АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Специалната военна операция на Русия в Украйна мина своя четвърти ден. Противно на романтичните представи и някои уж експертни оценки тя няма да завърши за седмица. Но в края на четвъртия ден руската армия е напреднала значително. Руските военни влязоха в Харков и кметът на града заяви пред граждани необходимостта да се преговаря. Донбаските милиции постепенно изтласкват националните батальони на украинската армия. Мелитопол е превзет, а Мариупол е напълно обкръжен. Обкръжена е и столицата Киев. Кличко обяви хуманитарна катастрофа. Руската авиация господства в небето. Но затягането на военните действия заплашват с увеличаващи се кръвопролития. Легендарният батальон „Восток“ и 10 000 чеченски бойци се отправят към Украйна, а Белорусия заплаши с включване във военната операция. Определени среди това ги устройва. Готови са да воюват с Русия до последния украинец. Украйна е подстрекавана да не започва преговори. А колко лесно всичко това можеше да бъде избягнато. Какво нелогично или абсурдно имаше в исканията на Русия за спиране на огъня в Донбас и гаранции, че Украйна няма да се включва във военни блокове и няма да се превърне в плацдарм за агресия срещу Русия. Но някой искаше тази война, някой блокираше всеки опит да се приложат Минските споразумения от Украйна и да се удовлетворят умерените искания на Русия. Но както се казва в поговорката „Който сее ветрове, жъне бури“. Сега медиите, същите, които две години ни плашат с „пандемията“, са се съсредоточили да ни обясняват колко лош е Путин. Като че Путин запали профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г., където изгоряха стотици хора, като че той стреляше по жилищните сгради на Донецк и все едно той спря достъпа на питейна вода за Крим – формено престъпление срещу човечеството. Тогава тези медии не се възмущаваха от злодеянията… А ясно е, че като притиснеш някого в ъгъла, той може да реагира неочаквано остро. Така и се случи.
Сега белята вече е станала. ЕС си има своята политика, САЩ друга, Полша, Турция и Унгария реагират съобразно своите интереси. България обаче не го прави, България продължава да следва слугинска политика, както по времето на Живков, даже повече от него. А вместо това трябва да заяви своя национален интерес. А той е да не се намесваме в конфликта, а да помогнем, с каквото можем, за неговото преодоляване. Днес коато Белорус също е въвлечен в братоубийственото противостояние, България остава може би единствената страна приемлива както за Русия, така и за Украйна като място за преговори. Чудя се защо българското правителство още не е предложило услугите си като посредник за преодоляване на конфликта. И щом Кирил Петков няма нито решителността, нито чувството за отговорност да предприеме такава стъпка, защо инициативата не се приеме от БСП и ИТН, които се стремят да покажат, че са национално отговорни формации? Време е инициативата да се изземе от ръцете на „училия в Харвард“ и да бъде реализирана. Това ще е стъпка в полза на България, мира и цялото човечество.
