АВТОР: ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА „КЕВОРК КЕВОРКЯН“
Пълно мъртвило е – двайсетина дни преди изборите.
Сякаш всичко е ясно, сякаш всички са убедени, че нищо не може да се промени, не може да има изненади, няма кой да ги предизвика, а няма и защо.
Народът окончателно обърна гръб на Политиката – той я презира, смята я с основание за нещо скверно.
И е прав.
Ако направят референдум, коя е думата, която го отвращава най-много, със сигурност това ще бъде „Промяна“.
И не само, защото напоследък кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума.
От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни начини, докато накрая я оставиха без всякакво достойнство.
Няма да сбъркат, ако забранят употребата й, дори да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я.
Така поне ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали.
Само си припомнете, на колко измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани.
Все в името на някаква „промяна“, дори да е микроскопична – все е нещо. Не сте искали големи трусове – само мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече.
Защото тук големите трусове винаги водят към големите измами.
И, за да ви доунижат – още и още – мамят ви примитивно и предизвикателно.
И сега този цирк приключва, сякаш.
Политическите шмекери са наясно, че вече няма какво да ви предложат. Изобщо не съществува език, не са оцелели дори отделни думи, с които да привлекат вниманието ви.
Минаха времената, в които думите плющяха като знамена.
Вече почти всички знамена са парцаливи – за знаменосците да не говорим.
Заради всичко това, политическото „говорене“ остана без публика.
Винаги са се държали непочтително с вас – като с някаква бездушна рая. Заради това и ги зарязахте, оглушахте за брътвежите им.
Те не знаят, че дори жестомимичните преводачи са ви по-интересни.
И сега – какво следва?
Мъртвило – благословено да е, защото ще чуете далеч по-малко лъжи и измислици – които всъщност са най-дивата форма за купуване на гласове, но никой не я санкционира.
Пустословните напъни вече нямат никаква тежест, „простолюдието“ изобщо не ги отчита.
Обикновените хора приключиха с тях.
През последните трийсетина животът им изтече несмислено – в една или друга степен – и заради предоверяване в подобни брътвежи.
Днес няколко трудолюбиви, честни и препатили поколения вече нямат никакъв контрол върху собствения си живот, той се оттича от тях под кикотенето на политически мерзавци и гамени.
Политическата Секта ще се „разпраши“ на отделни образувания, не толкова политически, а по-скоро по бизнес нагласи.
Това вече се наблюдава и в момента – ще се крепят взаимно, както се крепят подпийнали хашлаци, които се надяват да не бъдат забелязани от минувачите.
Свърши времето на лъже-месиите, никой вече и не ги очаква, а те и изначално не отговарят на манталитета на нашенеца – той сякаш ги приема радушно, колкото за да ги обругае след краткото си заплесване. Питайте Симеон дали е вярно.
Има и друго. Не е приятно и лесно да се каже, но трябва да допуснем, че и Народът някак се износва, отделя се сякаш от себе си, от изначалните си ценности, сякаш някой божествен Хакер разбърква кодовете му.
Може дори да изтрие от паметта му паролата, с която „влиза“ в себе си и по този начин да му попречи и да бъде себе си.
Впрочем, не е нужен и никакъв Хакер – униженията на скотския животец ще свършат същата работа.
В онова мъгляво нещо, което тук минава за „политика“, ще наблюдаваме един Колективен цунг-цванг.
Партиите ще си останат вкопчени една в друга, вкопани в плитки гробове – нека доставим на читателите поне една ведра картина.
Ако са оковани с една обща верига, също няма да е лошо – но нека не бъдем толкова претенциозни.
И собствените им потни прегръдки не са малко наказание.
Пасторал.
Докъде може да доведе това?
Може би до някакво смирение, макар че е малко вероятно.
Но поне няма да ръфат месата си.
Във всеки случай, дължат една кротост и безпомощност на Народа.
И да си седят прегърнати/оковани.
Дали тази гледка ще ни обедини някак?
Засега само се делим.
