Автор: Румен Дечев
- ХОЛИВУД ПРОПРАВЯ ПЪТЯ
Братя Люмиер създават кинематографа през 1895 г. Точно по това време натрупалият мощ финансов капитал на Америка започва да се стреми към външна експанзия. И как да се оправдае по-добре една война, ако не с внушенията на киноматографа. На 15 февруари 1898 г. в Хаванския залив е взривен американският крайцер “Мен”. За взрива е обвинена Испания. В шумната антииспанска кампания е включен и заснетият от компанията “Витаграф” филм “Испанският флаг е скъсан”. САЩ обявяват война на Испания, с която заграбват Пуерто Рико, Филипините и остров Гуам.
И ако в самата зора на кинематографа влиянието му в политиката се оказва значително, с формирането на киноиндустрията и Холивуд то се превръща в решаващо. С киното художественото представление се пренася от театралната сцена в киностудията, а посланията до публиката увеличават безкрайно своята ефективност. И понеже от Френската революция насетне политическите внушения към масите са основната ос, около която се върти “демократичната” власт, киноиндустрията се превръща във важен инструмент на политиката. Още повече, че към края на 19 век властта е вече власт на големите пари, а киното е индустрия, която изисква много и много пари. И тъй като най-големите пари са съсредоточени в САЩ, съответно там, в Холивуд се изгражда центърът на световната киноиндустрия.
С разцвета на киноиндустрията и Холивуд се появява и един друг феномен – филмовите звезди.Превръщани в идол на подражание от милиони хора, те стават ново средство (вън от самото кино) за въздействие върху вкуса, потребителското и гражданско поведението на хората, за което печелят милиони. Но само когато следват необходимите инструкции. Опитат ли се да бъдат независими, веднага им се дава да разберат. Усетиха го и Джейн Фонда, и Ален Делон. Затова и гилдията общо взето реагира правилно на исканията за директни политически послания, както когато се наложи да се спре влиянието на Тръмп. С най-искрена вътрешна убеденост и нескрит комсомолски ентусиазъм Роберт де Ниро, Мерил Стрийп, Джордж Клуни, Арнолд Шварценегер и други знайни и незнайни се включиха в мръсната война срещу него.
Казаното е достатъчно да се разбере, че Холивуд стана важна част от голямата измама на голямата политика на големите пари. Няма по идеологизирана институция от него. Той отдавна се е превърнал в глобалисткия Отдел за пропаганда и агитация. А сега нека обърнем внимание на два Холивудски филма от последните години.
- ЖОКЕРЪТ
Някъде зимата 2019-2020 г. се вдигна голям шум около филма “Жокерът” на Тод Филипс. “Страхотен”, “невероятен” и т.н. суперлативи се сипеха от медиите. Отидох да го гледам. Бях втрещен от пълното му безсмислие, поне от гледище на елементарните естетически критерии. А когато някъде липсва нормалната човешка логика, със сигурност има друга скрита логика. Ако в “Жокерът” имаше някаква логика, то бе в естетизиране на крайното, безмилостно насилие, в подстрекаване към дивашки антисоциални действия на тълпата и обезсмисляне на хуманизма. Персонажът на филма е ненормален комик неудачник, извършващ серия жестоки убийства, с които предизвиква изстъпленията на тълпата, която следва примера му. Замислих се, всъщност не е ли това целта на филма? Стана ми ясно, че “Жокерът” е увертюра, психологическа подготовка и подстрекателство към големи социални вълнения, че те се подготвят и скоро ще се случат. Но не знаех къде. Бях сигурен обаче, че филмът ще получи “Оскар”, което и стана някъде след месец през февруари 2020. А през месец май след случая с рецидивиста Джордж Флойд, “Антифа” и “Блек лайфс метър” вилняха в САЩ като никога до сега. Целта беше Тръмп, създаване на обстановка, в която да му бъде отнета властта. - АМЕРИКАНСКИ УБИЕЦ
Преди 2-3 дни вечерта уморен, сърфирайки по ТВ-програмите, попаднах на филма “Американски убиец”, мисля в канал на БТВ. Някакъв екшън за борбата на ЦРУ срещу ислямски терористи, които се опитват да се сдобият с ядрена бомба. Добре направен, филмът увличаше, загледах го. Но дори и полузадрямал някои неща започнаха да ми правят впечатление. Сигурно съм гледал поне 10 такива филма през живота си, единият беше с Шварценегер, но във всички тях става дума за неиндентифицируема ислямистка групировка – абстрактен събирателен и художествен образ. В “Американски убиец” обаче ставаше въпрос за групировка, която е свързана с Иран. Намесени са ирански министри и началникът на Корпуса на революционните гвардейци, който впоследствие, във филма, печели изборите за ирански президент. Филмът е направен през 2017 г. и явно визираше проведените преди десетина дни президентски избори в Иран. Това пряко свързване на Иран с разобличаваната, макар и в художествен план, терористична мрежа излиза извън обичайните рамки на такъв вид продукция. По-скоро ми прилича на психологическа подготовка за терористичен акт или война. Като се има предвид, че на 3 януари 2020 г. в Багдад бе убит от дрон на Пентагона ген. Касем Солеймани, може да се предположи, че филмът е бил правен, за да оправдае едно такова действие. На това навежда и заглавието на филма – “Американски убиец”. Но един друг аспект на филма като че ли отвежда нещата по-далече. В останалите екшъни с подобна фабула в крайна сметка ЦРУ разгромява терористичната мрежа и си възвръща контрола върху ядрените материали – уран, плутоний и т.н. В “Американски убиец” нещата стоят по друг начин. ЦРУ не може да установи контрол над ядрената бомба и тя гръмва, макар и запратена на дъното на океана, откъдето щетите при взрива са най-малки. Да демонстрираш, било и във филм, ядрен взрив, предизвикан от определена конкретно посочена държава преминава всякакви граници. Това е нещо изключително сериозно и не само прилича на психоогическа подготовка за война, но на психологическа подготовка за ядрена война. Този аспект, признавам си, ме стресна и ме накара да се замисля за конкретните реалности. - ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ЯДРЕНА ВОЙНА ДНЕС?
По инерция от Студената война казваме, че ядрената война е невъзможна, защото би била сигурно средство за самоунищожение. Този аспект бе коментиран и потвърден на скорошната среща между Байдън и Путин. Но не трябва да забравяме, че тук става въпрос за отношенията на две ядрени държави. А как би стоял въпросът, ако една ядрена сила атакува с ядрено оръжие друга неядрена държава? Няма смисъл да разсъждаваме е ли това възможно теоретически, защото въпросът практически бе поставен от Хилъри Клинтън по време на вътрешната кампания за избор на кандидат-президент в Демократическата партия през 2008 година. Търсейки подкрепа за кандидатурата си Хилъри посети Израел и там в речта си пред Стената на плача заяви, че е готова да използва ядрено оръжие срещу Иран. Сцената бе заснета и предадена от световните агенции, аз самият я гледах по новините. Изказването беше невероятно шокиращо за хората, които разбират за какво става дума. Хилъри може да е най-голямата кокошка, но тя е политик на високо ниво и не може да си позволи подобно изказване току така. Изказването бе насочено то ли към политическият елит на Израел, то ли към някой решаващ фактор от Уолстрийт. Хилъри на практика декларираше, че поема риска да употреби ядрено оръжие срещу Иран срещу подкрепа в предизборната й кампания. Слава Богу не й се отвори парашута, въпросът обаче не е в нея. Самото й изказване демонстираше, че има сили, които биха одобрили подобна постъпка, това в случая бе най-опасното. Освен изказаното от Хилъри си спомних и случаят със съветника на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън. Болтън, зам държавен секретар при Джордж Буш-Младши, е известен с близките си връзки с Израел и Дълбоката държава в САЩ. Той е член на Еврейския институт по въпросите на националната сигурност и стоящия в основата на близкоизточната агресия на Буш-Младши проект “Нов американски век”. И Тръмп уволни Болтън през 2019 г., именно защото по време на изострилата се тогава криза в Персийския залив е настоявал за бързи военни удари на САЩ по Иран. Ерго, привържениците на войната, включително ядрената война, срещу Иран могат да се видят на изключително високи позиции в американския Конгрес и администрацията на Белия дом. Оттук и опасността, която вещаят филми от рода на “Американски убиец”, защото техните послания, така както и посланието на Хилъри Клинтън въобще не са безобидни.
