АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
ЗАБРАВАТА
Преди 104 години на 25 октомври 1917 г. в Русия деморализирани войници, водени от Болшевишката партия, превземат Зимния дворец, избухва т.н. Октомврийска революция. Доскоро ограничени левичари (и левичарки) не пропускаха да отбележат датата. Днес не виждам подобни публикации. БСП я е забравила, дори в Русия не я честват. Времето каза последната си дума. Все пак Октомврийската революция трябва да се помни – със злото, което е донесла, с поуките, които ни е оставила. Октомврийският преврат, термин употребен от Ленин, разруши една просперираща държава – Русия, буквално изтреби голяма част от мислещите и кадърните хора в нея, деморализира останалите, създаде ерзац държава – СССР, която се срина под тежестта на собствените си противоречия, трансформирайки се в най-олигархичното общество на съвременния свят, далеч по олигархично от САЩ, че и от Саудитска Арабия.
ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕТО
Има едно предзнаменование, което ясно е показвало какво се готви на Русия. Не съм виждал някой да го анализира, затова ще се спра на него. Става дума за съдбата на Царя Освободител Александър II. Руснаците също го наричат Освободител, но по други причини. Той премахва крепостничеството, освобождавайки от робство над 50 млн. души. Провежда дълбоки реформи в системата на власт, съдебната система, образованието, финансите и военното дело, известни като „Великите реформи“. Има историци, при това не руски, които ги преценяват като най-великите реформи, извършвани някога в човешката история. И тук идва парадоксът – авторът на тези реформи е убит от революционна терористична група „Народна воля“, която твърди, че се бори за реформирането на феодална Русия. В джоба на убития император намират проект за конституция, реформите са продължавали с пълна сила. Не може да не си зададем въпроса – какво се е целяло толкова настървено (успешен се оказва едва осмият атентат) с това покушение? Реформирането на Русия или прекратяването на реформите? За мен очевидно второто, защото реформите постепенно изправят Русия на крака и при внука на Александър II, Николай II, и неговия министър П. Столипин превръщат Русия в най-динамично развиващата се страна в света. Впрочем Петър Столипин също е убит от терористи, очевидно със същата цел – успешното развитие на страната да бъде спряно.
КОЙ ПЛАЩА?
През 1903 г. Теодор Херцел, инициатор и ръководител на Ционисткото движение, посещава Русия и се среща с вътрешния министър Плеве. Търси подкрепа руските евреи да емигрират в Палестина. Плеве има своите основания да иска същото. За да подсили аргументите си Херцел информира Плеве, че богати евреи финансират руското революционно движение. Годината, казах, е 1903. Същата година в емиграция се създават две организации, поставили си за задача да съборят съществуващия в Русия ред – либералният Съюз за освобождение и революционната болшевишка фракция на Руската социалдемократическа партия. Предишната 1902 г. е създадена терористичната организация на есерите. Създаването на една партия изисква средства, някой е финансирал. Вторият конгрес на РСДРП, на който се обособяват болшевиките, се провежда в Лондон от около 60 делегати и трае 12 дни. При минимални разходи това са поне 60 хил. евро днешни пари. При 5 конгрес на РСДРП, провел се също в Лондон през 1907 г. с участието на 350 делегати и продължил 20 дена, разходите са поне половин милион евро днешни пари…
ИСТОРИЯТА НЕ ДАВА УРОЦИ, НО НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ГИ НАУЧИЛИ
Съвпадение ли е, че тези разрушителни руски организации се създават по едно и също време – 1902-3 година? Едва ли. Започнали са да подготвят революцията, а тя има нужда от кадри. Избухва през 1905 г. Сред тези, които я финансират, е Александър Парвус (Изра́иль Ла́заревич Ге́льфанд), негово протеже е Троцки. Парвус ще финансира и Ленин през 1917. Революцията изисква средства. А защо Уолстрийт е бил готов да ги отпусне, отговорете си сами. Големият руски историк Василий Ключевски посочва, че „Историята не дава уроци, но наказва тези, които не са ги научили“. Мислейки днес за България, трябва да имаме предвид уроците на Октомврийската революция, в противен случай историята ще ни накаже. Затова да не я забравяме, както правят левичарите.
