АВТОР: АЛЕКСАНДЪР ДУГИН
Такава обща шизовойна няма строго определена територия. Рицарският турнир е бил възможен само след маркиране на полето. Класическите войни са имали театри на военни действия и бойни полета. Отвъд тези граници е било мирно пространство. Модерната война на хаотичната демокрация не познава граници. Тя се провежда навсякъде чрез информационни мрежи, дронове, през душевните състояния на блогъри, които създават дълбоко раздвоение чрез себе си.
Модерната война е война в хаос по дефиниция. Сега се разкрива концепцията за раздор, „вражда”, която срещаме у Овидий и която е присъща на някои – доста древни – интерпретации на хаоса. Хаосът се основава именно на враждата – и то не на враждата на едни с други, а на всички с всички. И целта на войната на хаоса не е мир и не е нов ред, а задълбочаване на враждата до най-дълбоките слоеве на човешката личност. Такава война цели да премахне от човека връзката му с космоса и в същото време да го лиши от творческата му сила да създаде нов космос, раждането на нова звезда.
Именно това е демократичният характер на войната. Тя се води не толкова от държави, колкото от истерично разделени личности. Тук всичко е изкривено – стратегия, тактика, съотношение на техника и човек, скорост, жест, действие, ред, дисциплина и т.н. Всичко това вече е систематизирано в теорията на мрежоцентричните войни. От началото на 90-те години военното ръководство на САЩ си постави за цел да внедри теорията на хаоса във военното изкуство. За 30 години този процес премина през много етапи.
Войната в Украйна донесе със себе си точно този опит на директно противопоставянето срещу хаоса.
