АВТОР: Доц. Трендафил Кръстанов
НЕИЗВЕСТНОТО ЗА КУЛТА НА СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ И СВ. ЙОАН ЕКЗАРХ
СТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДУХА
В СВЕТЛИНАТА НА НОВИТЕ ОТКРИТИЯ В КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКАТА
Годишнината от смъртта на св. Кирил Философ на 14 февруари 869 г. е повод за нов поглед към Кирилометодиевистиката от началото, да се проследи възникването и
разпространението на култа към св. Седмочисленици и свързаните с него дело и култ
на св. Йоан Екзарх, за създаването на българската държава на духа.
ИМА ЛИ КУЛТ КЪМ СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ В БЪЛГАРИЯ?
Някои чужди и наши учени преповтарят, че в България нямало мощи на светите
Кирил и Методий и техните първи ученици, известни като свети Седмочисленици,
затова култът към тях бил възникнал на други места и по-късно бил „българизиран“ (Чешмеджиев 2001).
При тази манипулация се премълчават известни и безспорни факти и се изхожда от
сегашните граници на държавата, а не от времето от 869 до 1018 г., когато България 150 години граничи с Адриатика и има непосредствени връзки и със стария Рим.
Да проследим фактите, каквито са били през първите векове от създаването и разпространението на култа им от IX до XIV в. в български провинции, а не според
мистификации от XIX-XX в.
● 80-те години на XX век са преломни не само за Европа, но и за науката
Кирилометодиевистика и българистика. Тогава е публикувана библиография, която
обхваща хиляди заглавия до 1980 г. (Дуйчев 1985). По същото време и след това са публикувани съобщения или резултати от нови извори, изследвания и точни справочници:
● През 1982 г. бе открито Ватиканско евангелие от началото на X век в палимпсестен ватикански гръцки кодекс Codex Vatican Gr. 2502 г. (Кръстанов 1992), което се оказа най-старият препис на първата славянска книга – кратко изборно евангелие, преведено от Константин Философ и Методий преди Моравската мисия от 863 г. „Это бесспорно болгарский памятник X века” според руската изследователка Лидия П. Жуковская /1988/ и това е най-старият славянски ръкопис, известен сега (Дограмаджиева 1997)
● През 1986 г. в Солун бяха препечатани две Служби на св. Седмочисленици на гръцки език. Освен познатата Мосхополска от 1742 г., тук е добавена и отпечатаната преди това във Венеция Бератска служба от към края на XVII или началото на XVIII в. /5/, но според ватикански извор тя е дело на Драчкия и Охридски митрополит Григорий II от XIV в., който пък е ползвал по-стари български извори. В нея има отделен канон за св. Ангеларий и св. Горазд от неизвестен книжовник Михаил монах, а текстът на Охридската легенда, който се приемаше като Кратко житие на св. Климент Охридски, тук е даден като Житие на св. Сава седмочисленик (Кръстанов 2007).
● Неизвестен препис от Служба на св. Кирил в ЦИАИ 113 даде повод за
потвърждаване наличието на акростих САВА ПЯ и авторството на Сава Седмочисленик, български апостол, а Бойка Мирчева потвърди тази идентификация с откритието на фразов акростих с името и прозвището му – синкел Сава. Тези факти дават основание за твърдението; че синкел Сава е написал не само Службата на св. Кирил, но и краткото му житие, наречено Успение Кирилово в IX в.
● Стефан Кожухаров публикува откритието си, че Наум мизийски и Охридски
чудотворец е автор на Канон за апостол Андрей , а Георги Попов публикува
поредица от открития на старобългарски оригинални творби с акростихове, в които са кодирани имената на българските книжовници Константин Преславски и Климент
Охридски /10/. Тези открития се оценяват като епохални в славистиката и от
чуждестранни учени.
●През 1988 г. излезе Описание на славянските ръкописи, открити през 1975 г. в
Синайския манастир, където гръцкият учен Тарнанидис сподели, че най-старите ръкописи на глаголица са по съдържание западни, но по текст и език – южнославянски /Тарнанидис 1988/, което означава български от 862 до 1018 г.
● През 1989 г. чешкият академик Ф. Мареш установи, че култ към св. Седмочисленици в Русия няма изобщо, в Чехословакия има от 1971 г., в Югославия – от 1986 г., а най-разпространен бил в Македония и Южна Албания, но не казва защо?
● Албански учени съобщиха за наличие на свети мощи на Ангеларий и Горазд и на частици от мощите на св. Седмочисленици в град Берат, сега в Албания .
Ватикански извори позволяват да се разбере защо именно там. В списък на епископите на град Велеград /сега Берат/ и Канина в Нов Епир, се изброяват имената на познати и непознати български епископи от IX-X в.: Сергий 878 г., Даниел, Климент от 906 до 25 юли 916 г. Така бе открита епископията на Климент Велички и Охридски
чудотворец, който първо е бил епископ Тивериуполски или Струмишки /893-906/, а
след това е преместен в град Велеград в Кутмичевица или третата част на България,
или както е познат и до сега в папския годишник: Бела /Велица/ в провинция Западна
България.
Тези факти обясняват наличието на частици от мощите на 15 Тивериуполски
мъченици и на св. Седмочисленици именно в седалището на българския епископ
Климент Велички, изпратен там от българските владетели Борис I /852-889/ още преди
да почине през 907 г. и Симеон /893-927/ в пределите на третата част на България или провинция Западна България. Този култ е бил общобългарски и през XIII век, кактоличи от Бориловия синодик от 1211г., където имената на св. Седмочисленици се изброяват за вечен помен наред с имената на българските царе и патриарси от X до XIII век.
Накратко – в български провинции е имало мощи или частици от мощи на св.Седмочисленици и около тях е възникнал общобългарски култ към тях още през X век, който по-късно е бил възприет и от други народи.
ИМАЛО ЛИ Е КУЛТ КЪМ СВ. ЙОАН ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ?
Още през Възраждането се споменава свети патриарх Йоан, но като
„терновски”, както са били изброявани и друга български царе и светци от X в. Руски учени посочват и стари ръкописи, където има помен за св. Йоан Екзарх. В Типографско евангелие от XII в. има помени само за четири „славянски” светци: св. Йоан Екзарх, св. Кирил, св. Методий и св. Климент папа Римски; а в ръкопис от Белградската
библиотека от XIII в. имало не само помен на св. Йоан Екзарх Български, но и тропар за него с текст:„ ти унищожи езическия свят и укрепи държавата на царя“ (Симеон). През последните години руски учени определят тази памет като „национална”, но в българския календар и до сега Йоан Екзарх не се споменава като наш светец. Защо?
Обяснението може да се търси в различни посоки. Възможно е както
книжовните трудове на самия Йоан Екзарх, така и помените за него и самите му свети мощи да са били отнесени в Киевска Русия (Турилов 1999) по време на походите на княз Светослав при окупацията на столицата Преслав и на друга крепости, епископски средища и обители не само през 968-972 г., но и при разграбването на българската столица Охрид през 1018 г. от византийците с помощта на руски отряди, на които е била дадена съответна част от плячката, според Васил Златарски.
Друго обяснение може да бъде широкото разпространение и преписване на трудовете на Йоан Екзарх в Русия от XI до XVIII в., но и наблюдението на прогръцките митрополити там, че в неговите текстове има не само преводи от гръцки език, но и свободни преводи и текстове без оригинали на гръцки език от Византия, както и неидентифицирани образци и най-важното, имало е текстове, които са свидетелствували, че той е „работил в Рим” ( Боню Ангелов 1984). Въпреки че той живее и твори през IX и началото на X в., повече от век преди разделението на християнската Църква от 1054 г., през следващите векове всякаква връзка със стария Рим е била отдаване на табу и damnation memoriae.
НОВО ЗА ДЕЛОТО НА ЙОАН ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ
● 1984 г. Боню Ст. Ангелов съобщи, че според руски ръкопис Йоан Екзарх е
„работил в Рим” и е преводач на Тълковно евангелие, където се срещат думи от книжовния български език.
● 1995 г. чешката изследователка Емилие Блахова, заедно с българката Живка Икономова, публикуваха изследването си за езика на известните 40 Беседи за евангелието на папа Григорий Двоеслов, които са преведени от латински език. Те повтарят, без да посочват конкретни факти, мнението на руски и чешки автори, че това
бил превод на старочещки език от XI век, но в него се срещат 70 лексеми, които са присъщи на езика на Йоан Екзарх от IX-X в. Според мен този превод е дело на Йоан Екзарх от латински език в Рим по поръка на Докс, брата на българския владетел
Борис.
● И в други текстове, които бяха публикувани като паметници на старата чешка литература от XI век, като Житието на св. Бенедикт Нурсийски, покровител на Европа,
се срещат десетки примери на задпоставен определителен член, безспорно най-яркия белег на говоримия и книжовен български език още от времето на Йоан Екзарх до наши
дни. Наскоро друг чешки учен посочи особености в езика на Молитва на св. Григорий Велики като старо чешкоцърковнославянски паметник. Накрая той посочва няколко
примера на хендиадион или превод на една дума с две, които обаче са обявени от немски учени преди това като особеност в езика на Йоан Екзарх.
● Новите и познати извори позволяват идентификацията на признатия велик
български писател Йоан Екзарх от IX-X в., създател на огромните компендиуми Богословие или Небеса, Шестоднев и десетина безспорни и предполагаеми слова :
◄ с българския дипломат от IX в. боил Йоан, който пристига на 29 август 866 г. В Рим заедно с други български благородници и боили Петър и Мартин, приети от папа Николай I /858-867/ и задържани там до 13 ноември, когато са им връчени знаменитите Отговори на папа Николай no допитванията на българите;
◄ с монах или черноризец Йоан, /в класическите старобългарски паметници не се среща гръцката заемка монах, а българските чръноризець, чръньць, мънихъ, йединакъ, който е написал на глаголица два канона, запазени в Синайски ръкопис /17/;
◄ с „грешни дякон” Йоан, съставил оригинала на Изборник, запазен в препис от 1076 г., който според Анастасий Библиотекар е бил дякон на Римската църква и негов приятел;
◄ с презвитер Йоан, доверен на папа Йоан VIII, който го пращал на
дипломатически мисии в Германия, Моравия, Далмация и България /879 г./;
◄ с презвитер Йоан Екзарх Български от 879 г., екзарх на архиепископ Методий Моравски и на България в град Морава, както е казано в Охридската легенда ;
◄ с архиепископ Йоан в България след 885 и по времето на Симеон , с
архиепископ Йоан Моравски след смъртта на св. Методий, изпратен от Рим преди 900 г. заедно с подчинените му епископи Бенедикт и Даниел, епископ Велички в провинция
Западна България /след 878 и преди 906 г./;
◄ с патриарх Йоан, издигнат от цар Симеон през 917 г.(Varnalidis 1968, p. 7);
◄ със светеца Йоан Екзарх, патриарх на българските земи, църковен строител на българските земи .
През последните десетилетия на XX и началото на XXI в. бяха довършени
публикациите на прецизни речници и справочници за езика и делото на светите Седмочисленици, като Речника на старата славянска литература, дело на Чехословашката академия на науките , Старославянский словар, колективно дело на
чешки и руски учени , Кирило-Методиевска енциклопедия в четири тома от 1985-
2003 и други . Въпреки че в някои от тях се прокарват мистификации от XIX век за началото на Кирилометодиевистиката в чешки земи и старите български паметници и
техния език са наречени „старославянски”, а не старобългарски, в тези прецизни речници безпристрастния учен ще се увери, че там е отразен говоримия и книжовен
език на българските славяни от VIII-XI в., който е признат и позволен от римски папи главно с оглед на българите и след 150 години /868-1018 г./ този език вече е сакрален
както за самите българи, така и като международен език и за други народи, които приемат това книжовно богатство и започват да го ползват и за свои нужди не само в неговата първоначална оригинална българска форма, но постепенно започват да вмъкват особености на съответните местни говори. Така се появяват няколко редакции на стария български книжовен език – староруска от XI век, старосръбска от XII век, старочешка и други.
КОИ СА СТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДУХА?
Великият руски хуманист и учен академик Д. С. Лихачов определи кратко и ясно делото на светите Кирил и Методий с крилатите думи – българска държава на духа,
която е неподвластна на чужда власт и време.
Но кой обезсмърти тяхното дело и подвига на техните първи ученици, наречени общо св. Седмочисленици, равноапостолни светила на България и Далмация?
Култът към тях е сътворен рано от български книжовници:
- За св. Кирил /починал през 869 г./ първата Служба с кратко житие Успение Кирилово) е от Синкел Сава Седмочисленик български; Пространно Житие Кирилово, Похвално слово за св. Кирил Философ , О писъменехь или За писмената са от храбрия Черноризец Йоан Екзарх Български още през IX в. в Рим, защото Шевченко пише, че Житие Кирилово е написано в Рим от очевидец рано, а езикът на Йоан Екзарх е един и същ с езика на неговите Учители Кирил и Методий според чешкия учен Вондрак 1896.
- За св. Методий /починал през 885 г./ – Житие и Похвално слово за Кирил и
Методий от Йоан Екзарх и Служба от Константин Преславски в българската столица IX в.; Кратко житие или Успение Методиево от анонимен автор. ( Kл. Иванова 1999) - За св. Сава / починал към края на IX в./ житие в Охридската легенда от X в., запазено в препис от XV в., подобно на Житието на св. Наум от X в.;
- За св. Ангеларий и Горазд /починали през 885 г./ има канон от Монах
Михаил на гръцки език, но е възможно това да е и Черноризец Михаил, християнското име на владетеля Борис-Михаил? - За св. Наум /починал през 910 г./, в гръцко песнопение наречен „славата на България“ има две жития на български език от X в., запазени в преписи от XVΙ в. и три жития на гръцки език, както и Служба на гръцки език, но върху основата на българска.
- За св. Климент /починал на 25 юли 916 г./ – българско житие от X в., може би преработка на Житието на св. Сава в Охридската легенда, Служба на български език от X в в късен препис; Пространно житие от Теофилакт Охридски или Българска легенда и по-късни служби и величания, запазени на гръцки език;
7. За св. Седмочисленици има две служби, запазени на гръцки език от XIV в. от Драчки и Охридски митрополит Григорий II, но върху основата на по-стари песнопения на български език, където те са наречени буквално „ седем равноапостолни светила на България и Далмация“ и друга от XVIII в. от йеромонах Константин в Мосхополе/1742 г./. Освен това именно в провинция Западна България или Нов Епир и Македония са запазени и многобройни други елементи на религиозен култ към тях – множество фрески в храмове и икони, свързани с наличните мощи или частици от свети мощи на общохристиянски и български светци там /Тома Кацори 1988, Бакалова 2003/.
Накрая накратко да погледнем отново фактите:
◄ презвитер Йоан през 879 г. е изпратен от папа Йоан VIII от Рим в Далмация и изрично в България;
◄при посещението при брата на владетеля Борис Докс му възлага да превежда на своя език тълклъанията на светите отци;
◄същият превежда от латински на своя български език Беседите на папа Григорий Двоеслов и други жития, молитви и тълкувания.
Тези факти помагат да разберем защо от Средновековието до сега единствено в България и Хърватско е имало глаголическа писменост, която е създадена с делото на великите славянски Учители Константин – св. Кирил и Методий и техни ученици, но безспорно и от великия български писател Черноризец Йоан Екзарх, който е оставил свои произведения и в Далмация, а от там по-късно те са разпространявани и в чешки обители и земи.
За разлика от традиционната представа, че след 870 г. в България имало „гръцко“ виеше духовенство и почти всички български преводи били от византийски оригинали, новите извори показват, че още преди това има български дипломати, духовници и книжовници, свързани и със стария Рим и италийските земи, и са превеждали и от латински език;
Още преди 880 г. има редица български епископи, посочени във ватикански извори, като Петър, Йоан Скопски, Сава, Йоан и др.;
● папа Адриан II в 868 г. признава новата славянска азбука глаголица, наречена от западни книжовници Abecenarium bulgaricum ,,българска азбука” и славянската литургия главно с оглед на българите ( Wattenbach 1876; Иречек 1978); тази християнска литература е пренесена и разпространявана и в българските земи още от 868 г., а не едва след 885 г., както се твърди обикновено;
● от 885 г. християнската църква в България се ръководи от български
първосвещеник, наречен от негов съвременник „архиепископ Йоан, църковен строител на българските земи“, а това означава, че архиепископ Йоан Екзарх е управлявал българската Църква в продължение на повече от три десетилетия до 917 г.
Архиепископ Йоан е ръкополагал други български епископи, като
◄ Климент Тивериуполски или Струмишки от 893 г., преместен през 906 г. в град Бела /Велица/ в провинция Западна България;
◄ Епископ Константин Преславски към края на IX или началото на X в.,;
◄Епископ Марко Деволски в началото на X век и други.
Новите извори, изследвания и точни справочници дават възможност за нов поглед относно възникването и разпространението на делото и култа на светите Седмочисленици и на свети Йоан Екзарх Български като църковни строители на българските земи по времето на българските владетели Борис I и Симеон Велики / ΙΧ-Χ век/. Но за разлика от временното величие на просторната държава българската държава на духа продължава победоносния си ход и разпространение през следващите векове не само в покорени български земи, но и в съседни и по-далечни страни и народи и на Изток и на Запад, а сега българския език е един от официалните езици на Европа и чрез него всеки може да се запознае с нашето велико културно наследство.
