нещо общо българското издателство „Атеа Букс“ с корпорацията за хардуерни продукти „Атеа“, ситуирана в скандинавските и балтийските страни, малка част от дейността на която, е ( или поне доскоро бе ) насочена към книгоиздателска дейност – под същото название „Атеа Букс“? Имат ли от своя страна голямата фирма „Атеа“ и „Атеа Букс“ нещо общо с международното НПО „Athea“ със седалище във Виена – Association for Higher Transnational Education? ( https://www.athea.org. Мимоходом напомням, че названието Athea, пък, ако щете – и Атеа – звуково силно се доближават до понятието atheismus“ – безбожие.
Отговорете ми – съществува ли истински изследовател на историята на своя народ, който се препитава с интелектуални кражби? Къде са прецедентите на подобно кощунство? Явлението „спароток“ е връхчето на айсберга на лъжекултурата в бушуващия океан на пошлостта. То може да избуи само върху бунището на съвременната епоха на измама, фалшификати и ерзаци. Плагиаторът „спароток“ е обявен за народен будител“ по същия начин, по който Жорето Господинов е удостоен с „Букър“. По същия начин, по който на силиконовата кифла се присъжда короната на „Мис България“.
Наистина ли е непобедимо плагиаторството в нашата страна? Българското общество го смята за пренебрежимо дребна простъпка, която дори трябва да ласкае честолюбието на ограбения автор – зер щом крадат от теб, значи си постигнал нещо, мълчи и се радвай! А всъщност плагиаторът е по-мерзък престъпник от убиеца, защото си присвоява духовната самоличност на истинския откривател, унищожава заслужената му радост от откритието.
