АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
През ноември 1940 г. Молотов пристига в Берлин в опит да урегулира отношенията с Германия. Исканията на руската страна, често интерпретирани едностранчиво, всъщност са повече от нормални в условията на започнала световна война. Те имат за цел да предотвратят възможно външно нападение. Русия (тогава СССР) иска изтегляне на немските войски от Финландия и Румъния и повече влияние в България и Турция. Тези абсолютно нормални за ситуацията искания обаче се оказват несъвместими с амбициите на фюрера и още следващия месец Хитлер нарежда подготовката на война на Изток, която да започне пролетта на 1941 г.
Ситуацията поразително напомня днешната, когато Путин и Байдън ще се срещнат в последен опит да урегулират конфликтите и предотвратят войната. Въпросът е, дали Байдън има такова намерение? И днес Русия, както през 1940 г., чувства застрашени своите западни граници. Украйна трупа войски в Донбас, а Полша на границата с Беларус. Украйна иска да възстанови властта си над Донбас и Крим. А Полша има „интерес“ към територии, които е владяла между 1920 и 1939 г. – Западна Белорусия. Владяла ги е и по-рано – след Полско-литовската уния през 1386 г., когато великият литовския княз Ягайло, господстващ над западните руски земи, става крал на Полша, та чак до 1795 г., когато Полша временно престава да съществува. Пъзелът е много заплетен, за да го обяснявам с подробности, но най-вече ситуацията в Донбас се използва за натиск върху Русия. Ако украинската армия нахлуе в Донбас, за броени дни може да преодолее съпротивата на местното опълчение и да стигне до руската граница. Ако Русия си замълчи и не се противопостави, тя ще е поставена на колене, защото следващата стъпка на Украйна ще бъде Крим. Това навлизане в територии, населени с руснаци, ще е крайно унизително за Русия и буквално ще заличи статута й на велика сила. Едновременно би предизвикало тежки сътресения във вътрешнополитическата сцена, авторитетът на Путин би се сринал напълно. Срещу такова бездействие, което определени руски олигархични кръгове с огромни авоари на Запад предпочитат, ще се изправи набиращата сила руска патриотична платформа, сред чиито представители са популярни личности като писателят Захар Прилепин, героят от Донбас полк. Игор Стрелков, философът проф. Александър Дугин, икономистът акад. Сергей Глазев, впрочем самият той „украинец“, както и командният състав на армията. Срещу подобно бездействие ще възроптае и засегнатото национално чувство на голяма част от руския народ. Ерго, ако украинската армия настъпи, вероятността Русия да остане безучастна клони към нула. За това говори и стоящата в бойна готовност близо 100000 руска армия в близост до границата.
Въпросът е какво ще стане, ако военните действия започнат? Със сигурност Русия ще бъде обявена за агресор от Запада, медиите са в негови ръце, ще ни представят ситуацията, каквато си поискат, след това ще бъдат приложени остри икономически санкции, както заплаши Байдън, сред които можем да предположим пълно блокиране на Северен поток 2, конфискуване на руската собственост в Европа и САЩ, а тя е огромна, замразяване на икономическите отношения и пр. Много вероятно е Полша и Литва да навлязат в Беларус, а натовските кораби в Черно море да окажат подкрепа на украинската армия. Войната бързо ще стане широмащабна и за Русия няма да има друг път освен да използва целия си военен потенциал, включително най-модерните свръхзвукови ракети, за да постигне бърза победа. Защото, ако войната се затегне, непредсказуемо ще бъде поведението на Турция, най-малкото в Сирия и Ирак, но също и в Армения. Ердоган едва ли ще пропусне случая да предизвика нова Азербайджанско-Арменска война и да отвоюва така мечтания от него Турански коридор с тюркските страни в Средна Азия. А Япония и амбициите й към Курилите? Въобще изгледите за нов световен конфликт не са за подценяване.
В стремежа си да съкруши враждебна Украйна Русия със сигурност няма да си постави ограничени цели и руската армия ще премине Днепър поне в устието й, за да прокара сухопътен коридор до Крим и през Одеса да стигне до Приднестровието. Вчерашното посещение на Путин в стария руски съюзник Индия, при това свързано със сключването на огромни оръжейни сделки и доставките на ПВО-ракетите С400, идва да покаже, че Русия търси да осигури гърба си. Нещата са повече от сериозни.
В крайна сметка всичко зависи от разговора Путин-Байдън днес и най-вече от Байдън. Без неговото поощрение Украйна няма да се реши на рисковани стъпки. Като имаме предвид, че глобалистите отдавна подстрекават този конфликт изгледите не са успокояващи. Но дали огромната военна мощ и решителността за действие на Русия няма да се окажат отрезвяващи? Иска ми се да вярвам. В противен случай сме изправени пред мащабен световен конфликт с непредсказуеми последици.
България? Чрез НАТО и Триморието тя пряко е обвързана с възможни военни действия в Черно море. Националната ни сигурност изисква да се държим настрана. Ще могат ли нашите политически марионетки да застанат зад българския интерес? И тук ми се иска да вярвам, ама…
