АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Провокацията с натрапването на антибългарския клеветнически фарс на Б.Шоу „Оръжията и човекът“ на сцената на НТ е замислена отдавна и осъществена с брилянтно подготвена схема, обмислена до най-малките подробности. Треторазрядният холивудски халтурчик Джон Малкович, когото само провинциалната българска сороска гмеж представя за филмова звезда от първа величина, неслучайно се приземи още миналата година в България да поставя пиесата „В самотата на памуковите полета“ с билети от 400 лв. – целта е била опипване на почвата за колосална гавра с българската историческа памет и с българската национална чест. В политически план Джон Малкович не е случайна личност – той е внук на масони и син на масон – прочетете изследването на Александър Иванов „Кой е Джон Малкович“. Джон има сръбски корени и гаврата с България – победител в Сръбско-българската война, в която Сърбия е агресор – лично за него е исторически реванш. Не е тайна срещата на Малкович и Василев, парашутиран за директор на Народния театър по времето на наркомана-лумпен Наско, „министър на културата“ – в Сърбия, на чиято територия е възможно да са направени последните договорки за поставянето на „пиесата“ на Шоу у нас. Както многократно се писа, датите на „премиерата“ на постановката-присмех над България са специално избрани – символика, характерна за масонските общества, с която те окултно „анихилират“ и „обезсилват“ значението на неудобните за тях исторически събития. При съвкупността на тези факти, плъзналото твърдение, че Малкович е дошъл с предложение за четири пиеси, от които Василев избрал точно „Оръжията и човекът“, е подла измама – масоните обичат да прехвърлят вината за деянията си върху своите местни роби. По всичко личи, че клеветническият поръчков водевил императивно е наложен и никакви алтернативи не са били предвидени, което, разбира се, не оневинява ни най-малко еничарската клика на В.Василев.
В самата вечер на „премиерата“ клопките за обявения от студентите митинг са били прецизно подготвени. Най-напред „събитието“ на провокатора Шопски край фонтаните, организирано така, че да дублира по време и място истинския протест и да заблуждава хората, пробутвайки им читалищна спявка вместо активно недоволство – с клеветата, че студентите, събрани пред парадния вход на НТ са „подривни елементи“. Така митингът бе разцепен на две. На второ място – очевидната провокация на еничаря Василев, излязъл „да говори с любов на тълпата“. Видеата ясно показват за каква „любов ехиднина“ иде реч. Крясъците „Аде, бе! Аде, бе!“ на еничаря, отправени към протестиращите, имаха за цел да взривят гнева на хората, за да може Василев да си изгради биография на мъченик за „свободата на изкуството“, малтретиран от диви ултранационалисти – в този дух бе написана долната му клевета срещу българския народ, адресирана до Европейската театрална конвенция – ултралиберален орган за подмяна на самото понятие „изкуство“. Полицията правилно прецени жеста на „излизане пред тълпата“ на сороския чиновник Василев именно като долна провокация, насочена както срещу протестиращите, така и срещу полицаите. Изникването на „великия актьор“ Владо Пенев сред гневното множество на протеста, както и появата на наследствения агент на ДС ( инкубатор на всички соросоиди ) Тео Ушев ( самото име интерпретирам като „слухтящ доносник“ ), който заплашително се хвърли към мен ( разказвам от първо лице ), са също прецизно вмъкнати парчета от мозайката на схемата. Още същата вечер и на следното утро всички сороски наемници от антибългарските медии, „граждански организации“, партийни грантояди, фалшиви „интелектуалци“ и прочие гръмогласни ерзаци, баха впрегнати да обругават протестиращите, които на 7.11 се опитаха на защитят остатъка от достойнството на българската нация. Словесната смрад на търгашите не се спря пред никакви цинизми – протестиращите бяха наречени „уроди, говеда и лекета“ ( от един актьор-халтурчик, етнически турчин ), „вандали“, „диваци“, „жалък плебс“, „тълпа насилници“, „ултранационалисти“, „лумпени, взели по 200 лева, за да цензурират творбата на нобелов лауреат“.
Псевдоинтелигенцията настойчиво призова МВР и съдебната система да „идентифицират и поискат наказателна отговорност“ от участниците в протеста.
Вдигнаха се гласове за „повишаване на образователното ниво“ ( естествено в либерастка и джендърска посока ) на „простолюдието“ и за „твърда ръка“, която да спре подобен „позор“ – имайки предвид протеста. Наш известен поет, майстор на ибрикчийската акробатика, с която винаги е извличал огромна лична облага и от соца, и от „демокрацията“, призова да не се „резилим“ с отрицание на „прекрасната“ пиеса и постановка, която прославя българското име по света. Светкавично се оргарнизираха „контрамитинги“, от трибуната на които палячовци като Киро Тъпото поучаваха „дивия народ“ що е изкуство и има ли то почва у нас. Грантовите фарисеи умилно сълзяха от екраните и като шевни машинки повтаряха втръсналото клише: „да кажем „не“ на омразата“.
Всички тези „прояви на цивизованата свободна мисъл“ срещу „българската варварщина“ бяха брънки от единен план за смазване достойнството на България. Скоростта, с която те се разгърнаха, дълбината и многообразието им, показват общ замисъл, предвиждащ всички възможни варианти на развитие на събитията. Ще добавя към всичко това и засиленото присъствие на англоговорящи в заведенията по „Графа“, „площад Славейков“ и „Цар Освободител“ – основните артерии, рамкиращи района на Народния театър. Ясно е, че иде реч за предначертание, чийто мащаб никой от протестиращите не би могъл да предвиди. За пореден път българският народ стана жертва на масонски заговор със съучастието на кухите „държавни институции“ на Колония България.
А знаете ли кое беше най-омерзителното, най-жалкото? Най-жалкото беше, че хора, които са чистосърдечни радетели на българската кауза срещу гавраджиите Малкович и Василев, но бяха подведени от „алтернативния синхронен митинг край фонтаните“, разбрали-недоразбрали, почнаха да клеймят участниците в истинския протест, който се разиграваше пред самата фасада на Народния театър. Тия заблудени хорица, също като соросоидите почваха да обикалят студиата и редакциите – и да се „разграничават“ от „провокаторите“, сиреч от студентите, обществениците, журналистите и писателите, които реагираха на провокациите на Василев и Ушев. Впрочем никой не е пребил еничаря Василев, никой не е ритал и замерял с камъни агента УшКОв – хвърлиха върху му само шепа жълти есенни листа. Хленчовете им са бълвоч от лъжи.
Задавам въпрос към противниците на гаврата с България в Народния театър, които същевременно са и „противници на насилието“ и за които истинските протестиращи са „провокатори“:
„Защо така бе, овчедушници? С бабешки седенки ли ще борим антибългарската хунта, заробила Отечеството? С панихиди ли ще громим озъбения враг? С мъждукаща свещица в трепереща ръчица ли ще защитаваме честта си? Народът се събуди – недейте да му пречите! Край на „мирните протести“ – ако искаме да си върнем държавата!
Или забравихте изстраданата българска мъдрост „Свободата не ще екзарх – иска Караджата!“
