България Политика

ЧЕТВЪРТИ КОМЕНТАР ЗА ИЗБОРИТЕ. БСП И ЯНАКИ СТОИЛОВ

Споделете в мрежата

Автор: Румен Дечев

Четвъртия си коментар за преминалите избори ще посветя на БСП. Казват БСП се срути. Не е точно така. БСП умира бавно. 14,79% все още е добър резултат за нея. Да припомня, че преди президентските избори 2016 г. БСП имаше подкрепата на 11% от избирателите, а оттогава до сега не малка част от червения електорат е напуснала този свят, със или без ковид. БСП бавно освобождава политическата сцена, защото в тази партия нищо ново не се случва. „Новото“ се казваше Корнелия Нинова, но се оказа фалшиво. Не че не беше известно предварително какво представлява Корнелия, човекът на Овчаров в БСП, но здравата селска ръка на партийната ръководителка плюс сериозната фигура на издигнатия от БСП президент създадоха илюзията, че се е зародило нещо различно. Всъщност нищо ново не се беше родило, Радев бе геополитически избор на Запада, с който Нинова трябваше да се съобрази. Но щом видя в него заплаха за своите позиции, с цялата си женска глупост тя тръгна да му прави номера. От друга страна „национализмът“, който демонстрираше, също бе фалшив като всичко, с което „желязната лейди“ се е захващала от времето на покровителя си Костов насам. Официално в страната говореше срещу Истанбулската конвенция, а под сурдинка я подкрепяше на международните форуми. Последно БСП гласуваха прочутата резолюция на ЕП, която направи Европа „свободна за ЛГБТ“. Поздравления, другари! Еврогейовете обаче също се подразниха от корнелиното двуличие. Те не приемат такива игри, а искат открита, декларативна вярност. Искат Истанбулската конвенция, гей бракове, целият салтанат на човешкия упадък и лансираха Елена Йончева като конкурент за първото място. Двете повехнали хубавици се хванаха за косите и циркът стана пълен. С две думи БСП не можа да се закрепи в образа на обществена алтернатива, а във вътрешно партиен план единствено свежото, което Корнелия носеше със себе си – некомунистическият прагматизъм, подразни другарите. Къде ги подразни – за подобните на Велислава Дърева, къде по-скоро даде възможност на конкурентите й да проявят свойственото си лицемерие и като ревнаха в хор: „Тя не се бори с фашизъма!“ Цирк! Бесепарски цирк! В крайна сметка появата на новото жиголо на надеждата – Слави – отвя периферията на БСП-електората към чалгата. Корнелия се оказа дюбидюс, единствено с мераците си. Разбира се, прозрението „царят е гол“, винаги е предпоставка за ново решение, но способна ли е БСП за такова ново решение? Гей-европейското и проатлантическо крило на партията – Станишев и сие – ще напират да заместят Корнелия с Елена Йончева. Това само ще доразсипе старата партия, която, трябва да го кажем, в своята история е била комунистическо-глобалистка, антинационална, номенклатурна и каква ли не, но въпреки всичко, въпреки лукановци и първановци е запазвала в себе си една повече или по-малко силна народна жилка. Нейн представител в началото на прехода, с всичките му недостатъци, беше Жан Виденов. Скачаха срещу него, напътствани от Сорос и Лукойл, събориха го, но после разбраха, че са сгрешили и съжаляваха. Уви, късно. Та тази, съществувала през годините народна жилка, е, която ражда носталгията по миналото и надеждата за промяна, за нов народен лидер, който „да поведе Партията и народа към светло бъдеще“. Да, ама не. В процеса на прехода народната жилка съвсем изтъня, че и направо изчезна. Корнелия беше поредната подигравка с „народното в БСП“, поредното прочистване на партията от „народното“, поредният нокаут на олигархията срещу народа. Остава ли все пак след горчилката от измамата някаква надежда. Не мога да твърдя със сигурност, но, ако остава, тя се свързва с името на Янаки Стоилов. Янаки Стоилов е последният шанс на БСП да си възвърне облика на „народна партия“ и някакви позиции в политическия живот на страната. Ако драгите ми социалисти го изпуснат, отиват в небитието! Да им е ясно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.