Война Геополитика Иран Политика Посока САЩ

АМЕРИКАНСКАТА АГРЕСИЯ

Споделете в мрежата

АВТОР: о.р. полк. Явор Генов е завършил ВНВУ “В. Левски” и Военната академия на ГЩ на ВС на Руската федерация. Доктор на военните науки. Бил е военен съветник на Жан Виденов. Председател на Българския общонароден войнски съюз „Бойна дружба“. От 2024 г. ръководи ПП „Български народен фронт“

Днес – 84 години след страшния 22 юни на 1941 година нашата не чак толкова голяма планета Земя отново е изправена пред смъртна опасност и отново – по вина на поредния безумец.
На 22 юни 1941 година в обръщение към немския народ Фюрерът-безумец Адолф Хитлер гръмко обяви: «Немски народе! В този момент се осъществява най-великото по своя фронт и обем настъпление на войски, каквото въобще е видял Света.» Какво се случи с това «незапомнено» нашествие, с «победоносните» войски, с «хилядолетния» Германски Райх и със самия Фюрер-безумец, надявам се, знаят всички.
Днес – на 22 юни 2025 година в своето обръщение към американския народ, (а и към Света), поредният «кандидат-фюрер» – Президентът на САЩ Доналд Тръмп самонадеяно заяви: «Това е исторически момент за САЩ, за Израел и за Света.»
Но какво чак толкова «историческо» се случи?
Шест стратегически бомбардировача B-2 хвърлиха 12 «противобункерни» бомби GBU-57 върху иранския ядрен обект «Фордо» – завода за обогатяване на уран недалеч от град Кум.
Още един стратегически бомбардировача B-2 хвърли 2 «противобункерни» бомби GBU-57 върху ирански ядрен обект в град Натанз.
Подводни лодки ВМС на САЩ изстреляха 30 крилати ракети BGM-109 «Tomahawk» по градовете Натанз и Исфахан.
(Източник на информацията е Телевизионният канал на САЩ «CNN».)
Нямам основание да не вярвам на доказания военен специалист и анализатор Скот Ритер (William Scott Ritter Junior), който заяви буквално: «Много шум, но никакъв ефект!».
Веднага след агресията на САЩ Иранската Агенция за атомна енергия обяви следните незабавни ответни мерки:
 Иран значително ще увеличи производството на обогатен уран, откривайки нов обект за обогатяване в защитено и безопасно място, което вече е подготвено;
 Иран ще замени центрофугите от първо поколение IR-1 на подземния обект «Фордо» на усъвършенствани центрофуги IR-6;
 Иран значително ще съкрати сътрудничеството си с Международната Агенция за атомна енергия (МААЕ, по-известна като МАГАТЕ) и може да изгони инспекторите ѝ от страната.
Но защо все пак беше предприета агресията на САЩ срещу Иран?
Обявеният от поредния «кандидат-фюрер» – Президента на САЩ Доналд Тръмп повод е, че Иран обогатява уран, което е напълно достатъчно да бъде обвинен в «ядрена заплаха». (Да си спомним прословутата епруветка с «бял прах», която позволи на друг един Президент на САЩ – Джордж Буш Младши да обвини Ирак в «химическа заплаха» и на 20 март 2003 година да нахлуе в независимата Държава. По-късно стана известно, че това е една голяма лъжа, но Ирак предишният процъфтяващ Ирак отдавна вече е история.
Директорът на Националното разузнаване на САЩ, ветеранът от Войната срещу Ирак, подполковникът от Резерва на Армията на САЩ Тулси Габард /Tulsi Gabbard/ категорично заяви, че «Иран не обогатява оръжеен уран и не разработва ядрено оръжие», с което си навлече гнева на «вездесъщия» Доналд Тръмп.)
Иран е подписал и спазва Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Всичките му ядрени съоръжения са под надзор на МААЕ. Обогатяването на уран до 60% – т.е. за ядрено гориво за атомните електроцентрали, не е забранено, не е незаконно и в никакъв случай не означава, че се разработва ядрено оръжие.
Следователно «Иран обогатява 60% уран» е просто измислен от самия Доналд Тръмп повод. Истинската причина заради която Иран е ненавиждан и от САЩ, и от целия така наречен «колективен» Запад, и, разбира се, от Израел е съвсем друга: (За Израел съществува и още една, много по-важна причина – това е фактът, че Иран стана признат лидер за арабските държави.)

  1. Иран национализира своите ресурси и не допуска западните корпорации да ги ограбват.
  2. Иран отказа да продава петрола си за американски долари.
  3. Иран изгражда собствена, независима от Запада икономика, собствена наука и собствена отбрана.
  4. Иран отказа да бъде полуколония на САЩ като Саудитска Арабия или като редица Европейски «недодържави», включително и като днешната «независима» Република България, която е на път да продаде финансовата си независимост.
  5. Иран подкрепя съпротивата срещу Ционисткия режим в Палестина и още редица арабски държави.
    През 1951 година Иран национализира петролната си индустрия и изгони от страната Британската компания «Anglo-Iranian Oil Company» – днешната «BP» («Бритиш Петролеум»). Това беше първата крачка срещу колониалния контрол над природните ресурси на страната.
    В отговор на тази първа крачка през 1953 година Секретната разузнавателна служба на Министерството на външните работи на Обединеното Кралство Великобритания (СИС / МИ-6 – англ. – Secret Intelligence Service ‒ SIS / Military Intelligence ‒ MI6) заедно с Централното Разузнавателно Управление на САЩ организираха Държавен преврат и свалиха законно избраното Правителство на Мохамед Мосадък, за да върнат Шаха и достъпа на Запада до иранския петрол.
    Затова именно днес Иран е обект на поредната агресия: • защото не допуска западните корпорации да ограбват природните му ресурси; • защото не продава петрола си за американски долари; • защото не приема да бъде ничия колония, което не е достойно за Персия, чиято история започва още през 553 година преди новата ера. (Съвсем далече от САЩ, чиято история започва само преди 249 години – на 4 юли 1776 година.) Затова Иран е «враг» – защото отказва да бъде роб. САЩ, както и въобще така нареченият «колективен» Запад няма нужда от истински повод. За да започнат война те си измислят «повод»: (Съвсем като вълкът в известната басня за вълка и агнето, което му мътело водата, която вълкът пиел.) • през март 2003 година Ирак «имаше оръжия за масово поразяване»; • през септември 2011 година Либия «нарушаваше човешките права на гражданите си»; • днес – на 22 юни 2025 година, Иран обогатява урана до «60%», а значи «разработва ядрено оръжие». Всеки, който дръзне да бъде независим, бива обявен за «заплаха». Когато колонията откаже да бъде колония, тя става «заплаха за мира». Когато народът си върне своите собствени ресурси, той става «терорист». Когато Държавата започне да пише сама законите си, тя става «тоталитарен и терористичен режим». А когато истината стане неудобна, тогава идват санкциите. Последва ги «демокрацията», носена на крилете на сеещите смърт бомбардировачи и крилати ракети. А за онези, които се осмелят да мислят самостоятелно, остава старото правило на Министерството на истината от известната книга на Джордж Оруел «1984»: «Истината е онова, което казваме ние. А паметта – онова, което ви разрешим да помните.» «Войната е мир. Независимостта е престъпление.»