На 1-ви април, вероятно най-неподходящата дата за търсене на истината, се проведе поредната среща на Дискусионния клуб “1-ви ноември”. Този път тема на дискусията беше “Бъдещето на Европа”, а основния доклад на председателя на клуба, Румен Дечев, политолог и журналист. Реплика имаше проф. Марин Русев, преподавател по политическа география от Софийския университет. Сред участниците в срещата бяха известната певица Диана Дафова, конституционалистът проф. Янаки Стоилов, епидемиологът доц. Мангъров, председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов, бившият депутат Искрен Веселинов, д-р Ибрахим Догмуш, адв. Милен Пенев и др.
Румен Дечев започна своето изложение с констатацията на Макс Вебер, че европейската цивилизация се характеризира със способността си за рационално мислене и действие, което днес изглежда безвъзвратно загубено. Европейският рационализъм възника във философските школи на Древна Гърция и е резултат от способността да се асимилират достиженията на античната месопотамска цивилизация, пренесени през Крит и Мала Азия в Европа. Друго постижение на древната европейска цивилизация е идеята за справедливост. Развита най-напред в беседите на Сократ, тази идея намира въплъщение в християнството. Но от културните средища на Древна Азия Европа получава и онази преселническа група, веща в търговията и боравенето с парите, която сблъскала се с догмите на църквата се превръща в икономически господстваща лихварско-банкерска прослойка. В нейният стремеж да завоюва световно политическо господство се крие опасната страна на днешната глобализация. Европа не е отживял времето си организъм, както пророкуваше Шпенглер, на който пригласят и не малко днешни анализатори, посочи Румен Дечев. Бъдещето на Европа зависи от способността й да се върне към принципите на справедливост и рационализъм, заложени в нейния генезис, да преутвърди приоритета на християнското и духовното над властта на парите.
В своята продължителна реплика проф. М. Русев доказваше, напълно в духа на либералната традиция, че идеята за справедливост не може да бъде осъществена, че борбата за справедливост винаги носи повече нещастия отколкото ползи, че носталгичният поглед към миналото не дава решения. На което емоционално възрази Пламен Павлов с примери за разрушаване на енергетичната ни система. “Има какво да научим от близкото минало, когато България беше енергетичен център на Балканите”, посочи той. Искрен Веселинов пък разказа интересния експеримент с две маймуни, хранени с краставици, които те поглъщали с удоволствие. Когато обаче на едната от тях дали банани, другата захвърлила краставизите и възроптала с пълно гърло. “Идеята за справедливост е заложена биологически в природата на човека”, беше неговия извод. За връзката между справедливост и равенство, говори и проф. Янаки Стоилов. След което коментира и преустройството на правната система. На моменти дискусията придоби доста бурен характер и почти излезе от контрол, но остави голямо удоволетворение у всички присъстващи, които заявиха желанието си да се срещнат отново при следващата представена тема.
