МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Цял месец сороският башибозук ме разпъваше на кръст заради моите публикации в защита на древните български съкровища, собственост на българската държава, които бяха запокитени в един частен музей, в един горящ град, в американския щат с най-черна слава. Без оповестяване на договора за изпращането им в музея „Гети“ – ако изобщо съществува такъв „договор“. Цялото древно богатство на българската земя бе захвърлено на произвола на глобалните крадци в Щатите, буквално бе натикано в частните им колекции от овластената евроатлантическа мафия, разпасала се в Колония България. Вместо да отговори на въпросите, които поставям в статиите си, сороският кокошарник сведе проблема с поредното колосално национално предателство – разнасянето на съкровищата без гаранции за опазването и връщането на оригиналите в нашата страна – до семплата реплика „умишлен ли е пожарът в Лос Анджелис или е стихиен“. Да, умишлен е, мисири – и подобни „стихийни горски пожари“ са чиста проба глобалистки тероризъм с прозрачни цели, но актуалното ми питане днес е съвсем конкретно:
КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА?
Датата е 28 март, денят преваля, късен следобяд е – а от българските съкровища ни вест, ни кост? Защо мълчиш, платена „неолиберална“ (бивша червена) гмеж? Защо се спотайваш? Когато спретна срещу мен пресконференции, „за да покажеш другото лице на писателите“, кудкудякаше доста гласовито, въпреки че нямаше в какво да ме обвиниш – просто клеветеше. Клеветата е твоята стихия. Злословието, лакейското хихикане и некадърната софистика, с която избягваш същността на болния проблем, подменяйки го с треторазрядна клюка – това е всичко на което си способна и за което ти плаща dady Сорос. Това е твоята „култура“, твоят плебейски извратен „космополитизъм“, твоята лицемерна омраза към „езика на омразата“ – едно от най-слузестите ционистки клишета. Защото точно извършителите на геноцида в Газа, убийците на стотици хиляди невинни деца, са изковали в своя полза термина „език на омразата“. Като щит срещу истината.
Но сега, аз ви питам, мисири – новковци, личевци, недки, евтимки, димки – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ? Нали сороските медии се надпреварваха да убеждават българската общественост, че ДО 28 МАРТ безценните тракийски реликви ще се приберат у дома? Това означава, че до 23.59 ч. на 27 март самолетът от Калифорния трябва да се е приземил на софийското летище и съкровищата вече да се намират на родна земя. Каква е тая омерта, каква е тая димна (или тодордимова ) завеса? Сайтът на стринка Недка – „Площад Славейков“ даже подплати съобщението си за връщане на съкровищата с цитат на „обещанието“ на Георг Георгиев – достоен за доверие гарант, оня, който целуваше ръчица и други крайници на банкянския Кръстник и с тая заслуга си изкрънка поста министър на външните дела. Оня, който слугински унизи България. Оня, който не посмя да изрече горчивата истина, че Израел подло е убил един син на нашето Отечество, изпълняващ своя професионален и човешки дълг сред мъчениците в Газа.
Няколко пъти срокът за връщане на нашето древно културно-историческо наследство в Родината бе удължаван и датата – отлагана. Най-сетне разбрахме – големият ден е 28 март. Днешният ден! Да чувате някъде в далечината камбанен звън, барабани и фанфари? Тишина, мъртвило. Виновниците са заровили глава в пясъка и разчитат на забравата, надяват се, че сред толкова скандали и мерзост, никой няма да се сети за златната аура на България – за нейния величав образ, изкован от дух и метал. Имало едно време тракийски съкровища – вече няма тракийски съкровища. Просто са се изпарили. Ех, до тях ли ни е в тоя политически хаос! Много важно, че българските деца няма да ги видят и никога няма да узнаят за тях.
Питам вас, ръководители на НИМ и Национален археологически институт и музей – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ, които вие трябваше свято да пазите?
Питам теб, Главчев, „служебен премиерино“ и твоя министър Найден Тодоров или Тодор Найденов (все тая) – съучастник на българомразеца Малкович и масонския лакей Васил Василев – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА?
Теб питам, Румен Радев и теб, Илияна Йотова, прославена отколе соросоидка, отбелязана като особено чувствителна към съблазните на „филантропа“ с доларите – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА МОЯТА ДРЕВНА ЗЕМЯ? Същите, които Йотова (не ми е известно как тая репортерка на „Дума“ грабна най-благата и безотговорна службица в колонията) раболепно предостави на „Гети“ – че даже дръпна една патетично неграмотна реч при откриването на „изложбата“.
Истината е, че дори да ни „върнат“ съкровищата, никога няма да разберем дали са върнати в пълнота, с всичките си компоненти. И дали у дома са дошли оригиналите, а не копия.
Пиша тези редове с тежко сърце. За мен тези реликви не са „артефакти“, както безлично ги определят сороските еничари. А златната памет на моя народ, връзката с величавите предтечи, чиито изродени потомци днес се отрекоха от тях. Отравя ме кошмарното предчувствие, че ще зърнем тракийските си съкровища тогава, когато братята румънци видят оригинала на златния шлем от Коцофенещ, откраднат в Нидерландия.
Тоест – никога.
