АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
Има нещо интересно в този вой, който надигнаха българските чуждопоклонници след вчерашния успешен протест пред „Народния театър“ и свалянето (засега) на това неподходящо представление.
(Пиша това далеч не без съчувствие – имам много приятели и познати сред тези хора. Вчера говорих с някои и чух тяхната гледна точка – според мен – нелепа и основаваща се на елементарни грешки… Ами, дано нещо да успеят да разберат.)
Струва ми се, че в тяхното възмущение се съдържа нещо повече от партийна дисциплина и лоялност към работодатели и спонсори, към колеги, лобита и приятелски кръгове. Мисля, че то е, донякъде – искрено.
Посегнато е на най-скъпото им: презумпцията за огромно, смазващо, несъмнено превъзходство на Западната култура и цивилизация! За това, че тя представлява център на Галактиката, срещу който е светотатствено да се опонира. Срещу тази теза, този светоглед, е изправена идеята за някакво значение на българското национално достойнство, истината за българската история, някаква българска култура, като стихосбирката на Вазов за трагедията на Сръбско-българската война (но не само – линията за преклонение именно пред България и българското, а не пред нейните врагове и хулители, е много дълга и дълбока в нашата култура – колко странно…).
Те искрено не разбират, те са възмутени: Ама как така ще се оспорва авторитета на холивудската звезда Малкович? Той е от Холивуд, следователно превъзхожда всеки българин и всичко българско безброй пъти, той е от друго ниво, друго цивилизационно стъпало просто? Ама как ще се демонстрира недоволство пред американския посланик (бил е вчера на провалената премиера 🙂 ) – страшен гаф, ами сега? Сега цивилизацията може да се ядоса и да ни низвергне и да останем да живеем във вечна непрогледна темнота, без това божествено евроатлантическо сияние, нале… Ама някакви умрели герои в Сливница, някакъв патриот Вазов, някаква история и чест на един крехък народ в крехко положение… Могат ли те да бъдат причина да се излагаме така пред чужденците, пред божествените?
Да се оспорва авторитета на световноизвестния Бърнард Шоу? Ама той плюел на България. Ама той, когато се чудел кого да обиди, решил, че българите са най-подходящи. Ама има съмнение, че той дори не е сбъркал по небрежност, ами съвсем нарочно – защото следвал гнусната британска антибългарска политика. Нищо не прочел за България, писал, брисал, лъгал за родината ни и за нас като мангал на Женския пазар, не зачитал чуждото достойнство, нагълствал, подигравал се с неща, с които свестен човек не би си позволил… Но това може ли да засенчи неговото величие и да промени нашето отношение? Та Британската империя беше държавата в която Слънцето никога не залязваше и те успяха да тиражират всеки свои дори средноват писател, по целия свят… И ние сега да си позволяваме да говорим против една слаба и просташка пиеса на такъв световнотиражиран британец? Слаба и морално нечиста, ама британска, англосаксонска? Как така? Кой си позволява?
И този светоглед, в който Западът е божество, поражда и идеята за Ганьо. Щом някой не може да види светостта на божеството, то какво друго обяснение може да има, освен безнадеждна простотия, скотщина, стремеж към скотското? Идеята за Ганьото има вътрешна логика в системата на западнопоклонството: Скотското е обратното на възвисяването към божественото, нали така? Съответно, на всяко оспорване на божествеността на Запада, веднага се вади аргумента: „Ганьо“, т.е. примитив, т.е. скот – Хомо сапиенс с преобладаващи скотски черти и прокълнат с вътрешна тенденция към оскотяване… Нищо друго не може да бъде, щом не се кланя на правилния бог.
И оттук нататък се започва: Ама протестиращите били охулили номинирания за „Оскар“ българин ли, канадец ли, либерал-глобалистки пропагандатор Теодор Ушев. Което иде да докаже, че е нападнат безспорен авторитет, световнопризнат, нали, богопомазан – съответно хулителите му би трябвало да са примитиви…
Не могат да вденат клетите обожатели на англосаксонския Запад, че за нормалния човек „Оскар“-ът на Ушев има толкова стойност, колкото „Букъра“ на Господинов или Нобеловата награда за мир на Барак Обама… Т.е. никаква – жълтици за политпропаганда. Днешният орден „Червено знаме“ за партизански роман. Всъщност, тези награди имат отрицателна стойност – отличия за политподмазвачи. Хайде да сме честни: политподмазвачеството и изкуството, духовността са, по същество, протовоположни. Съвместяването им води, в най-добрият случай, до компромисен резултат, а в обичайния – до отвратителна псевдохудожествена помия. Тези награди не са свидетелство за величие на духа. (Хайде, хайде, не ние девалвирахме Оскарите, Нобеловите награди и всички съвременни награди на Запад, така че да ги сведем до нулево значение. Самите ни ментори си го направиха от либерал-глобалистката политкоректност.)
Чак започваш да се чудиш: Ама толкова ли са прости хората, че да са загубили всякакви истински критерии? Ами, да – именно на Запад е масово. Т.е. дори там не е над 50%, но сектата на либерал-глобалистите натиска да промива мозъци, да продължава да вкарва големи части от обществото в тяхната малоумна доктрина… Тук, слава Богу, сме малко по-добре, което пролича и пред „Народния театър“.
Вижте, драги съотечественици западнопоклонници, искам да ви кажа нещо много откровено и доброжелателно:
Вие накъдето отивате, ние оттам се връщаме. В движението на българския патриотизъм и антиглобализъм има много хора, които добре познават западната култура, западната история, българската история и историята на света. Познаваме Запада, но вече не го харесваме. А вие живеете в една илюзорна реалност, от която не виждате, че Западът по англосаксонския модел не е бъдещето на цивилизацията. Той вече не може да роди идеи, които да посочат бъдещето на човечеството. В момента англосаксите се борят със зъби и нокти да запазят хегемонията си, което ги прави все по-агресивни и вредни за света, но, вярвам, не могат да успеят. Западната (англосаксонската) цивилизация вече е преживян и отживян етап. Западът, фактически, тежко деградира морално, мисловно, идеологически – той се самоуби и това стана по вътрешната логика на собственото му развитие. Западът вече е маргинален. Към настоящия момент е маргинален!
Ние виждаме това и търсим в по-перспективни посоки.
Нали патос на умнокрасивитета е да си в крак с времето, да си модерен, да си в тенденцията, която чертае бъдещето? Пожелавам ви някак да успеете да излезете от вашата западноцентрична фиксация – тя е смешна и глупава – и да се върнете в живия живот. Поне опитайте, поне започнете. Да спрете да пречите и да държите цялото ни общество в това васално и унищожаващо ни положение и да се включите в изграждането на новото достойно и преуспяващо българско общество. То няма да бъде западноцентрично, нито васално – изворите на неговата култура и дух са много далеч от Холивуд, британската надменност или българомразството.
