Автор: Румен Дечев
- Надежда за САЩ
Въпреки фалшифицираните избори, ковид-истерията и погромите на Антифа (антифашисти), джендъри и други соросоиди, които разсипаха много градове в САЩ вее вятърът на промяната и се чувства оптимизъм. За първи път здравите сили в американския народ се обединиха с ясни позитивни цели. Заслугата беше на президента Тръмп. Свалиха с измама Тръмп, но тръмпизмът остана. А с него и надеждата за народа на САЩ. - Упадък в Русия
Изминалата година беше много тежка за Русия. Упадъкът в обществото, икономиката и обществения морал продължават. Населението на страната през годината е намаляло с половин милион! Преекспонираната „пандемия“ очевидно, както и на Запад, служи за смазване на общественото недоволство. В замяна на това руснаците разбраха, че Путин си построил дворец на Черно море за един милиард евро с подземен хокеен стадион и зала за комар. Но най-голямата катастрофа беше, че Турция след войната на Азербайджан с Армения стъпи на Кавказ и си осигури пряк достъп до Каспийско море и страните от Туран. Това вещае мрачни перспективи за Русия, впрочем и за нас. И като си помисли човек, че на цялата тази помия алтернатива се явява един Навални, агент на глобалистите, нищо добро не очаква Русия. - В България като в Русия
Упадък, мизерия и организирани от съмнителни личности протести характеризираха България през 2020. Не по-малко съмнителни са и алтернативите, олицетворявани от приятеля на мутрите Трифонов, приятелката на мутрите Мая Манолова и свързания с Маджо лидер на новодемократите Христо Иванов, известен още като Бойкикев по името на прочутата комунистическа фамилия на майка му. Дежа вю! Може би малко светлина в тунела идва от зараждащата се политическа алтернатива, олицетворявана от почтени хора като проф. Огнян Сапарев и д-р Веселин Стоянов. - Италия – един шанс за Европа. Оставката на правителството на Джузепе Конте, подкрепяно от неотклонно губещите общественото доверие левичарски, неоглобалистки и соросоидни партии – Пет звезди и Демократическа (бивша Комунистическа) постави начало на политическа криза. Матео Ренци, който оттегли подкрепата си за правителството на Конте, декларира, че няма да го подкрепи и в бъдеще. Изглежда вариантите са два – националистическо правителство на Салвини – Джорджа Мелони или нови избори, които със сигурност ще бъдат спечелени от същата коалиция. Като че ли един шанс за Европа. Правителството на италианските националисти ще вдигне ограничителните мерки срещу измислената пандемия, ще възстанови икономиката, ще спре мигрантската вълна и ще удари по престъпността. Особени надежди италианското общество възлага на непознатата у нас Джорджа Малоне, която според някои агенции надминава по личен рейтинг дори Салвини. Млада и очарователна, произлизаща от социалните низини, познаваща техните проблеми и изпълнена с решителност, Малоне в същото време е дълбоко принципна и доктринално праволинейна. Огромният й политически опит, започнал на 15 годишна възраст и основан единствено на личните й качества, прави наследницата на Джанфранко Фини далеч по-силна фигура от французойката Марин льо Пен. Малоне и Салвини на власт означава не само Нова Италия, но и нова Европа. Пожелавам им успех!
