АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Днес почина Михаил Горбачов. Със смъртта му безвъзвратно си отива една епоха, която така и си остава недоосмислена – социализмът. Обществото на “социализма” беше икономически, социален, културен и политически абсурд. Целенасочено създаден от световата финансова олигархия, за да разрушава националните държави и великата Руска империя в частност, социализмът се закрепи по странен начин в резултат на дивашкото насилие, упражнявано от болшевиките и Сталин, както и на огромният ресурсен потенциал на Русия. След Втората световна война сталинските репресии започнаха да се превръщат в аномалия и бяха отхвърлени от ръководството на КПСС. Много невежи хора, които смятат, че Хрушчов е унищожил “здравия” сталински фундамент на социализма, просто не знаят, че антисталинските реформи са започнати от Берия, който в първите месеци след смъртта на “вожда” ръководи Съветския съюз. Когато в борбата за власт в Политбюро надделява Хрушчов, той просто продължава политиката на своя предшественик. Кой е основният проблем при това първо “преустройство” на СССР? Той е, че партийната върхушка е дотолкова неграмотна и дезориентирана от алогичните постулати на Маркс, Ленин и Сталин, че въобще не е наясно какво да предприеме. А това, което трябва да се предприеме, е просто да се изостави марксизмът и обществото да се върне към националната си традиция. Както направи Дън Сяопин в Китай 20 години по-късно. Но в СССР няма Дън Сяопин, всичко мислещо е ликвидирано по време на революцията и в чистките от 30-те години. Затова се предприема един “оттепель”, който бързо е замразен. От двете основни опори на съветския социализъм – дивашкото насилие и природния ресурс на Русия, остава само последната. На добрите приходи от нефта се крепи социализмът в СССР, че и в България, по време на епохата на брежневизма. Но въпреки нефта, когато Брежнев умира, задръстването в страната е толкова голямо, че “перестройката” ставане неизбежна. Предприема я един млад за епохата 50 годишен партиен лидер – М. Горбачов – на когото старците в Политбюро, притиснати от обстоятелствата, гласуват доверие. Гласуват му доверие, именно защото е млад, а самите те просто не знаят какво да правят. Като нашите баби по изборите “Искаме млади да дойдат да управляват”. Идва Кирил Петков и нещата стават страшни. Че е млад, млад е, ама главата му е празна като картонена кутия. Аналогията с наш Киро е много важна, за да се разбере случаят Горбачов. Избутан напред, понеже е млад, той е абсолютно безхаберен какви са проблемите и какво може да се направи. И е безхаберен не защото е такъв по характер, а защото е продукт на едно абсурдното общество – СССР, където главите на младите партийни активисти, както и на старите, са пълни с нищо не значещи идеологически формули от книжките на Маркс и Ленин.
Не мисля, че Горбачов е бил внедрен агент на Запада, както се говори. Няма как да си агент, т.е. зависим от нечии указания, а да стоиш начело на втората по мощ страна в света. Самият факт, че си начело на СССР, те прави независим. Зависимостта идва по-късно, когато проблемите го притискат и той започва да търси съвети. Естествено дават му тези, които ще доразсипят Съветския съюз и той ги следва, защото главата му е празна социалистическа картонена кутия. Докато се чуди кой е истинският социализъм, го удрят с цената на нефта и СССР рухва, загубил и втората си опора.
Аз съм от поколението, което изстрада “перестройката”, която, самите ние невежи, посрещнахме с огромен ентусиазъм. Това, което ни даде разрухата, поне за тези, които се мъчехме да разберем какво става, бе познанието. Изстрадахме това познание, но вече го притежаваме. Вече можем да кажем, че разбираме света и неговите проблеми. Дали това е достатъчно, за да го променим? Все пак е една добра основа. Която става толокова по-солидна, колкото повече хора обединим около нея.
