България Политика

ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОМПРОМИС НА Д-Р МАНГЪРОВ

Споделете в мрежата

Автор: Румен Дечев

„Историческият компромис“ е понятие от италианската политическа история. През 70-те години на 20 век най-мощните италиански партии – лявата Италианска комунистическа партия и дясната Християндемократическа партия отхвърляйки закостенелите схеми на своята комунистическа (за ИКП) и съответно антикомунистическа (за ХДП) политика сключват споразумение за сътрудничество за защита на националните интереси, наречено „Исторически компромис“. Това обаче засяга интересите на геополитическите мастодонти. На Енрико Берлингуер (ИКП) през 1974 г. му инсценират катастрофа в София, в която за щастие оцелява. Но Алдо Моро (ХДП) няма този късмет – през 1978 г. е отвлечен и убит от „Червените бригади“, очевидно по инструкция на ЦРУ.

Да се върнем в България и доц. Мангъров. Какво можеше да направи той в стремежа си да се бори срещу унищожаващите ни измамни мерки в т.н. борба срещу Ковид-19. Той е опитал всички форми на убеждение, резултат никакъв, Борисов слуша „началниците от Брюксел“. Всички останали партии, вкл. „опозиционната“ БСП, подкрепят същата позиция. Става очевидно че, че борбата срещу мерките може да бъде успешна, единствено ако се води с политически средства. Но кой ще застане зад Мангъров? Няма истинска национална партия, която да го направи. Т.н. „националист“ Костадин Костадинов, например, се застъпва за задължително ваксиниране! А ГЕРБ обявява карантина след карантина, съсипвайки икономиката, живота и здравето на милиони хора. На Мангъров остава един изход – историческият компромис с партия на статуквото. Но такава, която се противопоставя на мерките. Такава се оказва единствено АБВ и то не съвсем. Първанов е против. Румен Петков обаче проявява повече разум и се налага след скандал. Така се стига до историческия компромис на д-р Мангъров. Вие преценете дали е трябвало да го направи, когато животът и здравето на милиони българи са застрашени. За мен отговорът е ясен, затова съм в листата след Мангъров. За да има в нея повече граждански активисти и по малко „партийци“ от АБВ. И ще гласувам с бюлетина № 6. А вие помислете. И си спомнете за Енрико Берлингуер и Алдо Мор, които заложиха главите си в своя „Исторически компромис“, за да има перспективи пред Италия. А днес у нас е къде, къде по-страшно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.