АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
Да напомним на Галя от посолството едни неприятни работи:
- „Ротационният кабинет“ по начало беше противоконституционен. „Ротационният принцип“ заобиколи българската конституция и беше рекламиран в медиите за някакво политическо изобретение, само благодарение на усилията на тази секретарка Галя (добре, де – условната „Галя от посолството“, както е прието сега да се казва) и нейния авторитет, признат от нашите безобразници на власт и поставен от тях над авторитета на конституцията.
А, пък, юридически: Не можеш с един мандат да правиш два състава на кабинет и по-конкретно – не може да има двама министър-председателя с един мандат. Противоконституционността се задейства в момента, в който първият ротационен председател подава оставка и трябва да встъпи в длъжност вторият. Е, оказа се, че това няма как да стане по тъй действащата българска конституция и законодателство. Отделни министри могат да бъдат заменяни в рамките на мандата (по предложение на министър-председателя и с одобряване от НС), така могат да бъдат заменени дори всички министри, но това не може да се приложи към смяна на министър-председателя, който по конституцията е прекият носител на мандата. В духа на конституцията, именно министър-председателят, посочен от партия, достигнала до парламента при последните избори, е нещо като персонален отговорник за правителството, персонален носител на мандата.
Връчването на втория мандат, необходим за ротацията на партия, която вече е получавала мандат след последните избори, е нарушение на конституцията. Изпълняването на такъв мандат, указ на президента с предложение за одобрение на проекто-кабинета от НС, гласуването и одобряването му от НС, също би трябвало да са незаконни.
Разбирам, че Галчето разчита обсъждането на тази тема преди няколко месеца да е забравено и сега да влезем в антиконституционно правителство неусетно – леко да мине… Ама… голям позор. - А вчера научаваме, че преговорите между „некоалиционните“ партньори, членовете на „сглобката“, изобретателите на „ротационния принцип“, щели да бъдат възобновени. Тук имаме втора куриозна ситуация.
Връчният от президента наскоро „втори мандат“ на същата некоалиция е даден противоконституционно. Въз основа парламентарните избори през 2023 г., това е трети мандат и той следваше да се връчи на предложения за министър-председател от партия, различна от първите два – ГЕРБ и ППДБ. Незаконно връченият мандат, обаче, е порок, който спада към предишната забележка – противоконституционността на целия „ротационен принцип“. Онзи ден мандатът, както се знае, беше върнат от ГЕРБ, персонално – от Мария Габриел, на президента изпълнен – с написан състав на кабинет.
А сега научаваме, че преговорите щели да продължават… Т.е. тръгва се към нов порок от правна гледна точка. Именно: освен, че ППДБ трябва да поднесат официално извинения на Мария Габриел за издумани обиди, то за какво друго биха могли да преговарят? Ако си представят, че преговори могат да се водят върху вече връчената папка със състава на кабинета, то това би означавало навлизане във втора и вече – безумна – противоконституционност и незаконност.
Галче, откажи се, батенце. Много става, не е удобно. Някой ще вземе да каже: тази Галя и това проклето посолство изнасилват вече безобразно българската конституция.
Извадки от Конституция на Република България:
Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:
- с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
- с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
- при смърт на министър-председателя.
(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание.(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.
