ПРЕВОД: ЮЛИАНА ИЛИЕВА
Съединените щати са водили повече от дузина „тайни войни“ през последните две десетилетия, според нов доклад от Центъра за правосъдие Бренан към Юридическия факултет на Нюйоркския университет. Чрез комбинация от наземни битки, въздушни удари и операции на прокси сили на САЩ, тези конфликти бушуват от Африка през Близкия изток до Азия, често напълно непознати за американския народ и с минимален контрол от Конгреса.
„Това разпространение на тайна война е сравнително скорошен феномен и е недемократичен и опасен“, пише Катрин Йон Ебрайт, съветник в Програмата за свобода и национална сигурност на Центъра Бренан.
„Провеждането на враждебни действия в страни, за които не се съобщава противоречи на нашия конституционен замисъл . Това приканва към военна ескалация, която е непредвидима за обществеността, за Конгреса и дори за дипломатите, натоварени с управлението на външните отношения на САЩ.
Тези тайни конфликти са активирани от Разрешението за използване на военна сила от 2001 г., влязло в сила след атаките от 11 септември, както и от статута за тайни действия, който позволява тайни операции без приписване, основно провеждани от ЦРУ. Съединените щати също разчитат на набор от неясни органи за сътрудничество в областта на сигурността, които The Intercept е разследвал по-рано , включително в експозе по-рано тази година , което разкрива съществуването на неотчетени антитерористични усилия на САЩ в Египет, Ливан, Сирия и Йемен. Ebright документира така наречените програми 127e, известни с правното си наименование, в тези страни и 12 други: Афганистан, Камерун, Ирак, Кения, Либия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сомалия и Тунис, както и държава в Азиатско-тихоокеанския регион, който все още не е публично идентифициран.
Органът 127e, който позволява на американските командоси да наемат местни сурогати в ръководени от САЩ мисии, насочени към враговете на САЩ за постигане на целите на САЩ, е само едно от трите нископрофилни усилия, анализирани в доклада на Brennan Center. Друг, 10 Кодекс на САЩ § 333, често наричан „глобален орган за обучение и оборудване“, позволява на Пентагона да осигурява обучение и екипировка на чуждестранни сили навсякъде по света. Далеч по-мрачният орган 1202 позволява на Министерството на отбраната да предлага подкрепа на чуждестранни сурогати, участващи в нередовни военни действия, насочени срещу почти равностойни конкуренти като Китай и Русия.
Докладът предлага най-пълния анализ досега на правните основи, объркването в Конгреса и объркването на Пентагона около тези усилия и обяснява как и защо Министерството на отбраната е успяло да води конфликти под масата през последните 20 години .
„Докладът на Центъра Бренан подчертава необходимостта да хвърлим светлина върху нашите отбранителни дейности, които са били прикрити в тайна твърде дълго. Обществеността и Конгресът трябва да знаят най-малкото къде и защо изпращаме нашите военнослужещи в опасни условия“, заяви пред The Intercept конгресменът Сара Джейкъбс, D-Calif., член на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите. „Надявам се, че този доклад засилва спешността на Конгреса да си върне военните правомощия, да премахне съществуващите вратички в програмите за сътрудничество в областта на сигурността и да гарантира, че нашите стратегии съответстват на нашите ценности, цели и ангажимент към нашите военнослужещи.“
„Разбирането на Конгреса за воденето на война от САЩ често не е по-добро от публичните записи“, пише Ебрайт. „Дипломатическите колеги на Министерството на отбраната в Държавния департамент също се борят да разберат и да придобият представа за обхвата на военните действия на САЩ. Там, където контролът на Конгреса се проваля, това се случва и с надзора в рамките на изпълнителната власт.
Анализът на Ебрайт е особено просветляващ в случая със Сомалия, където Съединените щати разработиха две ключови прокси сили, Бригада Данаб и Силите за сигурност Пунтланд. ЦРУ започна изграждането на Силите за сигурност на Пунтланд през 2002 г. , за да се бори срещу свързаната с Ал Кайда Ал Шабаб и по-късно срещу Ислямска държава в Сомалия или ISS. Силите бяха прехвърлени под военен контрол на САЩ около 2012 г. и продължиха да се бият заедно със силите за специални операции на САЩ в продължение на десетилетие. „В Пунтланд изградихме тази способност, като ги обучихме на тактическо ниво и как да се поддържат и да следват добра стратегия за борба с бунтовниците срещу Ал Шабаб“, Дон Болдук, бивш началник на Командването за специални операции в Африка и сега републикански кандидат за Сенат в Ню Хемпшир, каза пред The Intercept в интервю от 2019 г.
Ебрайт отбелязва, че прокси бойците са били „до голяма степен независими от сомалийското правителство, въпреки че са били елитна въоръжена бригада и едни от най-способните сомалийски части за специални операции. И отношенията им с американските сили дълго време бяха пазени в тайна, като американски официални лица отказаха присъствието на военни съветници в Сомалия до 2014 г.
По-притеснителното е, че нейният анализ предполага, че за значителен период от време не е имало ясна правна основа американските военни да се бият редом с тези сили и да ги ръководят. Администрацията на Обама определи Ал Шабаб като свързана с Ал Кайда сила и по този начин легитимна цел съгласно AUMF от 2001 г. през 2016 г. Тази администрация направи същото за Ислямска държава през 2014 г., но ISS никога не е била публично идентифицирана като свързана с ISIS сила от всяка администрация. Това означава, че Пентагонът е разработил и се е сражавал заедно със Силите за сигурност на Пунтланд от 2012 г. и бригадата Данаб от 2011 г. — под ръководството на 127e и 333 органи за сътрудничество в областта на сигурността — преди AUMF да бъде решено да разреши военни действия срещу Ал-Шабаб и ISIS, още по-малко ISS.
„Министерството на отбраната е недвусмислено, че не третира § 333 и 127e като разрешения за използване на военна сила. Реалността не е толкова ясна“, пише Ебрайт. „В края на краищата американските сили са използвали тези власти, за да създават, контролират и понякога участват в битки заедно с групи като Силите за сигурност на Пунтланд и Бригада Данаб.“
През последните 20 години президентите последователно са претендирали за широки права да действат при самозащита, не само на американските сили, но и за партньори като силите за сигурност на Пунтланд и бригадата Данаб, което, отбелязва Ебрайт, потенциално позволява на САЩ да се бият с отдалечени противници при липса на разрешение от Конгреса.
Представителят Джейкъбс каза, че е трудно да се увери военната общност в нейния район в Сан Диего, „че правим всичко възможно, за да ги предпазим, когато Конгресът разполага с толкова малко информация, да не говорим за надзор върху това кога, къде и как сме използвайки военна сила. Опитите да се избегне контролът от страна на Конгреса – и абдикацията на самия Конгрес от нашите военни правомощия – е от основно значение за това как се озовахме във вечни войни, скока в цивилните жертви и неуспешните стратегии, които прахосват долари на данъкоплатците и подхранват самите конфликти, които се опитваме да реши.”
Разширителните дефиниции на колективната самоотбрана на пълномощниците също са особено тревожни по отношение на органа 1202 , който изисква дори по-малко надзор от 333 и 127e и се „използва за предоставяне на подкрепа на чужди сили, нередовни сили, групи или лица“, участващи в нередовни военни действия. Въпреки че е моделиран след 127e, 1202 е насочен не към регионални терористични групи като ал-Шабаб и ISS, а към „държави измамници“, като Иран или Северна Корея, или близки противници като Русия и Китай. „Широко тълкуване на изпълнителната власт на използването на сила от властите, когато се комбинира с 1202, може да доведе до битка, която Конгресът не е одобрил, срещу мощни държави“, каза Ебрайт пред The Intercept. „Органът 1202 да има толкова малко надзор при рисковете, които носи – когато управлявате прокси сили срещу мощни, дори въоръжени държави – е голяма грешка.“
Докладът предлага предложения за подобряване на конгреса и обществения надзор, налагане на баланса на военните сили в правителството и предотвратяване на военни действия, които не са разрешени от Конгреса. „Отмяната на §§ 333, 127e и 1202 би върнала баланса на силите там, където беше преди войната срещу тероризма“, пише Ебрайт, принуждавайки Пентагона да убеди Конгреса, че изграждането на чужди пълномощници в чужбина е в интерес на националната сигурност на Съединените щати. Това е критично, като се има предвид, че работата от, със и чрез чуждестранни сурогати и съюзници е от ключово значение за глобалната визия на Пентагона, според наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана на администрацията на Байдън .
„И двата документа подчертават, че DOD гледа на сътрудничеството в областта на сигурността като на бъдещето на своя подход“, каза Ебрайт пред The Intercept. „Междувременно, на Капитолийския хълм и в по-широката общественост, ние не водим разговори за това какво означава това, в ущърб на гласоподавателите да разберат къде сме във война и как това ще се отрази на военното участие и закрепването в чужбина.“
