АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
ПОЛУЧИХ ПО ВАЙБЪР СЛЕДНИЯ ТЕКСТ ОТ ЕДНА ПОЗНАТА ГРАЖДАНСКА АКТИВИСТКА, КОЯТО, КАТО МНОГО ДРУГИ, СЕ ВЪЗМУЩАВА ОТ ДНЕШНОТО РАЗСИПНИЧЕСТВО. ОЧЕВИДНО ИСКА ДА МИ КАЖЕ: „ВИНАГИ Е БИЛО ТАКА. В ГЕНА НИ Е ВРОДЕНО“. НЕ, НЕ ВИНАГИ Е БИЛО ТАКА, ЗАТОВА ДОБАВЯМ И МОЯ КОМЕНТАР ЗА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ОКОЛО ТЕКСТА И НЕГОВИЯ АВТОР.
През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България – пътища и безпътие“ на големия наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев. Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:
„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици.
Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ .
В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.“
ЕТО МОЯ КОМЕНТАР:
Текстът е от 1933 г., явно визира управлението на Народния блок (1931-1934) – либерално управление на демократи, земеделци и либерали, прочуло се със шуробаджанащина и далавераджийство, което пък предизвикало военните да се намесят и сложат ред на 19 май 1934 г. След това нещата коренно се променят, България става друга, макар че на мястото на деветнайсетомайци идва „личният режим“ на цар Борис 3. Някой да е чул за корупция по време на „монархофашистката власт“? Някой да е чул „фашистът“ Богдан Филов да е откраднал стотинка, да е взел комисионна, да е злоупотребил? Когато на 9-ти септември обаче комунистите идват, завръща се и корупцията…
Да, удоволствие е да се чете Райко Алексиев, майстор на перото, но и добър гражданин, честен човек с широка душа и будна съвест. Вестникът му „Щурец“ има 50 хил. тираж, излиза до 8 септ. 1944 г. включително. Защо ли спира точно тогава? Защото на 9 септември на власт идва комунистическата шайка. Съжалявам, не мога да ги нарека по друг начин. Предупреждават Р. Алексиев да напусне страната. Бившият мин. председател Н. Мушанов, негов кум, му осигурява дипломатически паспорт. „Защо да напускам? Аз никому нищо лошо не съм сторил?“ – казал хумористът. Сериозно?! – възкликвам мислено. – А карикатурите на Сталин?!
Малтретират го зверски, с часове, до края. „Интелектуалци“ комунисти са неговите екзекутори, сред които и художникът Стоян Венев. После го ограбват. Единият прибира костюмите, другият отнася скъпите килими, а тарторът, народният художник Стоян Венев, се подслонява в просторния апартамент на убития – на бул. „Цар Освободител“, току до Паметника на съветската армия „освободителка“, която така да се каже донесла промянта. И днес наследниците на Венев живеят там… Без срам, без чувството за вина. Те не вярват в Бога, усещането за грях не им е присъщо… Ето за това казах, че с 9 септември корупцията, отстранена от деветнайсетомайците и последвалите ги правителства на цар Борис 3, се завръща повсеместно
. Тя не е винаги така брутална, както на 9-ти, получава своя „социалистическа“ специфика – превилегии, връзки, уреждания и т. н. Върха са „активните борци“ на Живков. Университетът на големите учени „фашисти“ Богдан Филов, Любомир Владикин, Александър Станишев, Ангел Диков, Петър Мутафчиев, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов и др. става детската градина на ЦК, наред с БНТ, Външно и др. „социалистически“ учреждения. Да, социалистическа, ама корупция.
И ако до днес сме затънали до шия в маразма на злоупотребите, не търсете причината в българския ген, а там преди 80 години на светлата дата, когато шумкарите слязоха от гората да посрещнат любимата им Червена армия. Е не всички са били като Стоян Венев и неговите другари, сам познавах не малко изключително честни хора от бившето комунистическо движение. Дисидентите Борис Спасов и Дучо Мундров например. Но трябва да го кажем категорично – не те определяха това движение, не те даваха неговия облик, а стоянвеневци. И ако на 9 септември много хора са били заблудени, днес никой няма това оправдание, днес нещата са пределно ясни, фактите известни и всеки е длъжен да заеме позиция като българин. Без моралното осъждане на комунизма България няма бъдеще. Вечна памет на невинно избитите български граждани, проклятие за палачите!
