АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Поздравяваха ме за 6 септември и се чудех какво да отговоря.
Съединението, така както го направиха в 1885 г., е най-глупавият политически акт в българската история. Най-глупав, защото си го причиняваме сами, с наши ръце, макар че винаги има кой да дърпа конците на марионетките.
ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ
Да започна с това, че Съединението е революция, извършена от криминално проявени хъшове маргинали. На първо място Коста Паница, четник на Филип Тотю, бандит, известен с набези и обири, и с това, че по-късно пребива с камшик (и изнасилва!) затворения в Черната джамия Петко Каравелов. Случаят, както и много други, се полуспоменава, т. е. потулва от българската историография, но може да се прочете в спомените на Добри Ганчев. Друга забележителна фигура на революцията е изгоненият за пиянство от армията фелдфебел и бивш опълченец Продан Тишков, наречен, Чардафон Велики. И разбира се Захари Стоянов, също хъш и бандит. Проф. Ив. Стоянов от ВТУ разкри участието му в садистични немотивирани убийства преди Освобождението. Но Захари, иначе гениален публицист, е и нещо повече. Той е масон. Мисля, че тук изследователите, ако проявят старание, могат да открият нещо повече за задкулисието на преврата, в който е замесена Англия. Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“ не е пропуснал да посочи проявите на английския консул в подкрепа на Съединението. В ироничния разказ това се представя като едва ли не индивидуални пристрастия на вечнопияния дипломат. Знаем обаче, че в английската дипломация такова нещо е невъзможно, а в двора на кралица Виктория, самата тя изцяло под контрола на Ситито, активно насърчават Батенберг да извърши Съединението, т. е. да скара България с Русия. И не защото Русия е била против Съединението, каквато е пропагандата на русофобите, а защото в дипломатически план Русия вече е решила този въпрос и това е налично в протокола към договора на тримата императори от 1883 г., което пък едва ли е било тайна за англичаните. И ако провалянето на руските планове е било цел на английската дипломация, съответно на нейния представител в Пловдив, то кой би бил най-добрият му помощник? Естествено влиятелен, намиращ се на мястото на събитията, необременен от морални задръжки масон. Че то май Захари се оказва най-подходящият… Не може да не отбележим, че да гласиш крайно рискована конспирация, за да постигнеш нещо, което вече е решено си е висша проява на глупост дори по мерките на българския хъш.
Та това са то дейците на Съединението. Действията им, ако изключим тези на Захари, са абсолютно импулсивни. Ако някой мисли да намери дългогодишен план за решаване на стратегически план в услуга на Отечеството, дълбоко се лъже. Чисто ситуационна реакция на лична житейска ситуация на хора без мозък. Но ето фактите. Коста Паница е свързан с комитетите „Единство“, съответно с борбата за освобождение на Македония. И през ум не му минава за Съединение. Но събитията го завличат в Източна Румелия. Кои събития? Поредният грабеж! Известен е като „Аферата с купоните“. Паница и неговият бивш войвода Филип Тотю са сред разбойниците, които убиват и ограбват един богат румънец в Букурещ. Полицията блокира града. За да се измъкнат с парите, се сещат за костите на Раковски и организират тържественото им пренасяне в София. Естествено в ковчега освен костите на Раковски са и парите на убития чокоин. Като научава за поредната позоряща България хъшовска проява Петко Каравелов нарежда да ги арестуват. Коста Паница и другарите му бягат в Пловдив. Там се сещат, че трябва да се освобождава Македония, но задачата им се вижда доста опасна. Така в безпътица решават да насочат революционната си енергия към друг „велик“, но далеч по-безопасен акт, Съединението.
Ето това са „великите“ дейци на Съединението. Възниква въпросът, който нашата историография не обича да си поставя: възможно ли е въобще морални дегенерати да извършат велик морален подвиг в услуга на Отечеството? Моят отговор е, не, не могат. И понеже България и днес се намира в ситуация в която, за да оцелее, се нуждае от морален подвиг, такъв да се очаква от политици с характерологичните особености на Волен Сидеров, Румен Радев, Костя Копейкин или, пази Боже, Ивелин Михайлов е напълно невъзможно. Както е невъзможно да очакваш Путин да спаси Русия, Зеленски – Украйна, а Урсула – Европа. Самото предположение извиква усмивки.
Толкова и нашите „герои“ са можели да помогнат на България. Това, което е било в техните възможности и наистина са направили, е да забъркат страната в кървава каша, от която излизане няма. И до днес. Защото всяко преживяно историческо събитие става на свое място фактор и причина със своите последствия.
ПРОТИВНИЦИТЕ (ЛЪЖЕСЪЕДИНИСТИ)
Сега, след като видяхме какво представляват дейците на революцията, да видим и кои са били противниците, „черните души“, по израза на Захари Стоянов. Сред тези „черни души“ ще различим Гавраил Кръстевич, генерал губернатора на Източна Румелия, неуморимият и крайно образован деец на национално църковната ни борба, може би най-заслужилият деятел на Българското възраждане след Паисий. Захари, чийто талант да усмива няма равен, му лепва прякора „Треперко паша“. До Кръстевич се нареждат Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Ив. Ст. Гешов, председател на Постоянния комитет, на по ниско ниво ген. Радко Димитриев и ген. Вазов, тогава капитани и т. н. Можем уверено да кажем, че България никога, ама никога, не е имала по-образовано, по-патриотично и по-отговорно правителство от онова, управлявало Източна Румелия в навечерието на преврата.
ПОСЛЕДСТВИЯТА
Хъшовският акт застрашава самото съществуване на току що освободената българска държава. Това дебелата глава на българския хъш не може да разбере. Той е убеден, че е извършил геройство. Съединението нарушава Берлинския договор и не може да се очаква никоя велика сила да ни подкрепи открито. Османската армия тръгва и завзема Кърджали. Спират я единствено суровите предупреждения на Александър lll . Но османците можеха да спрат в Станимака примерно… Ами ако и Сърбия беше нахлула с тях?! Ами ако беше влязла и Румъния?! Край! Всичко свършваше. Кое ни гарантираше, че няма да се случи? Абсолютно нищо! И ако тогава имахме късмет, по-късно, при също толкова безотговорните действия на Фердинанд, го нямахме.
И така Съединението
води до загуба на територия (Кърджали), тежка война с неизвестен изход и потенциална възможност от големи териториални загуби, тежка криза в отношенията с Русия, вътрешна гражданска война, установяване на терористичния и корумпиран режим на Стамболов, смяна на търпящия критика, но общо взето положителен княз Батенберг с дегенерата Фердинанд, загробил България. В политиката, винаги трябва да се съизмерват плюсовете с минусите. В случая няма плюсове. Съединението по принцип е било решено от тримата императори и фигурира в договора между тях, т. е. нищо не печелим, губим страшно много. Ето защо го определям като най-глупавият акт в българската история!
РУМЕН ДЕЧЕВ
