Предлагаме на читателита на сайта Posoka.org интересната статия за актуалните геополитически проекти на Виктор Бирюков, излязла в авториртетното руско списание за сигурност и геополитика “Военное обозрение”.
Прави впечатление неговия сдържан и трезв анализ на протичащите събития, който можеи да послужи за пример на много от следващите предимно емоциите си български коментатори и граждански активисти. (от редакцията)
автор: Виктор Бирюков
превод от руски: Веска Петрова
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп проведе на 7-ми януари в своята резиденция в Мар а Лаго първата си пресконференция след формалното потвърждаване на резултатите от изборите. От заявленията на Тръмп на пресконференцията вече могат да се направят определени изводи за характера на политиката, която ще провежда новата президентска администрация.
Но преди да се прави разбор на заявленията на Тръмп, някои от които вдигнаха много шум, струва си накратко да се припомни общата международна ситуация в контекста на противопоставянето на определени елитарни групи. Става дума за противопоставянето на глобални проекти, за които авторът по-рано вече е споменавал в материала “Светът ще бъде разделен на два лагера: какви могат да бъдат контурите на новия световен ред в близките години”.
ПРОТИВОСТОЯНИЕ НА ГЛОБАЛНИТЕ ПРОЕКТИ
Глобалните проекти, зад които стоят различни елитарни групи, са няколко и следва да се разкаже накратко за всеки от тях.
ПЪРВИЯТ ПРОЕКТ, условно американски дясноконсервативен, това е експанзионистичен проект, който подразбира засилване на американския протекционизъм, възвръщане на САЩ към империалистическата политика в нейния стар вид (т.е. към системата на управление, опираща се предимно на военна сила, а също така политика на експанзия). Целта е засилване ролята на САЩ като свръхдържава и засилване на американското “месианство”, научно-техническата революция в името на силни Американски щати. Основно лице на тази политика е Доналд Тръмп.
ВТОРИЯТ ПРОЕКТ може условно да се нарече глобалистки ляволиберален – той подразбира засилване ролята на транснационалните корпорации и в перспектива отмиране на националните държави; глобализиран цифров свят (засилване контрола над отделната личност, създаване на различни “виртуални реалности”); ликвидиране на средната класа и създаване на двукласово общество (шепа свръхбогати и останалото население, намиращо се горе-долу на едно ниво в духа на неокомунизма, почти лишено от частна собственост).
Основната задача на глобалистите е да подкопаят икономиката на националните държави и да разрушат културните и религиозните различия между народите, смесвайки всички в единна маса. По тази причина те финансират и поддържат различни неомарксистки движения и “новите леви”, BLM, феминистки движения, ЛГБТ и т.н. Съществуването на САЩ като силна държава за тях също не е изгодно. Основен двигател на тази политика е Демократическата партия на САЩ, а също държавите, намиращи се под контрола на глобалисти (Великобритания).
Както справедливо отбелязват Леонид и Антон Гринини в статията “Глобализмът против американизма” нелоша аналогия на глобалистите и американистите са троцкистите и сталинистите. Първите се стремят да поставят всички възможности на СССР на служба на световната революция, вторите – да усилват Съветския съюз и, напротив, да използват революциите в другите страни за усилването на СССР и неговите позиции в света (Гринин Л. Е., Гринин А. Л. Глобализм против американизма. Часть первая. Как глобалисты истощают ресурсы США для построения нового глобального порядка История и современность, № 2. С. 3–43.)
Ако обективно на САЩ е необходимо промишленото производство да се завърне в Америка, то за глобалистите много по-изгодно да формират нови гигантски наднационални обединения. Ако националните интереси на САЩ изискват съхраняване и поощряване на институциите, на които са се базирали и все още се базират американският дух и мощ (религията и християнските ценности, поощряването на индивидуалната активност и независимост, семейството, самоуправлението, патриотизма и пр.), то на глобалистите, за да подчинят ресурсната мощ на САЩ на своите интереси, е нужно подкопаването на тези основи. Семейството и бракът да бъдат заменени с десетки видове полове, патриотизмът да бъде заклеймен като история на расовото угнетяване на черните и цветните, а християнските ценности подменени с ценностите на трансджендърите и критика на системния расизъм и т.н.
ТРЕТИЯТ ПРОЕКТ е по-маргинален, но условно може да бъде наречен “технологичен тоталитаризъм”. Той подразбира хедонизъм за избраните – господство на криптовалутите, техновласт, замяна на хората с роботи за нискоквалифицираните професии (което предполага ненужността на нисшата класа и нейното ликвидиране посредством не много хуманни способи). Въобще някакъв киберпънк.
Следва да бъдат споменати още китайският проект, който авторът условно нарича “цифрова диктатура с източна специфика”, обаче той в голямата си част е регионален, а не глобален (китайците доминират в Азия). Шансовете за това, че на Китай ще се удаде да се сдобие с глобални успехи, не са големи и са възможни единствено в случай на сериозна криза вътре в САЩ и отслабване на тяхното влияние в света.
В дадения момент изглежда, че американският дясноконсервативен проект е най-близко до успех, и Доналд Тръмп счита, че може да реши всички проблемни въпроси с помощта на сила, обаче всичко е далеч не толкова очевидно. Шансовете за успех на този проект сега, разбира се, са повече отколкото у останалите, но тактическото поражение на глобалистите съвсем не означава тяхното пълно поражение и може да се предположи, че те всячески ще се противопоставят на Тръмп.
ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ НА ТРЪМП
Сега да се върнем към заявлението на Тръмп на пресконференцията в Мар а Лаго. Изказвайки се пред журналистите, Тръмп не изключи прилагането на военна сила за установяване на контрол на САЩ над Гренландия и Панамския канал, позовавайки се на интересите на националната сигурност.
“Възможно е да ни се наложи да предприемем нещо. Панамският канал е жизнено важен за нашата страна”, заяви той.
Освен това Тръмп потвърди намерението си да постигне присъединяването на Канада към САЩ в качеството на 51-ви щат, но не с военни, а с икономически средства. Той заяви пред журналистите, че няма да използва военна сила за анексирането на страната с население повече от 40 млн. души и член на НАТО, като вместо това той прибягна към заплаха с икономическа принуда, наричайки дефицита в търговския баланс на САЩ с Канада форма на субсидии.
За сериозността на намеренията на Тръмп говори и този факт, че неговият по-голям син Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия. Според информацията на “Фокс нюз” Доналд Тръмп-младши ще посети гренландската столица Нуук с еднодневна частна визита и няма да се среща с правителствени чиновници, но откровено казано това е малко вероятно. Това посещение явно е преследвало политически цели.
Казаното напълно се вписва в намеренията на Тръмп да се върне към империалистическата политика от стария тип. Освен това екипът на Тръмп възнамерява да започне борба за Европа и се опитва да организира там “десен обрат”, способствайки идването на власт на приятелски национално консервативни сили. За това авторът вече конкретно е споменавал в материала “Тръмп vs глобалисти: битката за Европа”.
Най-активният фронтмен на тази политика е Илон Мъск, който с помощта на социалните мрежи и медиите се опитва да засили популярността на някои десни партии (в частност на Алтернатива за Германия) и, от друга страна, да отслаби популярността на някои политици (откритата критика на британските власти).
Освен това Тръмп намекна, че планира да засили ролята на САЩ в Близкия Изток, отбелязвайки, че, ако заложниците, държани от бойците на ХАМАС, не бъдат освободени до встъпването му в длъжност, “в Близкия Изток ще настъпи истински ад”.
САЩ И РУСИЯ: КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ОТНОШЕНИЯТА ПРИ ТРЪМП?
Говорейки за военния конфликт на Украйна, Тръмп посочи, че “разбира чувствата на Русия”, заявяваща недопустимостта на встъпването на Украйна в НАТО. Той подчерта, че администрацията на Байдън е допуснала много грешки в преговорите за възможното влизане на Украйна в НАТО. “Моето виждане се заключава в това, че такова е било разбирането винаги (че Украйна не може да влезе в НАТО – бел.ред.). В действителност аз мисля, че между тях (Русия и Украйна) е била постигната сделка, която би била удоволетворителна за Украйна и за всички останали. Но Байдън е казал: не, вие трябва да сте в състояние да влезете в НАТО”, заяви Тръмп.
Сега Д. Тръмп вече не обещава да спре конфликта веднага след встъпването в длъжност (разбирайки, че това е невъзможно) – той заяви, че се надява да го спре за по-малко от 6 месеца. “Аз се надявам за шест месеца всичко да се получи. Надявам се, дори по-рано от 6 месеца. Украйна губи много млади хора, Русия губи много млади хора. Тази война не трябваше да бъде започвана”, каза Тръмп.
По принцип заявленията на новия американски президент могат да бъдат наречени в определена степен логични и те ни дават определена надежда за това, че руско-американските отношения в близко време малко ще се подобрят. Обаче не трябва да се хранят прекомерни илюзии по този повод. Едва ли Тръмп, който е привикнал да действа от позиция на силата, ще е склонен на твърде големи отстъпки.
Вероятно ще стане въпрос за съглашение, предвиждащо невстъпване на Украйна в НАТО, а също така замразяване на конфликта по пътя на създаване на демилитаризирани зони (точният формат на това замразяване засега е трудно да бъде прогнозиран). Също е вероятно, че от Русия ще свалят част от санкциите, обаче да се говори за нещо повече, засега не е възможно.
Обективно за САЩще бъде неизгодно засилването на някакъв алтернативен икономически проект (например китайския, който се счита за основна заплаха) и ще бъде изгодно да се съхранява известно напрежение и нестабилност в отделни региони. Затова при Тръмп Русия може да изпълнява ролята или на “полезно лошо момче” или на партньор в борбата с Китай.
Освен това глобалистите, както беше казано по-горе, при всяка възможност ще слагат прът в колелата на Тръмп, в това число и по украинския въпрос, доколкото Зеленски е подставено лице на тези сили.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Този анализ може да се стори не дотам обнадеждаващ на някои читатели, доколкото много от тях се отнасят негативно към завършването на конфликта в Украйна без убедителна победа за Русия. Други пък могат да бъдат възмутени, че авторът не е споменал Русия, когато е описвал различните глобални проекти. Относно последното веднага ми се иска да отбележа, че е невъзможно да пиша за това, което не съществува. В дадения момент Русия няма свой глобален проект и най-многото, което може да направи, е или да се присъедини към някой вече съществуващ (ако я приемат), или да остане встрани и бавно да плува по течението, опитвайки се да оцелее самостоятелно. Обаче оцеляването слабо се съчетава с развитие, доколкото противопоставянето със Запада при отсъствието на явни съюзници, с изключение на КНДР, отнема определено количество ресурси.
Също не трябва да се забравя, че през последните години РФ все повече попада под определена зависимост от такива страни като Турция (паралелния внос) и ОАЕ, което също е сложно да се нарече позитивен процес.
Относно перспективите на военната операция в Украйна то, независимо отуспехите на ВС на на РФ на Донецкото направление, на другите участъци фронтът остава статичен и практически не се придвижва. Досега продължават боевете в Курска област, откъдето противникът бавно бива изтласкван, и кога тя ще бъде напълно освободена, засега е сложно да се каже. По тази причина да се говори за постигане на някаква убедителна победа е трудно. За такава победа силите и средствата са недостатъчни.
Както авторът вече отбеляза в материала “Перманентната война или корейския сценарий”, военният конфликт с голяма степен на вероятност ще завърши с преговори, а не с военна победа. И въпросът е само в това, кога конкретно ще започнат тези преговори.
