Въпреки, че масмедиите обявиха Джо Байдън за победител на изборите, администрацията на президента Тръмп оспорва изборите и това означава, че все още няма избран нов президент на страната. „В случай на разногласие между кандидатите за президент, резултатът от изборите в САЩ се определя от съда, а не от телевизионни компании или други медии, извършващи неофициално преброяване на гласовете“, заяви на пресконференция във Филаделфия (Пенсилвания), адвокатът на настоящия президент Доналд Тръмп, Рудолф Джулиани. САЩ ще останат „разделена“ държава, тъй като е невъзможно да се постигне консенсус по редица ключови въпроси. Страната преживява „безпрецедентна поляризация“ и радикализмът се превръща в новата норма. Демократите се насочват все повече и повече към либералния глобализъм, а републиканците стават все по консервативни , което значително усложнява ситуацията. Концепцията, основаваща се на идеята, че има „благороден американски народ“ и някакъв „корумпиран елит“ все повече се превръща в разделителна линия за САЩ. Около една трета от американците, гласували на президентските избори в САЩ за демократичния кандидат Джо Байдън, се ръководят от протестни мотиви. Само 64%от жителите на САЩ, гласували за Байдън, споделят неговите политически убеждения, докато останалите гласуват против действащия президент Доналд Тръмп. В същото време 81% от гласоподавателите, които предпочетоха Тръмп, гласуваха именно за собствения им кандидат и споделят вижданията му.
Едната Америка, образно казано, се представлява днес от Джо Байдън. Това е глобалистката и либерална Америка, чийто електорат е групиран основно в метрополитън зоните по двете крайбрежия. Това е Америка, която не просто иска, но и смята за свой дълг да се намесва във вътрешните работи на всички останали държави по света. Това е онази Америка, която произведе множество конфликти по целия свят – в Либия, Сирия, Ирак, Афганистан, бивша Югославия и къде ли още не. Това е Америка на политическата коректност , джендър идеологията, климатичната паника и безконтролната „свободна“ търговия. По стечение на редица обстоятелства тази Америка беше на власт от Рейгън до Обама. Сменяха се формалните носители на властта в Белия дом, но политиката им беше сходна, ако не и идентична, както на вътрешната, така и на международната политическа арена. Днес това е статуквото, което брани ролята си на глобален жандарм със зъби и нокти.
От другата страна е Америка, която днес се олицетворява от Доналд Тръмп. Това е християнска Америка на националната държава. Америка, която отрича намесата във вътрешните дела на чужди държави. Тя е ситуирана в безкрайните южни и средни щати, нейните изразители са основно умерени и консервативни хора, които не искат държавата им да командва света, а искат просто по-добро бъдеще за себе си и близките си. За тази Америка е важно да има работни места и просперитет, да се запази и развие американската мечта.
Настоящата президентска предизборна кампания в САЩ може да се нарече „странна надпревара“. Дори се стигна до съмнения дали и двамата кандидати ще стигнат до финалната линия.
Разликата между двамата кандидати е много малка, въпреки че, съдейки по последните анкети, 77-годишният Джо Байдън има леко предимство. И двамата кандидати, вече обявиха победа. Предвид започналите протести, полицията и силите за сигурност засилват мерките си в случай на евентуални по-големи вълнения.
Много политически експерти в САЩ предупреждаваха и предупреждават за потенциални граждански вълнения и бунтове след изборите. Според тях, с оглед на факта, че много гласоподаватели ще гласуват по пощата на фона на разпространението на новия тип коронавирус, резултатът ще остане неизвестен за известно време. В тази връзка както действащият президент на републиканската партия Доналд Тръмп, така и кандидатът на Демократическата партия Джоузеф Байдън, призоваха своите поддръжници да излязат на улицата, което потенциално може да доведе до сблъсъци.
Законни варианти за оспорване на изборите
Съдебни искове
Изборен резултат с малка разлика може да доведе до съдебни искове във връзка с процедурите за гласуване и броене на бюлетините в ключовите щати. Жалби, подадени в отделни щати, може да стигнат до Върховния съд, както стана с изборите във Флорида през 2000 г., където републиканецът Джордж Буш-младши победи Ал Гор едва с 537 гласа, след като най-висшата съдебна инстанция в страната прекрати повторното преброяване.
Избирателна колегия
Американският президент не се избира с мнозинство от националния вот. По конституция кандидатът, който спечели мнозинството от 538-те електори в Избирателната колегия, става президент. Тази година електорите ще се съберат на 14 декември, за да определят победителя. Обикновено губернаторите потвърждават резултатите в своите щати и предоставят тази информация на Конгреса. Възможен е сценарий, при който губернаторът и законодателното събрание в един силно оспорван щат да представят два различни резултата от изборите. Важни щати, като Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Северна Каролина, имат губернатори демократи, а местните законодателни събрания са под контрола на републиканците. Според юристи при такъв сценарий не е ясно дали Конгресът следва да приеме представения от губернатора списък от електори или не. Макар че повечето експерти смятат такъв сценарий за малко вероятен, съществува исторически прецедент. Контролираното от републиканците щатско законодателно събрание на Флорида обсъждаше дали да изпрати свои електори през 2000 г., преди Върховният съд да прекрати спора между Буш и Гор. През 1876 г. три щата назначават „дублиращи електори“, което кара Конгреса да приеме през 1887 г. Закон за определяне на електорите.
Съгласно този нормативен акт всяка от камарите на Конгреса трябва да реши отделно кой от двата списъка с електори да приеме. В момента републиканците контролират Сената, а демократите – Камарата на представителите, но утвърждаването на електорите ще се извърши от новия състав на Конгреса, който ще положи клетва на 3 януари.
В случай на разногласие между двете камари, не е съвсем ясно какво се случва. Според закона предимство имат електорите, одобрени от „изпълнителната власт“ на всеки щат. Много експерти тълкуват това в смисъл, че се има предвид губернатора, но други отхвърлят тази интерпретация. Този закон никога не е бил проверяван или тълкуван от съд. Една от експертните интерпретации е спорните гласове в Избирателната колегия изобщо да бъдат дисквалифицирани.
Извънредни избори
Ако бъде решено, че никой кандидат не си е осигурил мнозинство в Избирателната колегия, тогава се задейства процедура съгласно 12-ата поправка в Конституцията на САЩ, известна като „извънредни избори“. Според нея президентът се избира от Камарата на представителите, а вицепрезидентът – от Сената.
Разликата в икономическите програми на Тръмп и Байдън и как ще се отразят на останалия свят
В предизборната кампания през 2020 г. се появиха все по-сериозни различия между демократите и републиканците в икономическите им програми . По-специално Доналд Тръмп се застъпва за намаляване на данъците и намаляване на правителственото регулиране. За разлика от това, Байдън иска да обърне част от данъчната реформа на Тръмп и да увеличи данъчното облагане на богатите граждани и корпоративните печалби. Той възнамерява да засили държавната намеса в икономиката. Тръмп се стреми да намали финансовите задължения на САЩ в международни организации. Той реши да намали финансирането на структури като ООН, Световната здравна организация, Световната антидопингова агенция. По отношение на Световната търговска организация (СТО) настоящата администрация възприе тактиката на саботаж и пренебрегване на правилата на международната търговия, които са „нежелани“ за Америка.
Байдън, от друга страна, се застъпва за по-активно взаимодействие с международни организации, надявайки се да ги използва като средство за американско влияние. Най-съществените разлики между програмите на Тръмп и Байдън засягат околната среда, климата и енергетиката. Настоящият президент отрича проблема с глобалното затопляне и необходимостта от борба с емисиите на парникови газове, насърчавайки интересите на американските производители на въглеводороди. Байдън, от друга страна, е нов защитник на енергията от възобновяеми енергийни източници. Освен това той възнамерява да се бори с онези държави, които не изпълняват задълженията си за опазване на климата. Така че, като наказание, той обещава да въведе допълнителна тарифа върху вноса на стоки на американския пазар или дори да наложи преки санкции срещу някои чуждестранни проекти. Например той ще се противопостави на онези нефтени и газови проекти, които Китай и неговите партньори изпълняват в рамките на инициативата „Пояс и път“. Традиционната въглеводородна енергия в програмата на Байдън е обявена за най-лошия враг, провокиращ глобалните климатични промени. Той възнамерява да наложи глоби на всички предприятия и организации, отговорни за емисиите на въглероден диоксид и да спре издаването на нови лицензи за разработването на редица нефтени и газови находища в САЩ. Бившият вицепрезидент ще спре оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, въпреки че Тръмп инициира съответните процедури преди три години. Той не вярва в глобалното затопляне, тъй като е привърженик на традиционната енергия (нефт, газ, въглища) и насърчава американските производители. Стреми се европейците да преминат от закупуване на руски газ към американски втечнен природен газ (LNG). Байдън и Тръмп виждат Китай като ключова заплаха за американската икономика. И двамата кандидати са твърди в поликата си към Русия. Ако Тръмп се стреми да подкопае енергийното сътрудничество между Русия и Европа, за да принуди европейците да се откажат от руския газ в полза на американския LNG, то Байдън настоява за необходимостта от изоставяне на руските въглеводороди поради прехода към нови енергийни източници и обяви Русия за основна заплаха за националната сигурност на САЩ.
Той настоява и за световна забрана за субсидиране на въглеводородни горива. Планиран е и глобален мораториум за разработването на офшорни полета в Арктика. Това засяга интересите на Русия, която е голям износител на въглеводороди и ще разшири производството си там.
Ако има надежда американците да продължат заедно като държава, това се крие в обещанието, че демокрацията и върховенството на закона могат да доведат хората от различни култури и различни гледни точки към една и съща маса, където те могат да работят съвместно въз основа на по-голяма споделена идентичност и по-голямо общо благо. Голяма част от това, което знаем или мислим, че знаем, за политическата поляризация се основава на анкети и проучвания, които принуждават респондентите да правят дихотомични избори, които може да не успеят да уловят сложността на това как хората всъщност се чувстват.
