Windows Корпорации Линукс Майкрософт САЩ Софтуер

Уилиам Гейтс срещу свободата

Споделете в мрежата

автор: Росен Карпузов

Преди 15 години се разиграваше театърът между Майкрософт и Линукс. Кампанията беше убийствено жестока в отчаян опит на корпорация да смаже свободния софтуер.
Да – да смаже свободата да споделяш, свободата да изучаваш, свободата да следиш процеса на развитие – всичките тези свободи.
Не съм забравил, а и много от хората си спомнят тези години.
Нека започна малко по-отдалеч. През 1995 г., когато бях още ученик, животът не беше по-добър животът от сега, и аз нямах компютър. Мой приятел от Швейцария ми подари лаптоп 386 архитектура, стар и работеше само с ДОС. След като прочетох статия за Линукс и възможността да го използвам, без да търся начини да го купувам (тогава и ДОС/Уиндоус не можеше човек лесно да купи), бях запленен от идеята. Повече ме грабна това, че свободният софтуер се прави от ентусиасти и професионалисти заедно, организирани в идеята да е свободно достъпен и изходният код (т. нар. сорс код, на който са написали програмите).
От момента, в който аз инсталирах първия си Линукс, до ден днешен съм обвиняван в конспиративни теории. Нека сега да ги извадим тези теории, та да видим дали са верни.
1-во обвинение – Линукс е хоби и аз съм параноик, искащ да прокарам нерентабилна ОС. Това, заедно с подобните обвинения към Линукс общността използваха аргумента срещу нас, че корпорациите са тези, които могат да създават стабилен софтуер и затвореният код пази от злоупотреби. Било конспирация, че в затворения код някой ще вгради функционалност, с която да те следи или да ти взима данни от компютъра.
Но най-простият пример за това, че Майкрософт те следи, е активацията и следенето на закупения софтуер. В лицензните споразумения на компанията, някъде около 2005-06 г., се вкараха клаузи, че компанията има право да влиза в операционната ти система “от разстояние“, без предупреждение, и да събира данни „с цел техническа поддръжка“. Това влизане в компютрите не се регламентира по никакъв начин. За събирането на данни също не е указано по какъв начин се прави и кои точно данни се извличат – те са собственост на компанията Майкрософт и нямате право на оплакване.
Аргумент, доказващ, че все пак Линукс е надежден и за корпоративните потребители, са множеството компании, които го поддържат.
2-ро обвинение – Майкрософт не се интересува от крайния потребител и неговите данни, а само от парите му. Това донякъде е вярно – интересува се как да си подсигури парите от крайния потребител. Но не е вярно, че не се интересува от това какви данни има на компютъра си, както отчасти е споменато по-горе. През 2002 г. започна налагане на нов стандарт – DRM управление на цифровите права. Това е затворена система, която не позволява да слушате музика, гледате филми, споделяте каквото и да е, без да заплатите суми на издатели и разработчици на софтуер – задължително, независимо дали слушате собствените си записи. В обхвата ѝ попадат стандарти за цифровото съхранение и избор на комерсиални кодеци и софтуер, изискващ заплащане. Заплащането може да е пряко от производителя или посредством закупуването на продукт с компютъра (ОЕМ), като част от крайната, завишена сума. За DRM излезе статия в The Register, озаглавена „MS to eradicate GPL, hence Linux“ (Майкрософт ще изкорени GPL, следователно Линукс).
Темата достигна небивал развой с предложения за вграждане на чипове в ухото, които да имат DRM технология, която да спира слушането на музика, за която не сте заплатили лично. Идеята е, ако случайно минавайки покрай заведение или паркирал автомобил дори, и оттам звучи някаква музика, да не я слушате.
3-то обвинение – Линукс не може да следва стандартите, които Майкрософт следва, затова ние сме комунисти, които сляпо вярваме на идеали.
Това нелепо твърдение бе водещото твърдение още от миналия век. Няма нищо общо между политическите идеали и комерсиалните продукти. Да, комерсиалните продукти, защото GNU/Linux дистрибуция може да се закупи и получавате изненадващо добър продукт на изключително атрактивна цена и система за обслужване на клиенти.
А най-забавна е темата за стандартите и Майкрософт. В процес на работа съм спорил с програмист, който твърдеше, че следва световните стандарти и е написал сайт по стандарт, но просто браузърите с отворен код, не са адекватни. Впоследствие се оказа, че стандартът, който той е следвал, е публикуван в MSDN (Microsoft development network), стандарт на Майкрософт. Закупих книгата „JavaScript – Ръководство на програмиста“ на цената от цели 14 лева и за по-малко от седмица поправих сайта – той проработи, след като се използваха общоприетите стандарти, а не тези на монополния гигант.
В спор със същия програмист, относно стандарт, доказах, че от Майкрософт използват други методи, различаващи се в един байт, от общоприетите стандарти. Това прави приложенията неизползваеми, ако програмистът не е запознат със световните стандарти и използва вътрешните стандарти на компанията.
Ето и няколко думи относно войната срещу ODF стандарта и насилственото налагане на OOXML стандарт.
Накратко, Отвореният документен формат (ODF) е стандарт на организацията OASIS, която използва RAND политика, даваща право на всички да използват техните сертификати. Инициативата за стандарта започва на 01.05.2005 г. , но следва вече приложени и широко използвани практики и стандарти. OOXML е собственически на компанията Майкрософт, първата реализация е почти две години по-късно от Отворения документен формат – 07.12.2006 г.. В технически детайли ODF е публично дискутиран в цял свят, така че стандартът да покрива всички езикови и технически аспекти. Например, изписването на някои езици е отляво надясно, при други отдясно наляво, използват се и азбуки, различни от латиница и кирилица. OOXML не следва тази практика и налага вътрешен ред за изготвянето на стандарта, не е подкрепен от множество академични среди в редица държави, но корпоративният лобизъм позволи това да се случи. Примери за лобизма има множество, дори и в България. Но друг факт е направо трагичен. И двата стандарта се рекламират на основата на XML, но ODF стриктно следва тази практика, докато OOXML излиза от тази рамка и за множество идентични дейности се използват две (и повече) техники. Пример: line-break as word XX позволява да използвате специалния символ за край на ред, който е бил някога реализиран в стара версия на MS Word. При един нов стандарт това е недопустимо, вместо това се използват други техники за импортиране и конвертиране на стари документи. ODF спецификацията е 600 страници, докато същият набор на аналогичната документация за OOXML е 3000 страници. Можете да си представите по-комплексния проблем с тълкуването на тази бумащина дори и за програмистите вътре в компанията Майкрософт, което – следвайки сложните процеси – неминуемо ще доведе до по-некачествен продукт?!
Защо Ви занимавам със стандартите ли? Това е инструментът, който ползва софтуерният гигант, за да малтретира и демотивира разработчиците да създават прост, високотехнологичен и качествен продукт с отворен лиценз. Усложняването на процеса възпрепятства това, защото писането на отворен код, както вече споменах, не е съвсем безплатно. Множество програмисти получават заплати, за да пишат приложенията с отворен код, а компаниите получават за тези приложения пари от техните клиенти.
Откритата война на Майкрософт срещу свободния софтуер и специално срещу Линукс, която започна през 2004 г., се наричаше „Get The Facts“ и беше насочена най-вече към сървърните платформи под Линукс, но не само. За съжаление към днешна дата архиви не откривам, но множество от тези „факти“ бяха насочени и към десктоп платформите. Критиките бяха с изсмукани от пръстите примери на клиенти, като един от тези примери беше за мрежа, която не се е поддържала. Както и почти (а може би всички) други примери. Негативите за тази кампания и острите критики отнесе Стив Балмър, който по това време беше CEO на компанията. Но г-н Гейтс къде е бил по това време, че е проспал какво се случва под носа му и как се харчат парите му?!
В отговор на кампанията „Get The Facts“ от компанията RedHat (за незапознатите – това е една от водещите Линукс компании), направи видеоматериал относно агресията на корпорациите към Линукс обществото. „Truth Happens” е три минутен видеоклип на тема технологичното развитие в човечеството и разказва за много от постиженията как са еволюирали. Клипът излезе 11.07.2008 г.
През 2009 г. Майкрософт свали от страницата си „Get The Facts“.
Махатма Ганди:
„Първо те игнорират,
после ти се присмиват,
после се борят срещу теб
и после ти побеждаваш.”
В клипа са позиционирани кадри с реплики на Уилиям (Бил) Гейтс, както и снимки от неговия арест, и също така реплики на Стив Балмър.

https://www.redhat.com/en/about/videos/truth-happens-remix