Автор: Румен Дечев
Често залисани в изумителните ходове на нашенската политическа сцена, забравяме, че те се дължат не само на манталитета и културата на вътрешните играчи, но в голяма, често преобладаваща степен на чуждите влияния. Големите протести срещу Борисов, възникнали от недоволството от управлението на Борисов, но на фона на конфликта между мутрите Борисов и Божков, както и между Борисов и президента Радев, бяха само основата, върху която се наложи натискът на САЩ срещу изградения от Борисов на българска територия Турски поток. Посланик Херо Мустафа подкрепи протестите, в тях беше вложена цялата енергия на НПО организации от типа на „Правосъдие за всеки“, както и на привържениците на Демократична България. Атаката беше не само срещу Борисов, но и срещу основния руски партньор в България – ДПС. От друга страна русофилската „Атака“ се обяви срещу протестите, подкрепяше не само Борисов, но и Гешев.
Този геополитически конфликт се пренесе и на изборите. Разполагаща с огромно задкулисно влияние, руската страна извади нов алтернативен коз – Слави Трифонов. Той е свързан, пряко или косвено, с Русия още от времето на Мултигруп и свалянето на Жан Виденов. Публична тайна са отношенията му с Доган, можем да предположим, че в тези отношения е участвал и Пеевски. Съвсем основателно анализаторите задават въпроса кой финансира едногодишното функциониране на ТВ 7/8, организирането и участието на Трифонов в изборите? Разбира се суперсилата в света се казва САЩ. Те удариха със закона „Магнитски“ не просто корумпираните олигарси Пеевски и Божков, а проруските олигарси Пеевски и Божков. Иначе за справедливостта и борбата с корупцията на САЩ им пука също толкова, колкото и на Путин. И понеже суперсилата е САЩ, Трифонов беше принуден да демонстрира проатлантическите си позиции в интервюто пред „Монд“ и чрез състава на ненадейно предложеното правителство. Освен личните мегаломански амбиции на Слави в спешно предложения кабинет прозира и стремежът да се изолира проамериканската марионетка Христо Иванов. Затова пък проамериканският служебен кабинет на Радев грубо отхвърли участие на негови представители в кабинета на Трифонов. Много е интересен аргументът за отказ на икономическите министри, към които е било отправено предложението. Те не се били съгласили, защото предвижданата политика на правителството на Николай Василев, известен още като Малкият Мук, била твърде либерална. И това го казват харвардските възпитаници, на които либерализмът е алфата и омегата на всяко икономическо решение?! Същите тези, които зад гърба на българския народ ни помъкнаха към еврото… Не, истинската причина на отказа е в дадените им инструкции, в стремежа на американската страна да провали правителството на Трифонов.
И докато Русия и САЩ посредством своите марионетки си раздават плесници на българска територия, сред българските политическите сили няма пробългарска. Всички ние си даваме сметка колко ужасяващо би било едно управление на Слави Трифонов, който освен да брани руските интереси ще трябва да прави съответните жестове и към САЩ и глобалистите, подобно на предшественика си Бойко Борисов. Но трябва да си дадем сметка и какво би представлявало едно управление на джендър партиите на глобализма в лицето на Демократична България и Мая Манолова, които нямат подкрепа сред населението и ще са готови да изпълняват и най-малката глобалистка прищявка.
Остава въпросът коя е пробългарската партия? И по-точно възможно ли е тя да бъде създадена? Защото понастоящем такава не съществува!
