АВТОР: КОНСТАНТИН В КИСИМОВ
Ето и моята снимка от вчера. София, кв. „Васил Левски“, 18:15 ч. – с телефона, през стъклото на колата… Пълно е в интернет с много по-внимателно направени снимки от София и цяла България на вчерашното разчертано от самолетите небе, но тази снимка е моето лично свидетелство и документ.
Личните ми разсъждения за явлението: преди всичко, винаги съм внимавал да не правя прибързани и недоказани изводи. Понеже обичам да чета/гледам документални предавания за криминални загадки по истински случаи, съм научил от детективите, че една от най-големите грешки е да имаш предразсъдъци при разследването. За установяване на истната е задължително да се следват безпристрастно уликите, а не съзнанието да се фиксира към прибързани предположения или да се създават любими версии (нарича се „тунелно виждане“ при разследването). И така – докато не се намерят 100%-ви доказателства, включително да няма улики, които да противоречат на възстановената картина на случилото се.
Опитвал съм се да проучвам въпроса за хипотетичния кемтрейлс през интернет, но това, без достоверни химически изследвания на самите дири, винаги ще остане като позоваване на някаква информация в интернет, която може и да е лъжлива пропаганда.
От собствения си опит, обаче, мога да твърдя следното.
Гледали сме като деца през 80-те години небето и самолетите в него, легнали по гръб на тревата на тогавашната ни вила край София. Разбирам, че паметта може да бъде измамна, но убедено твърдя, че самолетите тогава не оставяха дълги следи, оставащи и след изчезването на самолета. Спомням си как сме гледали късите, изчезващи следи от реактивни самолети – гледахме „топенето“ на следата, радвахме се на по-дълго задържащите се следи. Ако на небето едновременно има няколко самолета – гледахме как едната следа изчезва по-бързо, другата по-бавно. Става въпрос за диря, дълга до 5-10-15 пъти дължината на самия самолет – никога по-дълга.
Горното може да се приеме като несигурни спомени. Вторият ми спомен, обаче, е много, много по-сигурен – мисля – съвсем сигурен: Допреди 10-15-20 години не беше познат пейзаж с небе, разчертано от самолетни дири. Няма го в снимките, няма го във филмите и телевизионните предавания, няма го в живописта.
Аз съм фотолюбител още от фотокръжока при „Двореца на пионерите“ от края на 80-те. Нямаше такова нещо, като снимаш пейзаж, да се съобразяваш със самолетни дири. Нямаше пейзажни снимки, на които да ти излизат натрапчиви линии в небето (и това може да се провери във фотоалбумите от периода). Вижте сега какво става във фотолюбителските групи из интернет… В последните години, в някои периоди от годината, на всяка втора снимка има самолетна диря в небето…
Прекарал съм част от детството си, придружавайки филмови екипи по снимки из България. Не помня, и мисля, че не се помни в кинематографията, на филмовите екипи (например тези, снимащи исторически филми) да им се провалят снимачни дни, защото по небето има следи. Не мисля, че беше познато филмовите оператори да се съобразяват с това, да въртят камерите на другата страна и т.н. Стига бе, то дори нямаше дума за това явление! Самолетната диря траеше само няколко секунди, никога по-дълго.
Това мога да кажа и да твърдя със сигурност. Гледайте с очите си и мислете с главата си; подлагайте ВСЯКА медийна информация на съмнение. Разсъждения от типа: „Това не може да е кемтрейлс, защото НАТО и ЕС са много хуманни организации и никога не биха допуснали такова нещо над тяхното небе.“, „Това не може да е вярно, защото ми мирише на антиглобалистка теория/конспиративна теория.“, не са сериозни и са обида за здравия разум.
