АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Най-известният – или най-пропагандиран на Запад – критик на Путин в Русия, Алексей Навални, е починал в затвора, след разходка. Сороската маша Христо Грозев, когото няма как да нарека журналист, въпреки всичките му евроатлантически призове, веднага е изтърсил следното: „Навални най-накрая бе убит от Путин днес“.
Колкото и да е смешно това твърдение, аз бих се съгласила отчасти с него. Да, смъртта на Навални е свързана с руския президент. Защо ли? Ами защото след интервюто на Тъкър Карлсон, Владимир Путин набра огромна популярност сред обикновените американци и западноевропейци, които видяха човешкото лице на Русия и чуха справедливите думи на нейния ръководител. Думи силни, логични, почтени, които сринаха в прах досегашните лъжи на „Запада“ ( винаги поставям това понятие в кавички, защото е елементарен евфемизъм ) и демаскираха фалшивата демонизация на руската кауза. След това интервю западният свят прогледна – като внезапно излекуван слепец – и си даде сметка какви абсурдни фалшификати са му пробутвали. Русия изведнъж се оказа остров на истината и надеждата за цялото човечество, а нейният президент – най-сериозният световен лидер. Бездната между него и палячото Байдън зейна до невиждани преди размери.
Е, как след такъв триумф на Путин и Русия, глобалната секта да не реагира по най-плоския, най-долнопробния, най-циничния начин, за да компрометира руското ръководство? В противовес, дайте сега да утрепем някой руски дисидент! Час по-скоро! Кой? Най-известния, най-коментирания – Навални! Речено-сторено. Евроатлантическите марионетки – т.нар.руски дисиденти – трябва да знаят, че заплахата за живота им идва най-напред от глобалистките им господари. Русия няма никакъв интерес да ги убива.
Умните хора винаги си задават въпроса „CUI BONO?“
