АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
В редовете, които следват, няма да говоря за термина „ционизъм“ и за идеологията, стояща зад него. Въпросът, който поставям с този текст, е защо тъкмо понятието Цион става ядро на съвременната национална доктрина на израилтяните, формулирана в края на 19 в. от австро-унгарския евреин Теодор Херцел. Какъв е тайнственият смисъл на словото Цион, към което журналистът Херцел прибавя модерния за времето си суфикс „-изъм“, за да въплъти в един едничък термин хилядолетния номадски път и стремежите на еврейството към усядане в собствена национална държава – Израел, върху територия, която исторически не му принадлежи.
Най-простият отговор е, че намиращият се в Иерусалим ( някога извън пределите на града ) Сионски хълм, е символ на целия Ерец Израил – Земята Израилева ( взети поотделно сричките „ер“ и „ец“ са самостоятелни понятия, като „ер“ означава „земя“, а „ец“ – дърво – тоест земята, територията, с всичко в нея ). Цион е Сионският хълм – звуците „ц“ и „с“ в случая са взаимнозаменяеми и са въпрос на изговор и превод. С латиница думата се изписва във варианти Sion, Zion.
Ако посочим само името на хълма Цион ( Сион ) и символичното му значение на сърце на древната и сегашна еврейска държава, ние сме изместили и избегнали отговора. Защото веднага изниква въпросът: а какво означава името на този емблематичен хълм? Откъде произхожда това слово и какъв е собственият му смисъл?
Тъкмо тук е разковничето.
Името Сион в дълбока древност, във времената на Мойсей и еврейския поход към Обетованата земя, е носено от най-великия аморейски владетел – цар на аморейския град-държава Есевон. В Петокнижието Мойсей многократно изброява древните народи, исконни господари на Ханаан и околните земи – хананеи, амореи, хетеи, евеи, евусеи ( Иерусалим с най-древно име Евус, е бил град на евусеите ), ферезеи, гергесеи. Тези народи имат пеласгийски и дори атланто-пеласгийски произход. Общото им название е филистимляни – палестинци, тоест „бели“, затова и страната им се нарича Палестина ( Балестина ). Особено място сред тях заемат амореите, близки, както се подразбира от Петокнижието на Мойсей, до Енаковите синове – исполините, които също обитават Ханаан и земите източно от Мъртво море. Аморея, по описанието на Мойсей, се намира северно от Моав, дели ги река Арнон. Сион, господарят на Есевон, малко преди еврейското нашествие, е нанесъл катастрофално поражение на моавския цар и е установил границата на Арнон, дълбоко в земите на Моав. И тъкмо в момента, в който Сион е горд със скорошната си победа, през царството му Есевон, което понякога се асоциира с цяла Аморея, пожелава да мине един чужд, непознат народ, дошъл от неизвестни краища и воден от пророк или по-точно от свръхестествени сили, сломяващи всяка човешка съпротива.
За първи път Мойсей споменава името на Сион в Книга „Числа“, Гл. 21, стих 21. В някои преводи на Вехтия завет, той е наречен Сихон – идентично със Сион:
21. И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:
22. позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
23. Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
24. И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
25. И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
26. защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
27. Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
28. защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
29. Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
30. Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
31. И живееше Израил в Аморейската земя.
32. И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
33. Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
Доста съмнително е дали предложението за преминаване през територията на Есевон е било „мирно“ – при положение, че Яхве е определил всички тия прадревни народи за заколение. Но в Тората се намеква, че именно Сион ( Сихон ), със своето високомерие и неотстъпчивост, докарва гибелта на своя народ – спорно твърдение, чиято цел е да оправдае завоевателя. След поражението на Есевон и убийството на Сион ( Сихон ), израилевата армия, подпомагана от Яхве, унищожава царството на великана Ог, последния от рафаимите. И в двата случая става дума за абсолютен геноцид, жива душа не е пощадена. Земите на Есевон и Васан, бивши царства съответно на аморееца Сион и исполина Ог, са раздадени на част от еврейските колена. Същата пълна етническа чистка очаква по-късно и Ханаанската територия. Есевон и Васан са разгромени още преди евреите да навлязат в Ханаан, през тези 40 години, в които Яхве им налага за наказание само да гледат, но не и да стъпят в Обетованата земя – додето не измре роденото в Египет поколение.
В последната книга от Тората – Второзаконие и в Книга на Исус Навин, описваща подробно завладяването на Ханаан, името на Сион, царството му Есевон и ужасяващата им участ многократно се споменават – като спомен за гръмката победа, която трябва да повдигне духа на израилевите бойци и като назидание за ханаанските и другите аморейски владетели, които в хода на войната, са сполетяни от същата участ.
Ще се опитам най-напред да разтълкувам значението на името Есевон – царството на Сион. Приемам, че началната гласна „Е“, както в множество древни имена, само улеснява произношението – и истинското име е Севон. Суфиксът „он“ в тракийския език, който показва удивителни паралели с древноарамейския – да не забравяме, че става дума за предеврейски имена и понятия – указва множествено число, общност – като например Византион, Сунион, Сикион и др. Арамейският език ( с каквито и басни да е обгърнат ), както и тракийският, произхождат от един огромен резервоар – пеласгийският език. Следователно названието на народа, над който владее древният цар Сион, е севи. Същото име носи империята Сева, Сава или Саба – Шаба. Това е древният пеласгийски народ сабазии, обитавал и Балканския и Италийския полуостров. В древна Италия неговата столица е Сабазия Сага – изключително интересно име, защото на персийски език „саг“ е „куче“, което дава препратки към българския етноним „вълци“ и към множество най-древни топоними в България, а също към етнонима саки-скити, част от тракийския етнически блок. Оттам идва руският жаргонен израз „сука“. Сабазия Сага е днешната Савона. Ясно е, че названието севи може да носи само народ, изповядващ култ към Слънцето.
Пристъпвам към главната задача на това изследване – разкриване на прадревното име Сион – Сихон. Аморейският цар не е единственият, който носи име с подобно звучене. Още в Книга Битие на Тората, Гл.34, Мойсей описва драматичен епизод, чийто герои са един знатен млад ханаанец на име Сихем, дъщерята на Иаков Дина, самият Иаков и двама от синовете му. Сихем изнасилва Дина, но се влюбва в нея и я иска за жена. Синовете на Иаков Симеон и Левий предателски убиват Сихем и баща му Емор, владетел на ханаански град, а после подло изтребват всички жители на града, които преди това са склонили да се обрежат и обезсилени лежат в постелите си. За настоящия ми текст е важно, че името Сихон не е изолирано, а има свои подобия в палестинската земя през тази епоха – следователно то характеризира някакво нерядко срещано явление и понятие.
Но какво по-точно?
За отправна точка вземам транскрипцията Сихон. Името настойчиво напомня едно от названията на лъва в санскритски език – sinha или singa ( известен е произходът на името Сингапур – Лъвски град ). Често носовката в дадена дума отпада, особено когато речникът, към който тя принадлежи, се употребява в обширна територия – но думата запазва значението си. По този начин приемам, че siha също означава „лъв“ и оттам значението на имената Сихон и Сихем е свързано с „лъв“. Лъв е прекрасно царствено име, така че е напълно допустимо един аморейски владетел и един ханаански княз да се наричат по този начин. Косвено тази идея се потвърждава от популярното слово, обозначаващо лъва в европейските езици, произхождащи от латински – lion или leon ( leo, leonis на латински език ). Отделно съществува и произношението lihon, дало име на различни съвременни корпорации, носещи емблемата на лъва. В подкрепа на твърдението, че Сион – или Сихон – означава „лъв“ могат да се приведат още доводи. Заявих, че една от думите, означаващи „лъв“ в санскритски език е sinha, singa, но има и друга – удивително красноречива, която отгоре на всичко включва основополагащо в българския език понятие – „кръв“. В санскритски една от думите, значещи „кръв“ е идентична – krv, kravi. Санскритската дума за „лъв“, производна от словото „кръв“ е kravayada, тоест „кръвояден“, „кръвожаден“ – хищник. Името Сихон, Сион, означаващо „лъв“ в крайна сметка също произхожда от „кръв“ – и ето защо:
Известно е какво словесно съкровище, съхранено от дълбините на древността до наши дни, представляват езиците на кавказките народи. Днес само историческата схоластика отрича факта, че огромният ареал, включващ Балканския и Италийския полуострови, бреговете на Средиземно, Бяло и Черно море, Кавказ, Анатолия, Месопотамия и Палестина, та дори и крайбрежията на Червено море, са били обитавани от близки народи, говорещи сходни диалекти на прадревния пеласгийски език. Поради затворения живот на малките кавказки народи, в езиците им са запазени множество ценни смислови ядра, които могат да послужат на съвременния езиковед за разкриване на изгубения смисъл на понятията от древните писания. В лезгинския език все още съществува изразът „си хил“ или „ци хил“, който означава „клан“ и по-точно „кръвен род“. Ето една податка, която намеква, че понятието „си“ или „ци“ може да означава „кръв“. Повтарям, че търсим смисъла на отдавна заличени слова и трябва внимателно да ги отбираме – като златни люспи, пресявайки тонове пясък. Друга следа, която можем да изследваме, е произходът на латинската дума sangius – кръв. Произнасяла ли се е тази дума в една забравена епоха по по-различен начин – sing, sinh? Сянка от възможен отговор ни дава италианското слово cinghiale – глиган, дива свиня. Френската дума за „глиган“ е sanglier. В италианските и френските етимологични речници, произходът на словото е изведен от латинското понятие singularis – единсвен, единичен, самотен – уж защото животното обичало да броди самичко в горите. Но подобно обяснение ми се струва наивно. Научното название на глигана е sus scrofa, като в думата scrofa отгатвам понятието s-crova – кръв – съвсем леко изменено. В най-дълбоката древност са си давали сметка за изключителното значение на кръвта и плътта на свинята, толкова близки до човешките – и са използвали тази близост. Засягам този въпрос в статията си „Сфинкс – що за слово?“ Думата „сфинкс“ произхожда от свиня и в древността е звучала точно така – сфинка, сфинга.
Очевидно понятието „кръв“, а не „самотен“ е залегнало в названието на глигана на италиански и френски език – cingiale, sanglier ( от sangue и sang – кръв ).
Думи, косвено потвърждаващи твърдението, че в най-стари времена в палестинската земя – и не само в нея – корените sin, sih – са означавали „кръв“, са днешното слово „син“, разпространено в сходни варианти в цяла Европа, а също названието на планината Синай, както и думите „синагога“ и „синедрион“. Основният смисъл на словото „син“ е „( своя ) кръв“. Синай означава „синове“ ( своя кръв ) в множествено число – или директно „кръв“. И от същия корен – „синове“ и „кръв“ – се образуват понятията „синагога“ и „синедрион“.
Италианската дума zio – чичо, вуйчо – не произлиза от „θεος“ – бог – както е написано в етимологичните речници, а от „кръв“. Чичото и вуйчото са „своя кръв“, най-близки родственици. В далечното минало вуйчото дори е поемал отглеждането и възпитанието на децата на сестрите си и се е смятал за по-важен от биологичните им бащи. И не само това: в произношението на думата zio намираме точен аналог на „цион“.
Проследявайки етимологията на словото „кръв“ – подчертавам отново фантастичната еднаквост на българското ( тракийско, славянско ) и санскритското понятие – смятам, че то произлиза от „карам“ – движа – основно ядро, от което произхождат стотици понятия в древния и съвременния свят, включително „карма“. „Кръв“ не произхожда от „кърваво сурово месо“ – kru – както в един глас съобщават руските и българските етимологични речници. По-логично е връзката да е обратна – „кървавото сурово месо“ произлиза от словото „кръв“. Думата „кръв“ е свързана и с „кръг“ – кръвообращение. Понятието „кръв“ има и пряка връзка с названието на кравата, майката на живите същества, според индуистката традиция. Кръвта е този флуид, от който зависи животът. Тя е двигателят, който задвижва всички органи – „кара ги“ да работят. Тя е символът на живота. Тя е хранителката на организма – тя го „кърми“. Спирането на нейния кръговрат в живите тела, означава смърт.
Жизнената енергия, която обгръща всичко, поражда, запазва и продължава живота, в китайската философия се нарича „ци“. По отношение здравето и жизнения цикъл на хората и животните, тя най-пряко се асоциира с кръвта. Мисля, че това велико познание не е достояние и дело само на китайския народ. Смятам, че то е завещано от предишната допотопна цивилизация на новото човечество, но е оцеляло само в тези земни кътчета, които са съумели да го съхранят – както е станало в Китай, Индия и хималайските държави. А щом едно учение иде от дълбините на времето, значи и понятията, свързани с него, принадлежат на същата забравена епоха. Следователно названието „ци“ не е собствено китайско, а е било световно и разбираемо за древните народи, сред които са заживели оцелелите представители на потъналата в дълбините на океана могъща цивилизация на атлантите. Амореите и рафаимите ( исполините – едреи, хореи ) в Палестина са нейни преки потомци. В общи линии такива са и другите народи, обитаващи хинтерланда на Източното Средиземноморие в епохата, предшестваща еврейското завоевание. И неслучайно царете на тези народи носят името Цион ( Сион, Сихон ).
Възможностите на кръвта са необятни. Ние не познаваме и един процент от тях, доколкото те далеч надхвърлят чисто медицинските параметри – а дори и тези нейни свойства не са достатъчно проучени от нашата примитивна медицина.
Пролятата кръв на врага, източването й, обсебването й, поглъщането й, дават безгранична власт на победителя над победения. Помните ли историческия пример с черепа на Никифор, с който Крум Страшни се разпорежда по силата на магическия обичай оренда? Това не са празни приказки. В този смисъл, показателно е, че на турски, или по-точно на кюрдски език – пряк наследник на древните анатолийски езици, думата sihir (чийто корен sih, според мен означава кръв ) – се превежда като „магия“. Да, с кръв са се правели и продължават да се правят магии. Неслучайно на английски „кръв“ е blood – което ще рече, ни повече, ни по-малко „блуд“, едно от названията на магията. Ще отида още по-далеч и ще заявя, че пълната омонимност на съществителното „син“ – потомък и „син“ – обозначение на цвят, изобщо не е случайна. Става дума за „синя кръв“. Доказателство за това е думата blu, blue, в английския и в романските езици, която явно произхожда от „синя кръв“ и „блуд“ – магия. На латински „син цвят“ е „cyaneus“ ( асоциирано с отрова ) или caeruleum ( асоциирано с лек, лекарство ), което, според мен, не произхожда нито от caelum – небе, нито от oceanus – океан ( класическите сини пространства ), а недвусмислено от „кръв“ – ци, цин.
Много от древните имена и понятия съзнателно са заличени, а на повечето от оцелелите умишлено е придаден друг, изопачен смисъл. Цели списъци с еврейски и арамейски имена нямат нищо общо с обясненията, които им се дават. Това особено важи за имената във Вехтия завет. Сещате се защо – нали?
Но Истината е другото име на Бога и за нея няма достатъчно дълбоко зарити тайни. Както често съм писала – Истината има това неприятно свойство винаги да излиза наяве.
В заключение:
Цион ( Сион ) означава лъв, а в по-дълбок смисъл – кръв.
