Автор: Румен Дечев
В България след 9 септември 1944 г. на практика няма историческа наука. Има архивна дейност – вадене на факти от архивите, което само по себе си е полезно, но докато няма потенциал да се осмислят тези факти, няма и историческа наука. Защото наука има там, където се разкриват закономернистите, логиката на събитията. Нагледен пример за тази моя констатация е и интерпретацията на Съединението, която се появява всяка година, ако това може да бъде наречено „интерпретация“. На практика имаме едно митингаджийско прехласване пред протеклите събития и никакъв опит за анализ. Все едно присъствам на обсъждане на футболен мач от запалянковци.
ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ПОМИСЛИМ. КАКВО РЕАЛНО ПОСТИГНАХМЕ?
Последиците от Съединението са многобройни и като цяло негативни:
- Загубихме Кърджалийска област
- Развалихме си отношенията с Русия.
- Влязохме във война със Сърбия.
- Развалени са отношенията с Гърция.
- Влязохме във вътрешна гражданска война. От една страна различните „националисти“ (досущ като днешните) – Стефан Стамболов и Захари Стоянов, които подкрепят Съединението, от друга – най-изтъкнатите дейци на българската култура и политика: Иван Вазов, Тодор Икономов, Петко Каравелов, Константин Величков, Стефан Бобчев, Михаил Маджаров, ген. Вазов, въобще всичките братя Вазови, Иван Гешов, които се обявяват против Съединението. Това е най-тежката последица от Съединението. Преодолява се с години.
- За винаги отпада възможността да се приложи чл. 23 от Берлинския договор, който предвижда реформи и автономия за Македония. Оттук кризата в Македония, глупавото ни въвличане в Балканския съюз и Балканската война, съответно Първата и Втората национални катастрофи.
- Катастрофално изостряне на иконочическата ситуация.
- Нагнетената обстановка след Съединението логически води до преврата срещу Батенберг и абдикирането му от престола (поради изострените отношения с Русия). Губим един, не лишен от недостатъци, но и с не малко качества държавен глава, човек с вътрешно благородство, посветил се да служи на България. Получаваме пълния изрод и австрийски агент Фердинанд.
ВСЕ ПАК НЕ СПЕЧЕЛИХМЕ ЛИ НЕЩО?
Абсолютно нищо, ако изключим илюзията „Съединение“!
- Чувал съм дори проф. Андрей Пантев, който има книга за Съединението заедно с проф. Елена Стателова, да казва по БНР, когато го питат за реалните ползи, че поне се премахнала митницата на Ихтиман, която била обидна за всеки българин и т.н. За съжаление този отговор издава непознаване и непрецизно боравене с фактите. Митата, съответно наличието на митница, не са зависели от Съединението, а от споразуменията между двете български държави. Една част от тях са били премахнати още преди Съединението, а доколкото са останали е било по настояване на Княжество България. Пише го М. Маджаров в спомените си.
- А да сте чували под каква програма се води агитацията за Съединението от Захари Стоянов във вестник „Борба“? Интересно, никой не го споменава. Цялата агитация на този талантлив, но непочтен и злонамерен представител на българската революционна интелигенция е под лозунга за „спестяване на народна пара“. Вместо две правителства българският народ след Съединението щял да издържа само едно. 🙂 Абсолютен тъпизъм, както и да го гледаш! Споменах вече, че след Съединението настъпва тежка криза и България не само нищо не спестява, ами напълно опразва хазната си.
- Третата глупост, която непрекъснато се повтаря, е, че България била показала, че може да води самостоятелна от Великите сили политика. Трябва да разочаровам привържениците на тази теза – Съединението е изцяло под въздействието на Великобритания, която по този начин се стреми не да компенсира враждебното си отношение към България на Берлинския конгрес, а да скара България с Русия. Княз Батенберг, който е в близки роднински отношения с английския двор (двама от братята му се женят за дъщерята и любимата внучка на кралица Виктория), е убеждаван да извърши Съединението, за да закрепи положението си в България, като съответно му е обещавана английска подкрепа. Той е достатъчно разумен, за да не се ангажира с подобна авантюра, но когато делегатите от Пловдив му съобщават за победилия преврат, той го подкрепя. Съответно големият подстрекател на действията в Пловдив е английският консул. И точно защото е в интерес на Великобритания, Съединението не е в интерес на България.
- На практика ние нямаме дори Съединение. Топханенският акт от 1886 г., който България е принудена да подпише, запазва Източна Румелия, като поставя за неин генерал губернатор (утвърден от султана) българския княз Батенберг. Тази половинчата дипломатическа форма допълнително изостря вътрешно политическия конфликт.
АЛТЕРНАТИВАТА
Как трябваше да действат българското правителство в онази трудна ситуация? - Да не позволяват такъв важен въпрос да се решава от неотговорни фактори с революция срещу българско правителство.
- Да проведе постепенна унификация на цялостното законодателство и в двете български държави.
- Да премине към съвместни заседания на двата парламента, които в общ състав да приемат бъдещите закони.
- Да премине към постепенна унификация на армиите в двете държави и извършването на общи маневри.
- Да премахне митата и установи общ национален пазар.
- Да съгласува външнополитическите си акции. Да настоява за реформи и автономия в Македония.
Извършени еволюционно тези промени биха реализирали реалното Съединение на двете български държави. За формалното е можело да се изчака подходящият момент.
Ето това е рекапитулацията от „великото“ Съединение – не получаваме нищо, а губим много. Бих определил Съединението като най-глупавият акт в Българската история. Разбирал го е и министър-председателят Петко Каравелов. Когато научава, че от Източна Румелия идват пратеници да искат подкрепа за Съединението, решава да ги арестува. Но като вижда ентусиазма, с който българите посрещат Съединението, се прави на ударен и дръпва една реч в подкрепа. Какво да го правиш, политик… А относно ентусиазма на българите. Не за последен път те ще демонстрират възторга си от събития, които вредят на България. Да припомня ли „възторга” на сините митинги, които разрушаваха страната през първата половина на 90-те години на ХХ век.
