АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info
Конференция на тема „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи“ се състоя в Съюза българските журналисти. Тя беше организирана от СБЖ, СОСЗР, Национална асоциация „Сигурност“, „Български национален съвет за мир“ и Гражданско сдружение „Народен фронт“.
В дискусията взеха участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, Зорница Илиева, проф. Нина Дюлгерова, о.з. полк. Чавдар Петров, о.з. ген. Златан Стойков, проф. д-р Михаил Мирчев, Румен Петков, проф. Нако Стефанов, Адриан Асенов и други.
„Различни историци казват, че съвременният колониализъм, макар и да не се изразява в директно териториално завладяване, продължава да съществува в различни форми. Той се проявява чрез икономически, културно и политическо господство, често под формата на неоколониализъм, където по-мощни държави запазват влиянието върху бивши колонии или други държави, без да ги управляват директно.“, посочи председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в началото на конференцията.
„Войната в Украйна, за която народите сега плащат висока социална цена, е резултат от недалновидната политика на управляващата европейска върхушка и неспособността й да формира визия за независимост, за значително освободена Европа от американската зависимост, която, за съжаление, десетилетия наред изживява нашия континент“, посочи Тодорова.
Цялото изказване Снежана Тодорова може да видите тук:
Зорница Илиева, журналист и международен анализатор, също взе участие в конференцията, като акцентът на нейния доклад беше върху културния колониализъм.
„…напоследък мнозина твърдят, че наследството на колониализма продължава да съществува, превръщайки се в неоколониализъм. Това е сценарий, при който развитите страни запазват значително влияние върху по-слабо развити страни, които може вече да са обявили независимост. Затова видни анализатори, повече на запад, казват, че неоколониалният характер на съвременната атлантическа експанзия, несправедливите действия, както ги определят, на Запада водят не само до подчинение на други страни. Тези страни просто губят суверенитет и се превръщат в заложници на чужда воля.“ – посочи Илиева.
Нейното изказване бе с фокус на културния колониализъм:
„Културният колониализъм често остава сила дори и след като колонията получи своята независимост. Британският колониализъм в Индия е красноречив пример. В това отношение помага практиката за деление на страните на развити и развиващи се. Като развиващите се страни се представят не само за по-бедни и догонващи, но и с по-нисък духовен статус и култура. Докато в същото време се наблюдават факти, особено напоследък, че и развитите страни имат свои вътрешни проблеми. Опитите да ги решават за сметка на развиващите се страни, не винаги успява, даже напротив, стимулират развиващите се държави да отстояват своите права и да търсят начини с достойнство да съхраняват традиции, ниво, икономическо развитие и самостоятелна външна политика.
В началото на 21 век доминиращата култура обикновено осъществява културен колониализъм чрез икономическа експанзия, като насърчава местното население да желае стоките, предлагани от колонизиращата култура. Така се имитират ценностите и поведение на колонизиращата култура. В това отношение Европа отстъпва първата роля на САЩ и в много страни, включително и у нас, къде предпочитанията към американски културни и материални продукти като музика, филми, постепенно замества предпочитанията към местни продукти.“
Зорница Илиева коментира още: „Западни учени твърдят, че глобалните модели на икономически растеж и развитие остават подобни на политическите йерархии, установени през колониалната епоха. Но в съвременния свят отчетливо се наблюдава трактовка на цели като устойчиво развитие, където се замъгляват проблемите с растящото социално-икономическо неравенство във всички посоки – между държави, между управляващи и редови граждани, между съсловия и в крайна сметка се дава простор за сриване на неудобни правителства, личности и цели суверенни страни.“
„За нас е съществено да се обърне внимание на Източна Европа, която през 90-те години се преобразуваше по образеца на западните сили, които бяха отговорни за най-тежките колониални жестокости в световната история и чието съвременно благоденствие произтичаше от тяхната история на колониална и постколониална експлоатация.“ – посочи тя.
„Остава привкусът, че в Източна Европа формалната независимост често служи за прикриване на продължаваща умишлена и систематична икономическа зависимост, под формата на прехвърляне на природни ресурси от периферията към центъра. Защото никой не се съмнява, че страните от Източна Европа са периферия. Предполагам, че сте убедени и вие. Особено България.“, коментира Илиева.
„Страните от региона на Източна Европа, включително България, са в състояние да изграждат своя самообраз, с какво наследство се гордеят или се обременяват, и как да се борят с чувството за малоценност в процеса на системна трансформация, достъп до европейската общност, такава каквато я търсеха през 90-те години. Защото днес ситуацията е различна и непредсказуема. Зависи от това на къде се е запътила Западна Европа, как ще оцелее ЕС в условията на настоящата геополитика. Колониалните навици трудно се съчетават с войните в Украйна и Близкия Изток. А руските инициативи за ориентация към достигане на общо за всички развитие, не намират място, на този етап, разбира се, във водещите политики на Запада. „Ще ги чакаме да помъдреят“, казал Лавров и мисля с това да приключа.“, завърши изказването си тя.
Цялото изказване на Зорница Илиева може да видите тук –
Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ о.з. полк. Чавдар Петров също направи коментар по време на конференцията. Той посочи:
„Асоциация „Сигурност“ е създадена преди повече от 30 години. Една от причините за създаването на асоциацията е да се подпомага обществото най-вече, хората, и държавата при намирането на националните интереси на България.
За съжаление, вече 30 години ние не можем да намерим своя национален интерес. Като страна стигнахме до това, че действително станахме колониална държава и изпълняваме изключително това, което ни кажат преди от Вашингтон и Брюксел, сега повече от Блюксел.“
Петров допълни: „България се опитваше няколко пъти да направи своя доктрина и своя национална стратегия за сигурност. За съжаление, пишеха се такива стратегии, но нито една от тях не се спази. Ще кажа само, че 2016 година поредната такава национална стратегия беше направена и в нея беше записано, че „Южен поток“ е приоритет номер едно за България. За още съжаление, на следващата година, всички помните, дойде една американска делегация с двама сенатори и изведнъж „Южен поток“ не само, че престана да бъде приоритет за държавата, а стана така, че който е „за“ Южен поток, е враг за държавата.“
Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ посочи:
„Според мен, и според колегите, с които си говорим, ние очакваме следващият удар, или посегателство, да бъде върху православието. Ние като православна държава, и като една от основите на православието, сме подложени на много сериозен натиск. Виждате, че започнаха дори и разни депутати да искат българския патриарх да бъде даден на Прокуратурата за това, че на практика сме православни. Ние като общество трябва да намерим сили да се противопоставим на такива неща, защото България открай време е православна и ако сега допуснем това православие да се затрие, ще бъдем, ще го кажа много тежко, гробокопачи на българската история.“
Цялото изказване на Чавдар Петров може да видите тук –
Журналистът проф. Петко Тодоров също взе участие в конференцията. Той посочи, че ако каже своето лично мнение, то ще бъде обвинен в русофилство и „путинизъм“, затова решил да попита изкуствения интелект какви са признаците на подобие на неоколониализъм спрямо България. Той прочете 7-те пункта, представени от невронната мрежа и нейното заключение:
„България няма формален колониален статут, но множеството зависимости – икономически, политически, културни и военни, пораждат сериозни основания за паралели с неоколониален модел на управление. Страната е част от международни структури – ЕС, НАТО, но реалният й суверенитет е ограничаван от външните интереси.“
Проф. Тодоров посочи, че срещу това трябва да се противопоставяме. Цялото негово изказване може да видите тук –
По време на конференцията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова прочете обръщение към обществеността и политическите партии от името на участници в конференцията „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи.“ В него се почва:
„Република България, спазвайки подписаните международни споразумения, може и трябва да се бори за отстояване на собствените си национални интереси и националния си суверенитет.
Повтарянето на наложените мантри, както и сляпото подчинение на подхвърлени отвън решения, превръща страната ни в неоколония, загубила своя суверенитет и право на глас.
В променящия се свят делението на страните на развити и развиващи се изглежда съмнително особено на фона на редицата вътрешни проблеми на определяните като развити страни. Трактовките на целите на устойчивото развитие не отговарят на проблемите на растящото социално-икономическо неравенство в света.
Открито демонстрираната политика на „правото на силата“ в международните отношения , продължаването на неоколониалната експанзия , подчиняването на други страни , са явления, на които би могло да има противодействие при определянето на нашите национални цели и приоритети, при диалог между експертите, обществеността и политическите среди.
Бихме желали днешната дискусия да продължи било то под формата форум или създаването на друг широк формат в търсене на решения за истинско отстояване на националния интерес на България, а не прикриване зад заучени фрази и втълпени отвън мантри.“
Цялото видео от конференцията, заедно с изказванията на проф. Нина Дюлгерова, проф. Нако Стефанов, проф. Михаил Мирчев – можете да гледате тук –
