Автор: Румен Дечев
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ КРАХ В НАГОРНИ КАРАБАХ
Всеки що годе грамотен в политиката човек е оценил катастрофалното за бъдещето на Русия споразумение за Нагорни Карабах. Областта ще бъде изолирана от Армения, остава само един планински проход, т.н. Лачински коридор, който да ги свързва. В същото време анклавът Нахичеван получава връзка с Азарбейджан, оттук и Турция излиза на Каспийско море и стъпва на Кавказ. Излазът на Каспийско море дава възможност на Турция да обедини около себе си Средна Азия и значително да увеличи икономическата си и военна мощ. Аналог на случващото се може да се търси с Аншлусът на Австрия и Мюнхенското споразумение през 1938 г., което на практика даде не само Судетите, но и цяла Чехия на Германия. Както Австрия и Чехия създадоха нужния на Хитлер потенциал, за да води ВСВ, така и каспийският регион ще превърне Турция във велика сила. Оттук нататък размирният Кавказ може да проправи пътя й до Крим, а по Волга неоосманистките и ислямистки амбиции на Ердоган през Татарстан стигат до Сибир, Монголия, Якутия – до където може да се простре безкрайната му фантазия. Срещу това не особено прозорливият руски външен министър Лавров (твърденията, че е голям дипломат мога да възприема само като виц) реагира със свойственото му „остроумие“… Привидна утеха за Русия е миротворческият контингент в Нагорни Карабах. Ердоган веднага предяви претенции в областта да се разположат и турски части и струпа войски на арменската граница.
НЕСКОНЧАЕМОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ НА ПУТИН
В крайна сметка не за първи път в последните години Ердоган открито предизвиква Русия, а Путин подвива опашка и отстъпва. Отстъпи при агресията на Турция в Сирия, затвори очи пред „мироопазващите“ операции срещу кюрдите, спря пред заплахата от директен сблъсък с турската армия съвместната руско-сирийска офанзива срещу терористите в Идлиб, отстъпи в Либия… Докога и докъде? Всички високопарни твърдения, че врагът трябва да бъде посрещнат преди да е влязъл в Русия, увиснаха във въздуха. Врагът вече е на границата, а стратегическите противници редят шахматната дъска, както си поискат. Русия отвсякъде е заобиколена от противници – Балтика, Полша, Украйна, Румъния (след изборите за президент и Молдова), Грузия, а от Изток набиращата военна мощ Япония… Натам вървят нещата и със Средна Азия, където турското влияние ще се усеща все повече и повече. Натам вървят нещата и с България, която вече е дала съгласието си за военна база на Черно море.
РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ПУТИНСКИЯ РЕЖИМ
Причини много, но основната е разложението на путинския режим, който бавно но методично унищожава Русия. Тоталната корупция на путинското обкръжение е обхванало великата славянска страна. Който влиза в руския интернет е добре запознат с проблема. Всеки ден все нови и невероятни факти, които никой не може да скрие. Ето само един по-нов пример. Олег Говорун, тарикат от екипа на Путин, съответно бивш министър, през 2018-19 г. си купил 2 хил. м. жилищна площ на стойност около 2 млрд. рубли. Дори с твърде високата си заплата за такава сделка е трябвало да поработи към 120 г. … (https://theins.ru/korrupciya/narkom-govorun) Тези факти са ежедневие – министри, губернатори, генерали, полковници ежеминутно източват последните сили на Русия. В същото време, не дай си Боже, някъде да се появи честен човек, веднага върху него се стоварва прокурорската бухалка. Като у нас, дори много по-зле от нас. Показателен е случаят със Сергей Фургал, губернатор на Хабаровск, който всеки би трябвало да познава.
Зная, че дебелоглавите русофили ще ме обвинят в какво ли не, но този текст не е за тях, а за хора със съвест, които могат да мислят. Надявам се, че все още има такива.
