АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Той Радев често се дънеше, но опитът му да изхитрее с това служебно правителство най-вероятно ще се окаже фатален за политическата му кариера. Какво имам предвид? Ако при първото си служебно правителство, предоставено на царския мушмурок Герджиков, много хора махнаха с ръка: „Няма опит, обърка се“, такова опрощение няма да мине за втория му служебен кабинет, фрашкан от соросоиди. Кирил Петков, Асен Василев, очилатият Денков, Стойчо Кацаров представляват щурмова антинационална кохорта, коленичила пред глобалния капитал. Янев е същата стока, но доста по-безличен. За по-прозорливите стана ясно, че Радев е зависим от разни атлантически центрове и изпълнява стриктно указанията им. Така той загуби онази част от своите привърженици, чиито оценки се слушат. По време на предизборната кампания те ще работят срещу него, защото възмущението им е много голямо.
В отношенията си с политическите партии Радев се провали по твърде глупав начин. Той се опита, още докато е на власт, да създаде собствена партия (проектът Кирил Петков), което го постави в позицията на конкурент на другите партии и те няма да му простят. Доколкото силата, медийният ПР на Петков и Василев идва от позицията им в президентското правителство, другите партии, вкл. и БСП, ще направят всичко възможно да елиминират Радев, а с това да ограничат загуби в своя електорат от появата на партия на Кирил Петков. Без президента групата на Петков ще увисне, най-малкото потенциалът й силно ще се ограничи.
И така в опитите си да се прави на „голям“ политик, да надскочи себе си, да създаде своя собствена независима структура на власт, Радев просто цопна в гьола. Или, да го кажа по друг начин, сам надяна примката около шията си. Остава да видим кой ще ритне столчето.
Следейки медийните изяви в последно време в очите ми се набива засиленото медийно присъствие на Петър Стоянов. Този безличен адепт на евроатлантическите ценности с монотонен и скучен изказ, трудно би предизвикал някой водещ да го покани. И така беше дълги години след като изгуби битката с Първанов. Затова претовареното му медийно присъствие днес означава само едно – някой го лансира. Кой и за какво може да го лансира в навечерието на президентските избори? Отговорът идва от само себе си – лансира го ГЕРБ, най-вероятно в комбина с ДПС.
Нека видим сметките. ГЕРБ и ДПС имат общо 34,22 % от гласовете на последните избори. Това е недостатъчно за да прокарат собствен президент. Ерго, трябва им фигура, която да привлече допълнителни гласове. Петър Стоянов е точно тази фигура. Той има едно качество, че е сдържан, консенсусен и послушен. Такива ги обичат в политиката. Не се е изпокарал с всички като Радев. Освен това е силно разпознаваем за сините. Точно той може да дръпне гласовете на градската десница, които отидоха при Демократична България. А тя получи 12,64%. Като съберем стават 46,84. Има ли смисъл да коментирам, откъде ще дойдат останалите? Трифонов също ще подкрепи проекта. За да бъде възможно, най-вероятно Петър Стоянов ще излезе като независим кандидат. Е, честит ви нов стар президент с евроатлантиеските ценности.
Да се върна на Радев. Един президент има два пътя – или да върви с народа срещу олигархическата измет, както го прави Болсонаро в Бразилия, или да слуша партиите. Радев изхитря – взе да будалка и народа, и партиите. Обвърза се с олигарси, съветниците му пред изумените ни очи прибираха пликове по тайни срещи, не подкрепи сериозен народен проект, но започна да прави свой политически. Направи се на „голям“ политик, опита се да надскочи себе си, вместо това цопна в гьола. Откровено казано аз предпочитам Радев пред Стоянов, все пак той се противопостави на Мутрата, но както посочих, така се е оплел в калчищата, че излизане най-вероятно няма. Всъщност, може би има един вариант…
Но е време тези, които търсят истинска национална алтернатива, да почнат да работят за нея, а не да се литкат по поредния проект, лансиран от медиите. Щом някой е излязъл активно в медиите, значи е нечий проект, иначе кой ще го пусне. Тези неща стават с пари.
