Автор: Румен Дечев
С акад. Георги Марков и Николай Поппетров от Института по история сме гости в предаването „Непознатата история“ с водещ Бойко Ламбовски. Посочих, че превратът е израз на определени външни и вътрешни предпоставки. Отвън действа от една страна страхът от комунизма, особено след зверски извършената „колективизация“ в СССР. Активизирането на БКП в периода на управлението на Народния блок (1931-1934) непрекъснато актуализира тази опасност и поставя пред обществото искането за крути действия срещу комунистите, по аналог с тези приети от проф. Александър Цанков. Правителството на Военния съюз и ПК „Звено“ ще предприеме такива действия и комунистическата агресия е туширана. 500 души са осъдени по ЗЗД за конспиративна дейност в армията. От друга страна успехите на фашистка Италия и Германия, след идването на власт на Хитлер, дават пример, считан тогава за положителен, как се сплотява обществото срещу комунистическите изстъпления и за стопанско възраждане. Във вътрешен план комунистическият екстремизъм, корупцията на „демократичните“ партии и разколническата дейност на ВМРО също тласкат към опити за промяна на системата. Обособяват се две конкуриращи се сили за тази промяна – Народно социално движение на проф. Александър Цанков и Военният съюз. Цанков успява да изгради значима политическа сила с участие на интелектуалци като проф. Димитър Мишайков, проф. Ангел Диков, Димо Казасов и др. и силни позиции в селото, сред средните слоеве и работническата класа. При компрометирането на партиите от Народния блок – БЗНС „Врабча-1“, Демократическа, Радикална и Националлиберална – НСД се превръща в единствената партийна алтернатива в следващите избори. Военният съюз изпреварва с акцията си от 19 май. В самия Военен съюз се оформят две тенденции – на Дамян Велчев и Кимон Георгиев – силни личности и големи патриоти, които разглеждат съюза само като гарант на промените и не искат включването му в политиката. Целта на двамата е да изградят нова обществена сила (разбирай управляваща еднолично партия по аналог с фашистката на Мусолини), която да осъществява промените. Това искане е повече от утопично, защото партия с административни средства не може да се формира. Видяхме го и в протичащите днес събития, където опитите на президента Радев да създаде своя политическа сила завършиха с пълен провал, не защото ген. Радев няма нужния авторитет и качества, а защото така от канцеларията е невъзможно. Неуспехът на „Звено“ да осъществи намеренията си активизира амбициите на по-младите дейци от Военния съюз, представлявани тогава от полк. Красимир Колев, които искат пряко участие във властта. Под тяхно давление Военният съюз оттегля доверието си от Кимон Георгиев и той подава оставка. Следващото правителство на Военния съюз, начело с ген. Пенчо Златев, който е далеч от качествата и уменията на Кимон Георгиев, бързо се проваля и лесно се съгласява да отстъпи властта на царя. Започва епохата на т.н. личен режим на цар Борис III. Царят запазва всичко положително от режима на ВС и ПК „Звено“, като царската институция замества в някаква степен функциите на липсващата политическа партия. Режимът е оригинален и в определена степен ефективен. В много отношения България се спасява от недъзите на Търновската конституция и лебералната демокрация. По това време са най-големите успехи на България до ВСВ. Така на практика превратът на Военния съюз предотвратява идването на власт на проф. Александър Цанков и помага за установяването на царския режим. Кой е бил по-добрият вариант е трудно да се каже, но в крайна сметка няма значение, защото идва Червената армия и разрушава всичко. Започва епохата на социализЪма, която по своята първоначална профанация далеч надминава дивотиите от управлението на БЗНС на Ал. Стамболийски. С времето обществото започва да се цивилизова и може би е била възможна една трансформация в рационален дух. Но не и в епохата на глобализма, когато никой не те оставя да дишаш самостоятелно. Идват американците, тогава верни представители на глобализма, и започват да рушат – точно като Червената армия, че и повече. България преживява най-голямата си катастрофа. По изказване на посланик Ейвис Боулън на САЩ не им трябват повече от 4 млн. души в България. Виждаме, че са на път да го реализират. Затова гледайте БТВ, слушайте какво ви говорят там, спазвайте предписанията на карантината, ваксинирайте се и всичко ще си дойде на мястото, така както е било запланувано.
