АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Много се говори за успехите на България при социализма и големите заслуги на Живков за това. Истината обаче е съвсем друга.
В статията “И Живков разбра, че „социализЪма е едно недоносче““ в сайта Фактор.бг от
8 ноември 2019 се цитира изказване на Тодор Живков от 1 ноември 1989 в резиденция Бояна по повод международния ден на печата. В него Т. Живков в типичния му селяшки маниер заявява: ““Социализ(ъ)ма е едно недоносче, все едно да направиш покрив на къща, на която не си изградил стени“. Този тип изказвания на Живков от началото на 1989 г. стават многобройни. Той явно си дава сметка за протичащите процеси. В интернет се върти видеозапис от негова реч пред пленум на ЦК на БКП, без информация кога точно се е състоял, на който Живков твърди: “Нашето ръководство, по-специално Политбюро, твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество или, ако вземемЕ, да не се разпростирам, ако вземемЕ – социализЪма е едно недоносче, ето това е самата истина, недоносче!” По-нататък Живков говори за предстоящите преобразования: “Трябва да кажем, че онова съдържание, което се намира в западните фирми, концерни напълно нас ни удоволетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация. Но без ковертюемус (иска да каже “конвертируемост”, но Живков трудно изговаряше не само сложните думи, но думите въобще, беше слабограмотен) на нашата валута, ние не можемЕ да вървим напред”. Това последното за фирмите и “ковертюемуста” на валутата означаваше, че социалистическата икономика в плановете на Живков ще се замени не просто с пазарна, а с либерална глобалистка икономика. В друг запис, останал от онова време, който се върти в интернет, Живков провежда въображаем разговор с представителите на страните от третия свят, в който им казва: “Всичко, което ви говорехме за социализЪма, все едно църният дявол ви го е казвал!” (сайт “Гласове”, 08 септ 2022). Всички тези изказвания тогава не будеха изненада в българското общество. Те бяха едно закъсняло, твърде закъсняло, признание на Живков на онези факти и оценки за социализма, които от 3 години шестваха в съветската перестроечна преса, вкл. в партийния официоз в-к “Правда”. За тези, които са по-млади, ще поясня, че тогава съветските вестници и списания бяха задължителен атрибут на всяка българска библиотека, вкл. заводска, училищна, учрежденска, читалищна и прочие. По тази причина фактите и оценките за кризата на социализма, изнесени в съветската преса, за три години бяха получили огромно и трайно разпространение в българското общество, прескачайки цензурата. Българското общество преди 10-ти ноември 1989 г. чакаше падането на социализма с надежда за положително развитие. В този смисъл казвам, че изказването на Живков не беше негово откритие или откровение, а твърде закъсняло признание, което будеше само насешка и подигравки. Разбира се, очакванията на българските граждани не бяха реалистични, те се оказаха излъгани. И те не бяха виновни за това. Годините на информационно затъмнение и пропагандни манипулации им бяха попречили да видят и разберат действителността.
Това е необходимо да припомним днес на представителите на онази носталгична неокомунистическа група, която смята, че социализмът на Живков представлява голям успех за националното ни развитие, докато точно социализмът на Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев и Живков създаде предпоставките за днешната обществена деградация. Никакъв възходящ социализъм не е имало. Сам Живков го казва – “недоносче”! В едно решение на Политбюро от лятото на 1989 г., сведено до партийните организации се употребяваше думата “джудже”, “социализмът е джудже”. Имах възможност да се запозная с въпросната брошура за служебно ползване във Военна академия, където бях преподавател.
Трябва да посочим, че Живков не само говори, че социализмът е недоносче и джудже. Вътрешното му убеждение е такова, което може да се види от действията му. Години наред той поддържа изключително близки, но скрити от обществеността, отношения със считания за “ястреб” краен антикомунист и ръководител на Бавария и ХСС, Франц Йозеф Щраус. След идването си на власт през 1984 г. Горбачов прекратява ежегодните съветски милиардни дотации, издействани от Живков първо от Хрушчов, а после от Брежнев, които крепят българската икономика. Живков е постигнал тези субсидии с демонстрацията на вярност и послушание, достигащи до унижение, и залагане на българската независимост с искането на Политбюро България да стане 16-та република на СССР. След идването на Горбачов, както посочих, ситуацията отново става напечена и някъде от 1985 г. започва режим на тока. Виждайки катастрофата Живков се стреми да се измъкне. Той се сеща за опита си на предател. Този негов опит е богат – още от времето на Гешев, чийто агент е, а после и от съветско време. Живков иска да повтори сцената със залога на България, но този път пред Запада, за да излезе отново победител. Използвайки съзнателно изградените отношения с Щраус, Живков му предлага да напусне Варшавския договор и да присъедини България към НАТО. Очевидно Щраус е приел да посредничи и е действал в тази посока, което се вижда от честите му посещения в България. Но също така е очевидно, че този вариант не е устройвал господарите на света. Процесите в България са били отдавна планирани и никой не е можел да ги промени. След едно от поредните си посещения у нас през 1988 г. Франц Йозеф Щраус умира мистериозно. Има човек, има проблеми, казвал Сталин.
Припомням тези факти, защото неокомунизмът и неоживковизмът в България, като явления на груповата психология, са не само в пълно несъответствие с фактите от действителността, но са и най-голямата пречка страната ни да се измъкне от готвения й сценарий за окончателно унищожение. България има един път, който й е останал, и той не е назад към бездуховния комунизъм, а напред – към националното, християнско и социално общество, каквото искаха и изграждаха представителите на националната ни интелигенция и политически елит от времето на цар Борис III. Историческа трагедия за България е, че тези достойни хора бяха избити след кървавия преврат от 9 септември 1944 г. Ще можем ли да продължим прекъснатия им път?
