Автор: Пресиян Петров
Джоузеф Робинет „Джо“ Байдън младши роден на 20 ноември 1942 г. е 47-ият вицепрезидент на САЩ. Байдън е сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ от 1973 до 2009 г. На 4 ноември 2008 г. е избран за вицепрезидент на САЩ в тандем с кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама, а на 20 януари 2009 г. встъпва в длъжност.
Байдън е роден в Пенсилвания и израства в католическо работническо семейство. Дипломира се като юрист. От 1973 до 2009 година е представител на щата Делауеър в Сената. Там в продължение на години е бил председател на Комисията по външна политика. По тази линия е пътувал в различни страни и се е срещал с високопоставени политици от цял свят.
В личния си живот обаче Джо Байдън получава няколко жестоки удара от съдбата: през декември 1972 при автомобилна катастрофа загиват първата му съпруга Нийла и тяхната едногодишна дъщеричка Наоми. През май 2015 година губи и най-големия си син Бо, който на 46-годишна възраст умира от мозъчен тумор.
Самият Джо Байдън се подлага на две операции през 1988 заради мозъчни аневризми. Докторът, извършил операциите, потвърди през миналата година, че двете хирургически намеси по никакъв начин не са се отразили на психическото здраве на пациента.
Той би бил най-старият президент на САЩ.
Джо Байдън е човек с дългогодишен политически опит. Демонстрирал го е неведнъж в участията си по телевизията и пред избирателите. В някои негови участия обаче изпъква и нещо друго – той нерядко е бил критикуван заради това, че се оплита в изказа си и не довършва започнати изречения. Непрекъснато забравя, губи се в реалността, обърква имена, фамилии, географски имена и подробности от собствената си биография. Стигна се дотам, че специално заради Байдън бяха променени правилата на дебатите, като му разрешиха да е седнал. Противниците му спекулират, че проблемите му може да се дължат на деменция. Байдън е на 77 години и при евентуалното си встъпване в длъжност през януари 2021 година ще е навършил 78. А това би го направило най-възрастният президент в историята на САЩ. Засега този рекорд се държи от Доналд Тръмп, който стана президент на 70-годишна възраст.
Лесно е да се забрави, но Джо Байдън е пробив, който много малко хора взеха на сериозно като основен политически кандидат. Барак Обама промени хода на кариерата на Байдън, и след като стоя до най-популярния политик в Америка в продължение на осем години, Байдън най-накрая спечели основния вот, който никога не успя да събере сам.
Трети опит
„Спящият Джо“ (прякорът, който настоящият държавен глава използва при обръщението си към бившия вицепрезидент) обаче трябва да отвори широко очи, ако не желае да допусне комфортната преднина да се изплъзне от ръцете му. Защото се е случвало и преди.
Байдън се кандидатира за трети път за президент на САЩ. Предишните му два опита (1988 г. и 2008 г.) завършват с бърз и безславен провал.
При второто си участие той се отказва още след първичните избори в първия щат – Айова, тъй като преднината на Обама и Клинтън е твърде голяма. По-късно удря джакпота, когато първият чернокож президент на САЩ го посочва за „втори човек в държавата“.
Когато през 1987 г. Байдън обявява кандидатурата си за изборите през 1988 г., той е смятан за един от основните фаворити. Тогавашният председател на правната комисия на Сената добива популярност заради възгледите си, които се харесват на „умерените“ избиратели (да ви звучи познато?) и на „бейби бумърите“. През първата четвъртина на 1987 г. той успява да събере повече пари от всеки един кандидат – 1,7 милиона долара.
През септември същата година той все още е един от лидерите сред демократите. Тогава обаче се разкрива, че е плагиатствал част от речите си и че е излъгал за успехите си като студент от Университета на Сиракуза. Кампанията официално e закрита на 23 септември 1987 г.
Тъмната страна
Като председател на правната комисия на Сената през 1991 г. той води изслушването на адвоката Анита Хил, която обвинява консервативния кандидат за върховен съдия Кларънс Томас в сексуален тормоз. Байдън позволява на републиканците да се държат грубо с нея. Въпреки че кандидат-президентът лично се извинява на Хил години по-късно, поведението му влиза в разрез с очакванията на съвременните избиратели на Демократическата партия – особено тези, които бяха против назначаването на Брет Кавано за върховен съдия през 2018 г., отново поради обвинения в сексуален тормоз.
През 2002 година Байдън подкрепи с гласа си в Сената инвазията в Ирак.
През 2007 г. Байдън отправи лошо обмислен, откъм словоред, комплимент към Обама, който може да бъде възприет за расистки от някои гласоподаватели:
„Той е първият мейнстрийм афроамериканец, който е ясен и умен, и чист, и добре изглеждащ мъж”, заяви той. – Това си е история, само по себе си“.
Байдън трябва да поработи и над невербалната си комуникация с хората около себе си, особено в ерата на крайния феминизъм.
През март и април няколко жени се оплакаха, че са се почувствали унизени, след като бившият вицепрезидент ги е хващал леко за раменете, щипал ги е по бузите или ги е целувал по челото. Някои от критиците му започнаха да го наричат „Зловещия чичо Джо“.
Бившият вицепрезидент на САЩ е използвал позицията си, за да спре разследване срещу украинската газова фирма, за която работи синът му. Подновеното разследване по случая може да хвърли сянка върху амбициите му да влезе отново в Белия дом
По време на събитие на Комитета по външнополитически отношения миналата година Байдън описа как през март 2016 г. е заплашил украинския президент Петро Порошенко, че Вашингтон ще изтегли кредитни гаранции за един милиард долара и ще изправи страната пред банкрут, ако главният прокурор Виктор Шокин не бъде незабавно уволнен. “Аз казах: няма да получите милиарда. Погледнах го и казах: заминавам след шест часа. Ако прокурорът не е уволнен, няма да получите парите”, пресъздава разговора Байдън. “Е, кучият му син беше уволнен. И те сложиха на мястото му някакъв, който беше солиден по онова време”. Байдън също така заявява, че президентът Обама е подкрепял тази заплаха.
„Обамагейт“, подслушването, което тайните служби по нареждане на администрацията на президента Обама са осъществявали в Тръмп Тауър по време на кампанията през есента е скандал, който ще надмине по мощ Уотъргейт. Това е най-голямото погазване на закона и морала в американската история. В изявлението си Обама заявява , че „не е одобрил” подслушване, а не че не е знаел за подслушване или че не е имало подслушване!
Изобщо не е учудващо, че Джо Байдън веднага започна да финансира кампанията си с дарения от шефове на телекоми и здравни застрахователи. Кой ще му каже, че не трябва да го прави? Лобистите, съветващи кампанията му? Медийните магнати-милиардери, канещи го в холивудските си имения? Партийната върхушка от бивши функционери в администрацията на Обама, които го виждат като най-доказалия се представител на статуквото? В очите на хората, които имат значение, Джо Байдън прави точно това, което се очаква от него.
Нещата в крайна сметка са прости. Милиони хора, все още не са видели доказателства, че той не играе играта точно както трябва.
Говорим за човек, който е изградил кариерата си като представител на кредитната индустрия във Вашингтон, докато в същото време си е изграждал репутация на обикновен, земен типаж. Говорим за човек, който е гласувал против еднополовите бракове, когато са били непопулярни – а по-късно, когато вече идеята става популярна, получава аплодисменти за смелостта да си промени мнението. Говорим за човек, изиграл ключова роля за стартирането на „войната срещу дрогата“ и бума на броя на хвърлените в затвора, но въпреки това бива широко възприеман като чувствителен мъж, чиято емпатия е изградена върху трагичната загуба на един от синовете му. Говорим за човек, който е гласувал за войната в Ирак, макар по всичко да изглежда, че си е давал сметка колко лоша идея е това.
След което се извини. Стана вицепрезидент на Обама, чиято популярност сред левите се дължеше до голяма степен на съпротивата му срещу тази война. А сега Байдън ще се опита да обязди връзката си с популярния бивш президент, за да влезе в Белия дом. Всички коментатори ще го представят като основен претендент, ще потекат щедри дарения за кампанията му, а корпоративните директори ще му намигат приятелски, нищо че е получил и подкрепата на организирания труд в лицето на пожарникарския синдикат. Байдън вече е напреднал доста в това да обединява всички, на които им харесва да гледат как света гори.
Влизането на Байдън в надпреварата означава, че неговият тип си има представител. С неговото включване демократическите гласоподаватели вече могат да избират от пълна палитра кандидати: от „Истински ляв бунтовник“, през „Клиширан, нахъсан и млад, който си лъска CV-то“ и „Неразличим амбициозен конгресмен“, та до „Същият стар тип бял мъж както винаги“.
Това не е притеснително, здравословно е. Така вътрешните избори на демократите ще се превърнат в перфектно допитване къде се намират САЩ в момента. Джо Байдън, аватар на миналото, вярва че е в добра позиция, защото след шока от годините управление на Тръмп, хората ще искат да се върнат към това, което е било. Но той греши. Хората искат да отидат на ново място. Напълно очаквам, когато Байдън излезе от щаба на кампанията си, да пропадне в огромната пропаст, която се е отворила от тектоничното придвижване на Америка на ляво.
Няма нищо страшно в кандидат, представляващ същата политическа философия, която генерира сред обществото този смъртоносен цинизъм. Този очевиден факт никога няма да бъде приет от този сорт хора, които вярват, че Джо Байдън е отговора на проблемите – защото приемането му би представлявало присъда за цяло поколение лидери, които се считат за успешни.
Демократическата партия отдавна е корумпиран инструмент за обслужване на богатите и залъгване на бедните. Да се обвинява тяхната роля за това, че САЩ са стигнали до сегашното положение, е все едно да се сърдиш на алигатор, че ти е отхапал ръката, след като сам си я пъхнал в устата му. Техният провал да изпълнят дълга си позволи катастрофите да започнат да се трупат. Те не спряха пост-рейгъновата експлозия на икономическото неравенство, те не спряха милитаризма, който вкара страната в безкрайна война, те започнаха да хвърлят най-уязвимите граждани в пастта на злата машина, наречена „правораздаване“, в замяна на което получиха гласовете на расисти. Те спечелиха своя ред да са на власт като се съгласиха да не използват тази власт за общото благо.
