АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
На 15.08. псевдоисторикът и плагиатор-рецидивист Павел Серафимов, с прозвище „спароток“, притежаващ канал в Ютуб, в който прогласява „истинската българска история“, в свое видео, озаглавено „Как е звучал езикът на жителите на Омировата Троя?“, похити ( освен всичко ограбено от текстовете ми досега ) и моите изключителни исторически открития, оповестени в статиите „Българското име на река Тибър, която тече през Вечния град“ и „Река Цибър в Рим, Троада и България“, публикувани в сайта факти.бг и международния форум Academia.edu съответно на 5.06 и 3.07. т.г., а също в новата ми книга „Името България и етнонимът българи“, за чието излизане на бял свят, СБП своевременно съобщи. Текстът „Българското име на Тибър…“ излезе и във вестника на СБП „Словото днес“.
След като на 15.08. вечерта и на 16.08 гневно разобличих плагиатора в собствения му „канал“ и в електронните медии, срещу мен се посипа градушка от клевети, ругатни и заплахи. „Спароток“ е единственият „историк“, разполагащ с цяла сюрия лумпени, които с неистов лай, погват опонентите му и ги обсипват с „предупреждения“. Както многократно съм писала в средствата за масова информация, включително във в.“Нова Зора“, явлението „спароток“, невежа, паразитиращ от години върху моите изследователски трудове и направил благодарение на тях национална и международна кариера, носеща му добри доходи, може да просъществува само в днешния добре организиран български хаос. Плагиаторът е довел до съвършенство своето изкуство, като никога не преписва дословно от „гостоприемника“, в когото се е впил, а преразказва „със свои думички“ тезата му, пришивайки новите абзаци към свои стари неграмотни текстове. По този начин той винаги може да отговори на обвиняващия го автор, че е „открил“ и „записал“ въпросната теза много отдавна и че не той – „спароток“, а ограбеният автор всъщност е плагиатор. Този изпипан трик винаги го е спасявал. До днес.
Вчера ( 17.08 ) плагиаторът-рецидивист – в отговор на моите разобличения – ми отправи забележителна по своето безсрамие „паметна записка“. Представям я в целия й оригинален блясък, запазвайки „правописа“, в който препинателните знаци, както и елементарната етика, не играят никаква роля:
„Вашата наглост преминава всякакви граници ( „моята наглост“ да го разоблича за пореден път в опит да спася статиите си от системните му кражби – М.В. ). Хайде нека оставим настрана моите електронни публикакации, през април 2023 г. публикувах Древните корени на българския език – Тракийски речник. Там цитирайки истински учени, съм дал връзката между Цибър и цибрея, светлея – с.414 – с.242. Сега машина на времето ли имам аз, че доста време преди Вас да пиша за Цибър, или просто Вие завиждате и клеветите?“
Стилът, правописът и начинът на изразяване на „народния будител“, говорят сами за себе си. Но да ги оставим за момент на втори план. Както можете да се убедите, плагиаторът прави крачка назад и се отказва да защитава „електронните си публикации“, след като разбра, че те ще бъдат подложени на щателен преглед от кибер специалист, за да се установи оригиналният им текст и привнесените по-късно плагиатствани абзаци. Затова пък хвърля прах в очите – с факта, че на двеста страници (?! – явно грешка от прекален уплах – при това цитирани отзад напред ), в една от книжиците си ( които аз наричам „склад за крадени вещи“ ), през 2023 г., бил „дал връзката между Цибър и цибрея“.
Твое плагиаторско преосвещенство, даже бебе без проблем ще направи връзката между името на река Цибър и ( глагола ) „цибрея“. Но в разобличенията ми изобщо не става дума за това, защо се правиш на неразбрал или невменяем? Въпросът е, че съпоставяйки – подир публикациите на моите статии във „факти“, съответно на 5.06. и на 3.07. – името на река Тимбриос в Троада с името Цибрица ( за да избегнеш името Цибър, което аз съм употребила ) и с глагола „цибрея“ ( за да избегнеш глагола „изцибрям“, който аз съм употребила ), ти съзнателно и за n-ти пореден път извършваш престъплението „кражба на интелектуална собственост“ в нарушение на авторските ми права. За да си припишеш едно наистина световно откритие в историята, а именно – езиковото доказателство, че троянци и българи са един и същ народ.
Но – както многократно съм писала, крадецът, колкото и да се старае, никога не може да извърши „идеално“, „неразкриваемо“ престъпление. Винаги има детайл, който го уличава. В плагиаторското видео от 15.08., озаглавено „Как е звучал езикът на жителите на Омирова Троя?“, похитителят на исторически открития, в усилията си да изглежда по-ерудиран, привежда имената Арисба и Арисбус, като доказателство за троянската и българска тъждественост. Без да споменава откъде взема тези имена. А те са грабнати от моята статия, от цитиран от мен абзац от „География“ на Страбон, в който прочутият древен географ, въз основа на множество общи за Троада и Тракия имена, утвърждава принадлежността на троянците към тракийския етнос.
Какво друго, освен повдигане на рамене, може да предизвика у всеки нормален човек, „обвинението“ на плагиатора, че му „завиждам“. То е доказателство, че въпросното лице е загърбило или никога не е зачитало моралните норми, установени в човешката цивилизована общност. Не, плагиаторе, аз не завиждам на престъпниците, а ги презирам и се отвращавам от тях. За никаква облага и дори в името на насъщния хляб, не бих се опетнила с подобна гадост, която за теб е източник на препитание, на имиджови и материални дивиденти. Тия „благини“ ще траят ден до пладне, а позорът ще е вечен.
Впрочем корпусът за бързо реагиране на плагиатора-рецидивист, чиято задача е своевременно да облее със скверн, да обругае и охули всеки опонент и разобличител на неграмотния си тартор, вече започна да ме клевети и заплашва. Винаги с помиен език и винаги анонимно. Но както плагиаторът – олимпийски шампион в дисциплината, така и неговата подопечна тайфа мутрафони „любители на историята“, не споменават ни дума, че най-малко десет пъти пъти съм призовавала псевдоисторика на научен двубой – с препратки към древните езици, разбира се – и задължително подробно указване на пътя, по който изследователят е стигнал до направените изводи. Защото рецидивистът-нарушител на авторското право, пльосва във видеата си директно, без обяснения, плагиатсваните от други автори изводи, също както преписвачът в прогимназиалните класове сервира готовите математически формули, преписани от чуждо домашно.
В цитираното видео единствено плагиатсваните от мен доказателства за тъждествеността на троянци и българи, са новаторски, исторически и лингвистично достоверни, с реална научна стойност. Всичко останало е компилация от морално остарели, неверни заключения на историци и лингвисти отреди 70 години – и нелепи напъни на самия плагиатор да „преведе“ някое троянско име чрез българския език. В следваща моя статия ще разкрия истинското значение на подхвърлените от псевдоисторика имена като Ил, Илион, Приам, Скамандър, Кебрен и пр., защото подир плагиаторството, смятано от мен за опит за духовно убийство на истинския автор – деянието, което ми внушава най-голямо отвращение, е „научната“ заблуда – ако тези несъвместими термини изобщо могат да стоят един до друг. Още сега обаче ще съобщя смисъла на името на р.Кебрен в Троада, за да не си помисли някой, че то наистина означава „Цибрица“, както твърди плагиаторът. „Цибрица“, отнесена към „Кебрен“, в случая е само параван за плагиаторския акт на лъжеисторика. „Кебрен“ е прилагателно, което изкушава изследователя да го разтълкува по най-простия начин – чрез речното име „Хеброс“, „Ебро“ – река, вода, воден източник, извор, вир. Но всъщност то означава „славен“ – в обещаната статия ще разясня защо.
Задавам следните въпроси към всички мислещи хора:
1. Ако Павел Серафимов с прозвище „спароток“, наистина бе открил още в 2018 – 2020 г., че името на р. Thymbrios в Троада всъщност е българското речно название „Цибрица“ ( аз съм писала в статиите си „Цибър“), което представлява същината на моето откритие в горецитираните ми статии и е недвусмислено доказателство за езикова, а оттам и етническа идентичност на троянци и българи, той нямаше ли да оповести своята световна по значението си теза в книгите, които е издал през 2022-2023 г.? Как щеше да пропусне тоя случай? Вместо това, едва след излизането на моите статии, „народният будител“ страхливо, опипвайки почвата, подхвърля части от моето откритие в цитираното свое видео от 15.08., а в „елекронните му публикации“ от предишни години, започват постфактум да се появяват цвъкнати тук и там, едно до друго, имената Тимбриос и „Цибрица“ – обикнат фалшификаторски похват на „спаротока“, чрез който той така да се каже си „запазва правото“ на „откривател“ на тая златна мина – както кучето препикава дърво, за да маркира територия. Повтарям – всичко това изниква в неговите текстове подир излизането на моите статии. Има и един много показателен детайл: ако някой изследовател тълкува името на р.Thymбrios в Троада ( респективно на р.Thybris, Тибър – Рим ), той ще стигне първо до българския хидроним Цибър, а не до „Цибрица“, защото съответствието с Цибър ( м.р.), звуково е много по-осезаемо. Упоменаването на „Цибрица“ ( ж.р. ), цели да отдалечи чисто звуково и визуално лъжеоткритието на „спароток“ от моите текстове и да имитира несъществуваща, декларативна оригиналност. Важен момент в цялата сага е, че след като на 15, 16, 17.08, бе разобличен от мен, той промени заглавния кадър на своето видео в Ютуб, а впоследствие вероятно се готви да променя и части от съдържанието.
2. Как мислите – кое по-вероятно? Едно историческо откритие и езиков паралел да бъдат направени от образована и ерудирана личност, изучавала древни езици и с развита чувствителност към словото – или от илитерат, който, както ясно личи от неговото „послание“ до мен и от „лекциите“ в неговите видеа, трудно връзва думите в изречение и изреченията – в текст? Не съм имала честта лично да срещна „спаротока“, но това, което наблюдавам във видеата му, е достатъчно за да направя най-обща преценка на неговото психическо състояние. Плоско лице, с убягващ поглед на малките очици и неравна, примитивна реч, с постоянно „лапане“ на срички. Този тежък говорен дефект е характерен за фрустрираните в детството си лица, които в зряла възраст са готови на всичко, за да подменят своята самоличност и да предизвикат внимание към себе си. Да се представят за „интелектуалци“ – с халтура и фокуси. Неслучайно плагиаторът постоянно подхвърля израза „завиждаш ми“. Това е печален знак за жестоката завист, която самият той изпитва към хората, чийто духовен ръст многократно превъзхожда неговия.
3. Необоримо доказателство, че „спароток“ не е автор на нито едно научно откритие, е фактът, че панически се бои от диспут с историци и изобщо с ерудирани представители на интелигенцията, като никога досега не е приел ничие предизвикателство за среща. Вулгарен и неук плевел, посаден с дявол знае какви цели на историческата нива, той предпочита да „спори“ отдалеч, използвайки брутални клевети вместо аргументи.
Плагиаторът се крие и трие поканите ми за научен исторически и езиковедски дуел, защото за него е „безпощадно ясно“, че приеме ли, ще се превърне в посмешище. Той не владее нито един древен или съвременен език, не познава нито един дял от историята, световна и българска. Той е в пълния смисъл на думата „профан“. Ако не преписва от някого, лъсва цялата му несъстоятелност. Такъв индивид може да бъде „ограмотител“ само на стадо тревопасни. Той очевидно не притежава дори изразните средства, речта и поведението, присъщи на образования човек.
Появата му в „публичното научно пространство“ мога да характеризирам само като сатанистки феномен. Това е най-точното определение, което ми хрумва и по отношение на неговия плагиаторски тероризъм. Нека не забравяме, че фалшифицирането на съдържанието на неговите текстове, не е нищо друго, освен документна измама.
Българска държава вече няма – няма българска политика, икономика, образование. Доколкото още шават ( за да вземат заплати и грантове от НПО-тата ), държавните културни институции се стремят към пълно заличаване на българските културни достояния и унизително смазване на интелигенцията. Старанията им са в насочени към необратимо разрушаване на езиковия, литературен, художествен и исторически свят на българина. Историческата „образованост“ е възложена на ялови търтеи в университетите, научните институти и музеите – от една страна, а от друга – тя е хвърлена в ръцете на неграмотни „народни будители“, подкрепяни от „неведоми сили“, които я профанират, принизяват, изкористяват, покваряват и оскверняват с плагиати. Будителят, възвестяващ историческата правда за своя народ, трябва да бъде безупречно почтена личност – а не самосвал с нечистотии, които стоварва върху ограбените от него автори. За кой ли път народът български, търсещ истината, но лишен от опора и критерии, се залута сред гъмжилото от лъжепророци. За кой ли път, българинът пое подир фалшив спасител и се поклони на лъжлив кумир. С всички произлизащи от тая заблуда трагични последици.
„ПаФка“ бе, я разгеле сме се заприказвали, що не си кажеш най-после отде си родом, от какви баща и майка, кое занаятчийско училище си завършил? В крайна сметка да си питомец на занаятчийски техникум – СПТУ по старому – не е чак толкова срамно, стига да не се правиш на карикатура с „исторически“ амбиции, които можеш да удовлетворяваш само с плагиаторски тероризъм. Хайде, престраши се, изплюй камъчето – кой ти пална фитила да прави точно от теб „будител на народа“? Ясно е, че този, който те е гудил в ролята на „вития на истинската българска история“, върло мрази българския народ.
