България

Създаването на славянската книжовност

Споделете в мрежата

 Автор: С. Ангелова

Делото на Кирил и Методий е несъмнено, един от най-важните моменти в историята на славянските народи. Братята са родени в Солун, където тогава има голям брой славяни, преселили се с Великото преселение на народите. Поради добрите си познания върху културата и езика на славяните, те са подходящи и избрани от Византия, да създадат първата славянска писменост-глаголицата.

          Солунските братя получават високо образование, като преди да създадат глаголицата са заемали различни църковни длъжности. Несъмнено една от най-важните им мисии е тази във Великоморавия. Моравската мисия на братята е в тясна връзка с културно-политическия живот в моравското княжество, в което християнството било въведено, но се проповядвало на латински език от немското духовенство. Пoради тези фактори през 862 княз Ростислав иска иска от византийскя император , да му пратят подготвени учители, които да знаят славянския език, за да проповядват християнството на разбираем за народа език. С изпълнението на тази задача са натоварени Кирил и Методий. Преди да тръгнат  братята се заемат със съставянето на славянската азбука, над която основно работи Константин-Кирил. Голямо влияние в тази азбука получава старобългарският говор и говорът на южните славяни. След създаването й, те превеждат църковни книги на старобългарски език и се отправят към Великоморавия, където пристигат през 863г. Там те започват активна просветителска и християнизаторска дейност. В същото време тя им създава редици конфликтни ситуации с Папството и немското духовенство, които защитават три-езичната догма. По смисъла на това разбиране делото на светите братя е било обявено от католическата църква за „еретично“, заради това те и техните ученици са подложени на редица клевети и гонения. В последващите години братята постоянно водят дебати с папата и се опитват да наложат славянския език сред западните славяни. След смъртта на Кирил и Методий, враговете на славянската писменост започват решителни действия за нейното унищожаване. Част от учениците на братята са избити, а друга прогонени, за техните страдания разказва Теофилакт Охридски в обширното житие на Климент Охридски.

          При тези обстоятелства Кирило-Методиевите ученици са радушно приети от българския княз Борис I , който търсел начин да ограничи византийското влияние във вътрешните работи на България. Все още не било създадено българско духовенство, а гръцките свещеници проповядвали на гръцки.

След изгонването на Кирило-Методиевите ученици, българският владетел- княз Борис I ги покровителства и приема в страната. През 886г в Плиска пристигат Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. С пристигането им в България се разгръща широка книжовно-просветна дейност, като се създават два центъра на българска писменост, един в Плиска, а по-късно в Преслав и друг с център Охрид. Климент отива в Охрид, а Наум остава в Плиска.

          В югозападните български земи Климент развива широка учителска дейност. Основната му задача е да ограмоти църковния клир, за да извършват богослужението на български език. През 893г. Климент е ръкоположен  за епископ на третия дял на България с  неговото име е свързано и създаването на кирилицата, която впоследствие заменя по-трудната глаголица.

          Другият виден ученик на братята Кирил и Методий е Наум. След пристигането си в България той остава в Плиска, където превежда на български редица богослужебни текстове. Той също е считан за един от основателите на книжовната школа в Плиска.

          Широката дейност на Кирило-Методиевите ученици превръщат старобългарския език в свещен език за цялото православно славянство.

    По време на Симеоновото управление, продължава разцветът и развитието на старобългарската книжнина и култура. Цар Симеон мести столица от Плиска в Преслав, който става нов просветен център. В този период в българските книжовни школи се превеждат от гръцки, множество богослужебни образци, които се считат за едни от първите старобългарски извори. България се превръща в най-могъщата държава в тогавашна Европа, а управлението на цар Симеон I е определено като българския „Златен век“.

          Константин Преславски съставя първи по рода си проповеднически сборник в славянския свят -“ Учително евангелие“, в което се съдържат 51 беседи. В него е и т.н. „Азбучна молитва“, в нея авторът утвърждава ролята на славянската писменост за духовното израстване на славяните.

           Черноризец Храбър  е друг  виден книжовник от IX-Xвек, от творчеството му достига до нас само съчинението „За буквите“. В творбата се дават отговори, свързани с въпроси относно историята на славянската писменост.

          Йоан Екзарх е друг виден книжовник от Симеоновата епоха, до нас достигат творбите му „Небеса“ и „Шестоднев“. „Небеса“ е превод на „Богословие“ на Йоан Дамаскин, а „Шестоднев“ описва библейския разказ за произхода на света. 

          Част от литературата от този период дори се свързва с българския владетел- цар Симеон. Той получава високо образование в Магнаурската школа. С името на българския владетел се свързват произведенията „Златоструй“ и „Светославов сборник“, те достигат до нас от руски преписи.

   При управлението на цар Петър, редица български книжовници и духовници са изпратени на територията на Киевска Рус. Там те покръстват и просвещават местното население.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *