Автор: Росен Карпузов
Късно вечер в 23:15 отивам за палачинки на пазара в столичния квартал Люлин. Там традиционно просят деца, но в по-ранните часове. Днес (23.09.2020) имаше две момичета, които сновяха по тротоарите и денонощните магазинчета. Историята, която научих за вчерашната вечер обаче ме провокира да я опиша. Това, което се случва не е от времето на протестите, то е ежедневие и институциите подминават тези факти, като че ли на някой така е угодно. Ето и разказа на една жена:
Въпрос: Преди малко забелязахме деца, които просят. Вие споменахте, че те са по-агресивни, но може ли да разкажете какво се е случило вчера вечер.
Отговор: Към 21 часа вечерта изпращам майка ми, аз работя на палачинките на люлинския пазар (кооперативния) и на спирката на автобус 111 те я нападат в гръб, удряйки я с някаква кукла и другото я плюе в гръб и в лицето. И така изпращайки я до спирката като са я заплашили, че ще … да си пази телефона, че ще и го вземат.
Въпрос: А имали ли са преди това някакви пререкания с тази жена? Искали ли са пари или нещо друго, което тя да е отказала?
Отговор: Не тя е вървяла по пътя си с багажа, за да се прибере в моята квартира. Това се случва в гръб, тя дори не ги е видяла в лице, не са искали от нея пари, не са искали нещо от нея. Просто са я пресрещнали.
Въпрос: Подавали ли сте преди сигнал за тези деца? Познати ли са на полицията?
Отг: Аз лично не съм , но знам, че колегите ми от денонощното, което е срещу мен са се обаждали в социалните и те са казали, че ще се погрижат и резултата е нулев.
Въпрос: Има входирани обаждания или жалби?
Отг: Не знам за жалби, обаждали са се на социалните. Майка ми е звъняла на 112 и от там са се държали много грубо от полицията.