Автор: Румен Дечев
Излязоха първите данни от екзитполовете за днешните избори. Новото е ниската избирателна активност, а подреждането на партиите близко до това от 4 април. Как да оценим тези резултати?
- Ще започна с ниската избирателна активност. Тя е съвсем логична. Когато не съвсем основателно наречените „партии на протеста“ и преди всичко Слави Трифонов отказаха да съставят правителство под глупашкия предтекст, че няма да се коалират с БСП, логично беше да отблъснат избирателите. Още тогава писах, че избирателите са ги изпратили в парламента да свършат работа, т.е. да разчистят обществения и политически терен от ГЕРБ. Това можеше да стане с програмен кабинет с ясна, конкретна програма за разследване на ГЕРБ. Не го направиха, оставиха тази задача на президента и служебното правителство. Бойко Рашков направи, каквото можеше за 2-та месеца и 100% спечели привърженици. Само че той не участва в изборите, а „партиите на протеста“ не спечелиха нищо.
- Слави Трифонов. Трудният откъм мислене тарикат от Учиндол очакваше, че само с повтарянето на изборите ще спечели нови гласове. Както можеше да се очаква, загуби. Но той направи и огромната грешка да даде глупавото интервю пред в-к „Монд“, което му коства първото място. Мисля, че поне 2% отлив от гласове за ИТН бе резултатът. Но интервюто може и да не е било грешка. Твърде вероятно е да е било защитна реакция спрямо натиска по линия на закона Магнитски. Знае се за топлата връзка на Слави с Доган. Логично е, тя да е била продължена по линията Слави – Пеевски. При това положение намекът за „политически лидер“ свързан с Пеевски, подхвърлен от американска страна, може да се е отнасял и за него. И понеже американците не се борят за справедливост, а просто изнудват, Слави е реагирал както се е очаквало, загърбвайки избирателите си, защото какво ще прави с толкова много натрупани пари, ако банките откажат да работят с него. Това е може би най-вероятният казус със злополучното интервю. В такъв случай „грешката“ не е негова, тя остава изцяло на лумпенизираните избиратели, които решиха да гласуват за Учиндолския тарикат.
- Борисов. ГЕРБ очевидно губи гласове. Но запазва първото място, защото гласове губи и Трифонов. Герберите, докато не бъдат „изчегъртани“ напълно, запазват потенциала си да застрашават съществуването на България. Защото, я ми кажете, ако го нямаше решителният Бойко Рашков, колко още процента отгоре щяха да добавят от ГЕРБ? А сигурни ли сте, че за следващите избори Бойко Рашков ще продължава да е министър на вътрешните работи и тогава ГЕРБ няма да се върнат като политически лидер с 32% благодарение на купения вот?
- БСП. БСП не успя да прибави гласове. Еми как ще прибавиш, като правиш коалиция с Георги Кадиев и АБВ? То трябва малко и да се мисли. На предишните избори АБВ не успя да спечели гласове дори с д-р Мангъров в листата си, когато Мангъров беше може би най-популярният човек в България, че сега ще привлече за БСП без него?! Меракът на чичо Денчо! Това беше псевдо коалиция, нищо не прибави към залязващия авторитет на БСП пред избирателите. Да не говорим за натрапчивото „ляво“ в приказките на партията, което дебелашки замести по-интелигентното „национално“, наложено от Корнелия при възкачването й. Е, дамата да си направи изводите или да си носи последствията.
Като заключение България се намира в остра политическа динамика. „Патриотите“, вкл. Волен, няма да могат да си върнат позициите. Не може да им отнеме електората и „Възраждане“, въпеки напъните на Костадинов. Слави Трифонов, ГЕРБ, Мая Манолова, че и БСП ще продължат да освобождават електорат. Пространството за нова политическа алтернатива се запазва, чисто и просто алтернативна партия в момента няма. Достатъчно е да посоча, че нито една от партиите, вкл. „Възраждане“ на Копейкин, не посмя да постави въпроса за концесията за златото. Но дали алтернативна партия ще се появи в освободеното електорално пространство, е съвсем отделен въпрос.
