СЪБИТИЯТА В БЕЛОРУСИЯ. ПОД ЛУСТРОТО НА ДВУЛИЧНА ГЕОПОЛИТИКА

Автор: Румен Дечев

Онзи ден на Орлов мост организаторите (кои точно?) бяха замислили полит-просветна масовка. Пред наредените амфитеатрално пейки се прожектираше американски документален филм за протестите в Украйна от есента на 2013 г., довели до падането на Янукович. Имаше и плакати с позоваване на „тирана” Лукашенко и др. в този дух. Естествено най-актуална е линията на сравнение Лукашенко – Борисов, двамата диктатори, които народът трябва да свали. Така Лукашенко се поставя в един ред с Янукович и Борисов и дилемата в Белорусия започва да изглежда повече от проста. А тя не е. Нека да анализираме.

1. УКРАЙНА НА ЯНУКОВИЧ. Случаят с Украйна вече е добре познат. Крайно корумпираният Янукович, свързан с путинската шайка в Кремъл, предизвика недоволството на огромна част от украинците. Ситуацията бе използвана за бърза геополитическа акция на глобалистите, целяща разбиване на руския свят, противопоставяне Украйна на Русия, премахване базите на Руския черноморски флот в Крим и превръщането им в американски – важен етап в унищожаването на Русия като велика сила и нейното разбиване на по-малки държавици, ограбване на несметните й природни ресурси (цел, заявена още от Бжежински и Мадлен Олбрайт, експонирана у нас от Мони Паси). Пак в обсега на тези планове беше ограбването на Украйна, унищожаването й като национална държава. Планът, като всеки план, успя в някои направления, в други не. В Украйна бе установена истерична антируска власт. Изкуствено, посредством „националистичен” натиск спрямо проруски ориентираното население бе предизвикан конфликтът в Донбас. На Русия бе отворен тежък военен и политически фронт. В Крим Русия взе реванш, връщайки към територията си тази стара руска област. Успех за инициаторите имаше и замисления план относно ограбването на Украйна. На смяна на корумпирания Янукович дойде дваж по-корумпираният Порошенко, Украйна се свлече в блатото на анархията и корупцията. В още по-големи мащаби о преди, но с участието на новите американски „съюзници”. Случаят със сина на днешния американски кандидат-президент Байдън, настанил се спешно в Украйна, е повече от показателен.
2. БЪЛГАРИЯ НА БОЙКО БОРИСОВ. Специфика на Борисов в сравнение с Украйна е в това, че той играеше доста по-умело, удовлетворявайки всяка претенция на глобалистите и Израел, едновременно обслужвайки и Кремъл. За сметка на България, разбира се. А общото с Украйна на Янукович е, че двата корумпирани режима създаваха предпоставки срещу тях лесно да се организира протестно движение или „майдан” както стана популярно да се нарича след 2013 г. В България, видно е от представения гербаджийски проект за конституция и лансирането на живеещия в Израел Николай Младенов за служебен премиер, също ще се търси окончателно изтласкване на руското влияние, засега прикрито отстоявано от съюза на ГЕРБ с ДПС.
3. БЕЛОРУСИЯ НА ЛУКАШЕНКО. Нека спрем поглед на Белорусия на Лукашенко, която, както посочих с примера на политпросветното мероприятие на Орлов мост, глобалистите поставят на една линия с Янукович и Борисов. И точно тук е измамата, защото Александър Лукашенко е явление от съвсем друг порядък. Лукашенко, бивш председател на колхоз, депутат в парламента, доби популярност с призивите си за борба с корупцията и стана президент на потъващата в разложение в началото на 90-те години на ХХ в. (точно както Русия, Украйна и България) бивша социалистическа страна. В това отношение той придоби популярност досущ като Борисов, който предизборно заплашваше да се разправи с корупцията на „Тройната коалиция”. И двамата установиха своя силна лична власт. Но тук приликите спират, защото Борисов установи една безскрупулна криминална власт, за да тъпче и ограбва българското общество, докато Лукашенко разчисти със здрава ръка обраслата с бурени Белорусия, установявайки макар и лична, но стабилна народна власт. Резултатите за Белорусия бяха меко казано фантастични. Лукашенко спаси големите белоруски държавни социалистически предприятия (от типа на българските машиностроителни заводи), преустрои ги да действат в пазарни условия, а с това спаси Белорусия от масова безработица, разорение, емиграция и опустошение (точно тези процеси вече три десетилетия унищожават Русия, Украйна и България). Лукашенко не допусна разбиването на образователната система и здравеопазването и Белорусия не позна демографските катастрофи на споменатите три страни. Използвайки мощния държавен сектор и възможностите за планиране, които той предоставя, Лукашенко успя да улови водещата тенденция към цифровизация на икономиката, да вложи огромни капитали и да превърне Белорусия в една от водещите световни сили в ИТ-сектора. За 2017 г. (последните данни с които разполагам) този сектор е нараснал с 40%, което никога не е било постигано дори от Китай. За да не бъдат взети тези ми констатации за „комунистически фантазии”, прилагам статия от 2018 г. на руския елекронен вариант на „Форбс”, списанието на глобалистичния едър капитал, за развитието на цифровата икономика в Белорусия.
4. НАЦИОНАЛНИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ. Успехите на Белорусия не биха били възможни, ако тя не отстояваше последователно националния си суверенитет. Огромна е заслугата на Лукашенко, че в изключително сложна ситуация, на практика без съюзници, отстоя суверенитета на Белорусия както срещу агресията на Запада и глобализма, така и срещу попълзновенията на „приятелска” и „съюзническа” Русия. Който е поне малко запознат с руското интернет пространство, знае добре какъв поток от помия там се излива ежечасно срещу Лукашенко. Руската олигархия храни огромни апетити към печелившите белоруски предприятия, а спирачка на тези апетити е твърдата ръка на Лукашенко. От друга страна както за Запада на глобалистите, така и за Русия на Путин Лукашенко стана много лош пример. С успехите си той показва, че едно добро народно управление е възможно и се превърна в алтернатива на путинската корумпирана олигархия. Лукашенко стана идол на руския антипутински национализъм. И логично е, че точно Русия на Путин изпрати командосите от ЧВК „Вагнер” в навечерието на изборите, за да всяват размирици в Минск. Лукашенко обаче ги разкри и арестува. Впрочем, съхраняването на изключително подготвени белоруски служби за сигурност, за което свидетелстват редица руски експерти, е една от гаранциите за суверенитета на Белорусия.
5. ЗАЩО ПРОТЕСТИ? Откъде тогава, при тези наистина забележителни успехи, днешните масови протести срещу Лукашенко. Очевидно е, че превърнала се в символ на отрицанието на неолибералния модел, Белорусия е една от основните мишени на глобалистите. Очевидно е също, че към глобалистите в омразата си към Лукашенко се присламчват и путинистите. Но знаем от събитията в Украйна и България, че за масови протести все пак трябва да има някакъв вътрешен проблем, върху който да се надгражда стратегията на оранжевите революции. Доколкото мога да преценя от информацията, с която разполагам, този проблем е резултат на самите успехи на Белорусия. Запазвайки населението в страната, увеличавайки неговата квалификация, създавайки огромен ИТ-сектор, Лукашенко създаде една образована, високо платена и съответно претенциозна прослойка от млади специалисти. Тази прослойка младежи също е в голяма степен повлияна от потребителската идеология на глобалисткия Запад, което е предпоставка за много манипулации. Диалогът с тези млади хора става труден. Те са крайно невъзприемчиви към рецидивите на командно администриране от миналото, които можем да наблюдаваме при Лукашенко, те не желаят да бъдат само обект на управление, а да участват в него. Стои въпросът за функционалната идеологическа система, която да обхване тези млади хора, да им предложи истински духовни ценности, които да следват. Тук неминуемо е мястото и ролята на потисканото с години православие. Преустройството на управленската и духовна система са големите проблеми, които се изправят днес пред Белорусия на Лукашенко. Иска ми се да вярвам, че този доказал добронамереността си човек вече го осъзнава и ще направи нужното за тяхното разрешаване.