Автор: Румен Дечев
Процедурата по импийчмънт срещу Доналд Тръмп, започната от демократите, се провали с трясък след гласуване в Сената. Фактът, че мнозинството републиканци го подкрепиха, показа, че въпреки тоталната клеветническа кампания на световните медии, той остава важна фигура в политическия живот на САЩ. На какво се дължи неговият феномен. Със сигурност на неговия характер и опита му в бизнеса и шоу бизнеса. Но това определено не е достатъчно. Най-важното бе, че Тръмп стана изразител на мисли и чувства, които отдавна владееха съзнанието на американците.
ВЛАСТТА НА ЛИХВАРИТЕ
Често ни представят САЩ като страна на инициативни и решителни емигранти /пилигримите от кораба Мейфлауър/, които изградили обществото на свободата. Вятър и мъгла! Не че не е имало решителни емигранти, но всичко става с пари. Представяте ли си какви капитали са били нужни, за да стигнат тези стотици хиляди емигранти до Америка? То със сегашните развити комуникации продължава да е скъпо, а с каравелите на Колумб е било умопомрачително. За да тръгнат три кораба с 90 човека е била необходима мощната подкрепа на кралете католици Фернандо и Изабела. А да се прехвърлят десетки и стотици хиляди? Това са невъобразими капитали и никаква човешка решителност не е могла да ги замести. Кой ги има? Отговорът е един – лихварите от Средновековието. Само и единствено те са разполагали с тях. Въпросът е изследван от големия икономист Вернер Зомбарт. И така огромни капитали са инвестирани в усвояването на Америка, съответно донесли са огромни печалби, съсредоточени в ръцете на ограничена група от хора. И сега, според официалната легенда, тези хора стоят и гледат как бедните емигранти, порядъчно задлъжнели на въпросните лихвари за пътешествието си, изграждат „демократична“ Америка. Да, ама не! „Демократична“ Америка я изграждат именно лихварите, изграждат я така, че да могат във всеки момент да я управляват. Виждали ли сте известната картина, на която Джордж Вашингтон полага основния камък на Капитолия? Е, тази картина ви дава отговора, защото Джордж е целият накичен с масонски регалии. Тези регалии откриваме и по доларовите банкноти. Да си дойдем на думата – лихварите, организирани в масонските ложи, управляват САЩ още от самото им създаване, че и от преди това, от колониалния период. Това управление определя цялата история на САЩ до наши дни. То става особено безпардонно с утвърждаването на Уолстрийт като американска икономическа, социална и политическа институция през 19 век и най-вече след създаването на ФЕД в началото на 20-ти. По този повод командващия морската пехота на САЩ ген. Смедли Бътлър ще каже след Първата световна война: „Ал Капоне рекетираше два квартала, аз рекетирах три континента заради интересите на Уолстрийт.“
СЪПРОТИВАТА
Не е само той, който го е забелязал. Знаковият за Америка индустриалец Хенри Форд атакува Уолстрийт в книгата си „Интернационалните евреи“. Става страшен скандал, натискът върху Форд е огромен и той се отказва от написаното. Но скандалът в обществото остава, както и раздразнението от действия на лихварската върхушка. Най-вече от поредицата от войни, в които непрекъснато въвличат американците. Кой обича да пролива кръвта си за Уолстрийт? Омразата в обществото нараства. Появяват се лидери на съпротива.
Младият Кенеди е избран за президент с минимално мнозинство. Но когато спира военната операция срещу Куба и подписва договора с Хрушчов, спасявайки Америка и света от ядрения апокалипсис, печели любовта на американския народ и омразата на Уолстрийт. Лихварите знаят, че който е казал А, ще каже и Б. Кенеди го казва. Следват действия срещу мафията /тясно свързана с лихварите/, опит да се игнорира ФЕД и речта срещу тайните общества. Кенеди е разстрелян при посещението му в Далас, точно преди да бъде преизбран. По-късно разстрелват и брат му Роберт, току що получил номинацията на Демократическата партия за президентските избори, при странни обстоятелства загива синът на Джон Кенеди, Джон Кенеди Младши, преди изборите за сенат, където трябва да се конкурира с Хилъри Клинтън. Познайте от три пъти, кой е щял да спечели. Всичко това укрепва властта на лихварите, но трупа омраза в обществото. Появяват се групи на съпротива, критични интелектуалци, помага им интернет.
ДОНАЛД ТРЪМП
Част от критично мислещите е и Тръмп. Той е близък приятел на Джон Кенеди Младши. Проявява интерес към политиката, среща се с Горбачов, финансира Републиканската партия. Строителен предприемач, той е първият американец, който дава отрицателна оценка за възможността удар от самолет да събори кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Трагедията се използва за поредната империалистическа война. САЩ влизат в Афганистан и Ирак и затъват. Събитията разтърсват за пореден път Америка. Интернет консолидира другомислещите. След финансовата криза от 2008 г. обществото е изпълнено с гняв. Кандидатите на Уолстрийт се провалят. Хилъри на вътрешните избори, Джон Маккейн на президентските. Но Обама е един псевдо революционер. Опъва се за пряка намеса в Сирия, заиграва се срещу Израел, сключва сделка с Иран и недопуска крайно изостряне с Москва, но не той командва администрацията. Външната политика в голяма степен се води от лицата на дълбоката държава – Байдън и Нюланд. А във вътрешната Обама попилява Америка с джендърските си закони. Обществото вече е съзряло за президент консерватор и националист. Идва времето на Тръмп. Той го е разбрал и се кандидатира. Дълбоката държава го преследва от първата му стъпка в изборите. Но той е твърд и печели. Омразата към лихварите е безпределна и обществото е узряло за алтернатива. Въпреки натиска на медиите и фалшификациите Тръмп става президент. Бих определил победата му като идеологическа. Той поиска радикална промяна за САЩ в измеренията, за които обществото бе узряло. „Аз съм американски националист и се боря срещу глобализма“, ще каже пред Общото събрание на ООН. Премахва джендърските закони, ограничава рязко миграцията, Прави всичко възможно да намали безработицата и върне производителната икономиката в САЩ. Реакцията е истерична. Лихварите се борят за съществуването си. Протести, организирани от Сорос, от първия ден, война срещу паметниците, Блек лайвс метър вдига напрежението почти до гражданска война, накрая ковид-пандемията, извънредно законодателство за изборите и тяхната фалшификация.
КАКВО ПОСТИГНА ТРЪМП?
Всичките закони в духа на национализма са отменени, моментално започнаха втори импийчмънт. Ще направят всичко възможно да не го допуснат до избори. Кое остана след него? Остана, бих казал, примерът и вярата, че нещата могат да се променят. Но най-важното е, че с 4-те си години на власт Тръмп обедини искащите промяна американци. Те вече не са хаотичен сбор от недоволни или изолирани една от друга групи за съпротива, а хора, които ще търсят общи решения. Действията на президентството очерта идеологията. Тръмп бе съборен, но остана тръмпизмът. Дори да успеят да му забранят повторно явяване на изборите през 2024 г., Тръмп вече е политически лидер на мощно движение и вероятно ще направи много за неговото организиране. Със сигурност ще се направи опит за изграждане на алтернативна социална мрежа и то ли ще се реорганизира Републиканската партия, то ли ще се създаде нова. Остава да видим, но битката, която Тръмп започна срещу Дълбоката държава продължава.
