АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
Нашата история, може би – за разлика от историите на други народи – по-малко драматични, познава добре явлението на „заспиване“, „пробуждане“ и „разцвет“ на общонародното съзнание. Ако за някой историк, културолог, философ, другаде по света, е загадка дали е възможно цял един народ да заспи, а след това целокупно да се пробуди, да си припомни най-доброто от живота си преди съня и да изгради нова култура, преплитаща стара традиция и нови идеи, то за нас това не е въпрос, а преживян опит.
В тази особеност на българската история има нещо много, много интересно и странно. История, в която се забелязват цикли, подобни на природните сезони. Семена, пазещи гена и дремещи в почвата, които изчакват условията навън да станат подходящи, за да покълнат, израстнат и разцъфтят. И, макар че явленията на възход и упадък на цивилизациите са добре познати навсякъде по света, елементът на временно заспиване, изпадане на културата в латентно състояние и чудото на последващо ново пробуждане съвсем не са толкова познати. Благодарение на тази особеност на българския дух да се преражда, днес имаме Трета българска държава. Това е безценен исторически опит, който ние трябва да осъзнаем и използваме.
Затова и имаме този оригинален, дори, май – уникален в света, празник – Денят на народните будители. Ние разбираме колко огромно е значението на хората, които във времената на всеобщо заспиване, упадък на знанието, самосъзнанието и нравите, запазват познанието и верния дух – пазителите на културата, както и на тези, които – когато настане време, разпознават момента и пробуждат изпадналия в унес целокупен народ – Будителите. Благодарение на примера на тези големи българи, знаем и средствата за това – средствата с които може да се пробуди народ…
Заради този наш опит, ние знаем добре: будителите са най-важните в историята! Бъдете будители! Честит празник!
Не мога да не притуря, както всяка година, и този откъс от прекрасното слово на един от инициаторите на учредяването на днешния празник – Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение. Ясно личи, че през 1922 г. българите много по-добре са съзнавали какво правят и накъде трябва да се движат, отколкото ние днес. Тогава сме били във фаза на разцвет, а днес отново сме в сън, надяваме се – само в следобедна дрямка.
„Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…“
