В петък – 14и май 2021 г. уволнен бе Ивайло Иванов главен секретар на МВР, заема длъжността от 2018 г. Кариерата на Ивайло е интересна – шеф на митницата в Драгоман, а след това шеф на столичната полиция. Коментарите веднага плъзнаха – уволенен е заради Кървавия Втори Септември (КВС). Но към темата КВС ще се върна след малко пак.
Месец по-рано майките от Системата ни убива прави своя поход до дома на екс премиера Бойко Борисов. Похода е с поставени искания, пред дома в Банкя са поставени черни чували и други предмети в израз на недоволството и безразличието му към семействата на инвалидите. В случая премиерът не би следвало да ползва това жилище, а резиденцията в Бояна. Същата вечер автомобилът, който е оборудван за употреба от инвалиди, се завръща от Банкя по път към Орлов мост в столицата е умишлено възпрепятстван в своя поход. Въпреки, че постовите полицаи пускат до част от придвижването колата, тя е задържана на кръстовището с главния вход на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Началникът на смяна Николов първоначално се оправда със заповед на главния секретар, в последствие с министерска заповед, а след многократни разговори обяви, че до протестът се допускат само автомобили с провизии. Въпреки всички недоразумения и промяна на обоснованията Николов не допусна и автомобила да се върне по своя път обратно. На сутринта издаде и заповед за изблъскване на група ученици застанали пред автомобил на полицията. Така полицията направи блокадата пред СУ, която до този момент не беше предвидена, протестите преминаваха от триъгълника на властта до Орлов мост, като блокади имаше само по пътя на шествието. По този казус не чух логично обяснение и до ден днешен, което у мен остава чувството за лично „отмъщение“ на премира спирайки колата за инвалиди. Актът за спиране не е законен, защото тя е със всички надлежни прегледи и документи. Потърсена отговорност до сега няма.
Ще се върнем и още един месец по-назад – десети юли, когато беше втория ден на протеста. Няма как да не отбележим този именно ден, а не първия. Първия ден от протести беше мигновена гражданска реакция от нахлуването на каскетурата в административната сграда на президента Радев. Тези, които се осъзнаха за каква акция става въпрос излезнаха на втория ден – будни граждани, изразяващи своето мнение и несъгласие с проведената акция. Именно в този ден правителството доказа тезата, че акцията е преднамерено порочна и показател за узурпирана власт, когато в късната вечер на 10-ти юли бяха замъкнати група младежи под колоните на министерски съвет и жестоко бити. Инжинерът Антон Николов, с който съм работил в един екип, макар и в различни технологии, изключителен колега, отзивчив и професионалист по-късно ще разкаже пред БТВ за ужасът през тази нощ. Неговата приятелка Цвети, която по време на завличането под колоните е полу-съблечена е брутално задържана и е станала обект на извратени селфита от страна на полицаите. Сред задържаните е и друг наш колега, който е от екипа на Тони. По този казус няма произнесени присъди или уволнени към този момент. Няма да изпадам в подробности, но само да подчертая, че Цвети не е имала предмети в себе си, а е била в спортни дрехи т.е. със сигурност не е укривала опасни предмети.
Интервюто с Антон Николов можете да откриете в страницата на БТВ или от тук.
Дойде ред и да се върнем на КВС. В този ден бях отпуск, сайтът ни Посока беше още мъниче (този месец ставаме на годинка) и исках да присъствам на събитията в първо лице. Както много други българи и аз искам промяна, но не подмяна – подмяна на едни и същи проблеми без резултат и водещи до нищета. Затова рано сутринта се опитах да вляза в протеста. Бях надлежно проверен до последната носна кърпичка в малката раница на гърба ми. Бях я взел с мен, за да държа вода, жегите все още бяха актуални. Протестът беше със силно полицейско присъствие. Познатите, които идваха казваха от къде са минали и всички бяха проверени. Интересен факт, обикалях из целия периметър и наистина – преминаването протичаше след проверка на входа. Никой не се блъскаше, гражданите бяха спокойни. Имаше на няколко пъти опити да се влезе към централния вход на Партийния дом, който към този момент изпълняваше функции на Народно събрание. Тези опити бяха по-скоро опит за изблъскване на полицията, която е заела площадката непосредтвено пред вратата. Самата врата от множеството протести бе ясно, че е с решетки от вътрешната страна и не е целта да се разбива. Имаше младежи, който се катереха по страничните прозорчета и се връщаха в последствие в протеста. На няколко пъти в тълпата се срещахме и с Пресиян, беше здрав и прав, разменяхме мнения и информация за протичането на събитието. Имаше няколко сериозни обгазявания в които пострадаха и доста възрастни хора. В един момент до мен имаше мъж, който буквално беше залят с боен газ, целия мокър от веществото, не можеше да вижда и трудно се движеше. Беше залят от полицаи. Хванах го под ръка и го изведох към линейка да му помогнат. От този допир разбрах, че е лютив спрей и започна и моята ръка да „гори“. В обедните и следобедните часове напрежението не бе отминало, но аз стоях в близост до фонтана, защото бях помолен от Мария и Стефан да помогна с опазването на иконата на отец Дионисий, те носеха други предмети на отеца. Не помня в кой момент Пресиян е пострадал и кога научих за това, може би на следващия ден.
Това, което няма да забравя за кървавата сряда, нещо, което ме следва в мислите ми и до ден днешен е канонадата около мястото на напрежение и сблъсъците на протестиращи и полиция. Хората първоначално мятаха яйца, дори и в късния следобед. Повечето от стрелците бяха с маски на уста. Имаше и тук-там някоя друга пиратка, която не бе ясно как се е озовала там, след като имаше проверки по постовете, палатките на протестиращите в периметъра бяха претърсвани и в последствие полицаите бяха подигравани в социалните мрежи. Подигравките бяха по повод на лъжи, че пиратките и други бойни пособия били укрити в тези палатки, а те бяха претърсвани и дори и изтръсквани с хората в тях. Вечерта не беше по-спокойна, нито полицията си тръгна, даже се увеличи. Бях излезнал за няколко часа, в които опитах да измия бойното вещество, но само се засили ефекта. Когато се върнах бях пак проверен, но аз вече нямах раница със себе си, нямах друго освен телефона си, с който направих снимките окоо 21:50ч. , минути преди канонадата от пиратки в краката и по главите на протестиращите и полицията. Мятането отстрани и далеч от протестиращите удряше често протестиращи, които нямаха шлемове и щитове (за разлика от полицаите). Така е пострадал и Пресиян.
Снимката, която виждате е направена в 21:51 – пет минути преди да се оттегля отново към фонтана. Заходиха полицейски части и пръскачката номер 8 от бул. Дондуков, като изблъскваха протестиращи. Множество хора се отдръпнаха към президентството. В опитите да се свържа с Пресиян и други от екипа на Posoka.org по телефона (без успех) се бях позиционирал без много хора около мен. За момент до мен се спря младеж с маска, който извади уоки-токи и издаде заповед от сорта на „Оттегляй се! Знаеш къде!“ (във второ лице, единствено число). Видях само очертанията на радиостанцията, изглеждаше да е с две къси антени, но от захвата не успях да различа добре каква е. Със сигурност не беше телефон. Този кратък момент бе достатъчен, за да разбера, че този говореше през маската си, защото не иска да покаже лицето, прибра уокито в страничен джоб на панталона си, от където се виждаше пак антена и побягна в посока на Арт кафето. Бързо осъзнах какво се случва и се оттеглих още по-назад, за да търся приятели и да им кажа да напуснат протеста. Полицията след по-малко две минути вече направи агресивно нападение и разцепи още протеста – между фонтата и музея, като изблъскваше протестиращи към президентството. Друга част от предните действия вероятно останаха от страната на МОН и ЦУМ и третата група към БНБ. Тогава си тръгнах от протеста, като през цялото време си опитвах да направя връзка, но клетките на операторите или самите мобилни телефони отказваха връзка. Зад гърба ми се чуваха викове, полицейски разпореждания по мегафони. В последствие видях много от тъжните картинки на пребити журналисти, както и на гонени такива.
Няма да забравя и арогантното отношение на гражданина Ивайло Иванов и неговото изказване „няма бити журналисти с ей такива камери“, както и, че журналисти мятали по него бомби после размахвали журналистически карти. Няма подобно безпардонно отношение.
Къде беше, (екс) главни секретарю, в тази вечер? Защо не спря нападението, а най-вероятно лично си издал заповедта, след като провокаторите се оттеглиха?! Ти узна ли кой ги е пратил? Защото такъв синхрон и на неделните народни хора не съм виждал – заповед за оттегляне и незабавно след това тактическо нападение. Защо то не беше по-рано, докато тези провокатори бяха на мястото на събитието? Кой ги пусна да влязат, като постовете до момента на настъпването на жандармерията бяха там? Само журналист с голяма камера ли е журналист или толкова ти е капацитета на умствения багаж? Къде беше ти, когато спряха колата на майките на инвалиди, къде беше и когато биха млади, работещи и мислещи за родината си младежи?
Поздравления за уволнението и се надявам скоро да си изправен на справедлив съд, гражданино Иванов!
