Автор: Румен Дечев
Последните изпълнения във вътрешната и външна политика на Русия я превръщат в истински Абсурдистан.
- Конфликтът в Хабаровск
Ще започна, че хората на Путин арестуваха твърде популярния сред народа губернатор на Хабаровск Сергей Фургал в обвинение в убийство от преди 20 години??? Каква борба с престъпността само! Нещо като изцепките на нашия Гешев ми заприлича. Истинската причина обаче е ясна за всички – Фургал спечели доверието на народа в своята област и засенчи тотално кандидата на „Единна Русия“. Това за корумпираната върхушка е много лош пример, съответно – абсолютно недопустимо. Но и хората вече не искат да се примиряват с олигархичната диктатура и арестът на Фургал предизвика многобройни спонтанни протести, което властите съвсем не очакваха. Как ще се развият нещата, бъдещето ще покаже, но и сега е ясно, че управляващите се изолират все повече и повече от руския народ. - „Пандемията“ коронавирус?
В същото време продължава блокадата на руските граждани, наложена с „мерки“ срещу измислената пандемия от коронавирус. Да припомня, че първоначално Путин осмиваше Запада и твърдеше, че , „когато вирусът премине границите на Русия, се превръща в обикновен грип“. После (както и наш Бойчо) съзря предимството гражданите да стоят под перманентна карантина и наложи един от най-свирепите ограничителни режими по света. Логично обаче този режим удари и без това слабата руска икономика, като само за текущия месец спадът в промишленото производство е около 9%! - Безумията в Чехия и Беларус
Съвсем наскоро от ГРУ бяха решили да тровят кмета на район на Прага, който махна паметника на маршал Иван Конев, но се натъкнаха на твърдия отговор на Чешката република, която изгони няколко руски дипломата. Гражданите на Прага пък, имайки предвид невъзприемчивостта на днешните руски власти, в добавка инсталираха на мястото на паметника тоалетна. Руснаците уж си взеха бележка и замълчаха… но не за дълго. Верни на пълната си неадекватност със света, който навлиза решително в 21 век, за изборите в Беларус изпратиха цяла кохорта от наемници на ЧВК „Вагнер“, за да свалят Лукашенко, който нещо хич не им цепи басма. Лукашенко в типичния си безцеремонен стил ги арестува и заяви, че ще ги предаде на Украйна. Възмутена, постсъветската пропаганда писна, че, видите ли, хората щели да пътуват до Истанбул. Само дето не можаха да обяснят как от Москва се пътува за Истанбул през Минск. Проблеми с географията, както се казва. - Безумията в България
Най-страшни за нас обаче са безумията на руската политика в България. Те започват с инсталирането в страната на ред криминални групировки като Мултигруп, СИК, ТИМ и прочие, допълнени с не по-малко съмнителни партии от рода на ДПС с Ахмед Доган и Дилян Пеевски (абсолютно съветско начинание), внедряването на руския агент Симеон 2 на власт, поддръжката за кабинетите на Борисов, издръжката на недоразумението Волен Сидеров, бивш ПР на проруската криминална групировка Мултигруп. За по-новото проруско недоразумение Марешки няма и да коментирам. Към тази камарила, не се заблуждавайте, се причислява и Бойко Борисов с учителката по руски – Фандъкова. Всички те изразяват и гарантират съветско-руското опекунство над България. Типичен пример за това опекунство бе изложбата за Съветската армия „освободителка“, както и другата за измислената някъде в Македноия „руска азбука“ Пази Боже сляпо да прогледа! - Освобождаването от освободителите
Очевидно е, че освобождаването от „освободителите“ се превърна в необходима предпоставка за оцеляването на България. Без това няма да ни има. Но това освобождаване минава не през полягането пред новите евроатлантически „освободители“, а през създаването на истинска национална българска партия, която за разлика от т.н. Обединени „патриоти“ реално ще се заеме с проблемите на България и ще поддържа отношенията ни както с Русия, така и с европейските и други партньори от позицията на националното достойнство и националния ни интерес. - Руснаците
А руснаците си остават близък на нас славянски и православен народ, с които имаме над 1000 годишни отношения в културата, религията, политиката и икономиката. Тези отношения трябва да се съхранят, те са от полза и за двата народа, но трябва ясно да им кажем: „Че сме близки, близки сме, ама недейте, все пак, боси през краставиците!“
